Решение № 4367 от 04.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4367 гр. Варна, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110103264 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Р. И. Ч., гр. *, срещу *’, гр. *, с която е предявен частичен осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка със сключена между страните застраховка „КАСКО“.

В исковата молба ищцата Р. И. Ч. твърди, че на *г. е сключила застраховка ,,Каско’’ на собственият си лек автомобил марка *, с рег. Nº *, с ответника * със срок на действие от 19.09.2023 г. до 18.09.2024 г. Автомобилът бил застрахован за сумата от 20 000 лв. На 04.08.2024 г. ищцата предоставя автомобила на *. Същият на 04.08.2024 г., около 21,00 ч., паркира автомобила в гр. *, ж.к. „*“, пред бл. *. Излага, че на 04.08.2024 г. около 22,00 ч. отивайки до автомобила установява, че е увредена задната броня. На 06.08.2024 г. ищцата уведомява застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Представител на ответника извършва оглед на автомобила, изготвя снимков материал и съставя опис на претенция № * г., като в него описва увредените части: облицовка задна броня. Сочи, че за щетата е получил само сумата от 145 лв. Излага, че след проучване в няколко сервиза е установил, че необходимата за възстановяване на щетите сума е в общ размер от 800 лв.

Моли съда за осъждане на ответника да заплати сумата от 20 лв., представляваща част от дължимата сума от 655 лв. и за присъждане на разноски.

В отговора си ответната страна *’’ оспорва стойността на причинените по отношение на лек автомобил „*” с рег. Nº* вреди, като счита че претендираното от ищцата обезщетение значително надвишава действително претърпените такива. Оспорва също така уврежданията като счита, че същите не са в следствие на процесното събитие. Счита, че при определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид договорените стойности по експертна оценка и то не е обвързано от реалния размер на вредите. Оспорва необходимостта от подмяна на претендираните от страна на ищцата елементи и детайли.

Оспорва претенцията за заплащане на законна лихва. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от ищцата частичен осъдителен иск, както и да му присъди разноските по делото.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа 1 исковата молба.

Ответникът не изпраща представител.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От събраните писмени доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен договор за автомобилна застраховка „Каско” по застрахователна полица № *от *г., за личния автомобил на ищцата *, с рег. Nº *, със срок на действие от 19.09.2023 г. до 18.09.2024 г. На 04.08.2024 г. е настъпило застрахователно събитие на паркинг в гр. *“, пред бл. *- увреждане на облицовка задна броня. На 06.08.2024 г. ищцата е уведомила застрахователя, който е извършил оглед на автомобила и съставил опис на претенция № * г., след което заплатил на ищеца сумата от 145,24 лв. застрахователно обезщетение.

Съобразно заключението на вещото лице инж. Й. М. технически обоснованата средна пазарна стойност за отстраняване на щетите причинени на процесния лек автомобил е в размер на 467,74 лв. Най-вероятна възможна стойност на вредите при най-ниска пазарна цена е 282,70 лв. По експертна оценка съобразно Наредба 24 стойността е 154,20 лв.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е квалифициран като иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „КАСКО“, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка “КАСКО”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие (не се спори) и че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие (не се спори); че вследствие на събитието е претърпяла твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; както и че е изправна страна в правоотношение със застрахователя, като е заплатила дължимата застрахователна премия и е изпълнила задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи (не се спори). В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си за репариране на претърпените от ищцата имуществени вреди или че са налице основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.

Между страните няма спор, че е налице валидно сключена застраховка по договор с № *от 19.09.2023 г., за застраховка „Каско”, клауза „Пълно Каско” на лек автомобил марка *, с рег. № * със срок на действие от 19.09.2023 г. до 18.09.2024 г. Ищцата е уведомила ответника за настъпило застрахователно събитие, за което е образувана преписка по щета, както и че на ищцата й е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 145,24 лв.

Съдът намира за безспорно, че е налице причинна връзка между настъпилото ПТП и претърпените вреди, доколкото застрахователят е заплатил обезщетение, с което е признал, че събитието е покрит по застраховката риск, поради което и този факт не подлежи на установяване в процеса, включително и механизма на настъпване на произшествието.

Извършеното от застрахователя плащане съставлява извънсъдебно признание за наличието на изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността му за изплащане на обезщетение.

Спорен по делото е въпросът - В какъв размер следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение.

Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да 2 надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./ актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.

Ако се приеме тезата на застрахователя, че обезщетението следва да се определя на база договореното между страните (по експертна оценка), а не същото да е равно на размера на реално претърпените вреди, то такъв вид уговорка би противоречала директно на закона /чл. 386, ал. 2 КЗ/ и такава клауза в ОУ би била неравноправна /чл. 143, ал. 2, т. 2 ЗЗП/, защото ограничава правата на потребителя, които са му предоставени със закон. Установи се по делото, че размерът на действително претърпените вреди не съответства на приетите от застрахователя при издаване на експертната оценка.

От заключението на вещото лице се доказа, че пазарната стойност за възстановяване на автомобила е 467,74 лв. След приспадане на размера на извършеното от застрахователя плащане от 145,24 лв., оставащата сума за възстановяване на автомобила е в размер от 322,50 лв.

С оглед на горните мотиви, предявеният частичен иск за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 20 лв. е основателен и следва да бъде изцяло уважен, като претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 730 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса, 200 лв. възнаграждение за вещо лице и 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА *’’, ЕИК *, със седалище: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. Ч. ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 20 лв. /двадесет лева/ част от обща сума 655 лв., представляваща неизплатено обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня, причинено в резултат на настъпило на 04.08.2024 г. застрахователно събитие, представляващо покрит риск по договор с № *от *г., за застраховка „Каско”, клауза „Пълно Каско” на лек автомобил марка *, с рег. №*, ведно законната лихва от датата на подаване на исковата молба /17.03.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

ОСЪЖДА *, ЕИК *, със седалище: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. Ч. ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 730 лв. /седемстотин и тридесет лева/, представляваща сторени от 3 ищцата по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Дължимите от ответника суми могат да се заплатят по представената с исковата молба банкова сметка с IBAN: *, с титуляр адв. Й. А..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4