Решение № 12017 от 20.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12017 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110115115 по описа за 2025 година

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.

Съдебното производство е инициирано въз основа на Искова молба, вх. № 8021098/07.10.2016г. на СРС, подадена от Б.Р.Ц. срещу М. Ф. С., допълнително уточнена, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот – ливада от 0,8дка, находяща се понастоящем в строителните граници на град София, местност „Бистришки път“ /“Барата“/ съставляваща част от недвижим имот с пл.№**** по кадастралния план на град София, изработен през 1939г., при съседи: наследници на С.П., В.Б., наследници на Г.С., върху който имот било възстановено правото на собственост на наследниците на Й.Д.Т. с Решение № 1827/285/03.11.1995г. По исковата молба е образувано гр.д. № 56556/2016г. на СРС, 39 състав, по-късно преразпределено на 177 състав. Ответникът е подал отговор на исковата молба.

Конституиран като трето лице-помагач е и приобретателят на имота в хода на делото Й. С.

А.. В хода на производството първоначалният ищец Б.Ц. е починал, като на негово място като ищца е конституирана неговата дъщеря и наследница Б. Б. Ц. /малолетна/. С Решение № 257150/28.10.2019г. производството по делото е прекратено като недопустимо. Същото е отменено с Определение № 5862/21.06.2022г. по в.ч.гр.д. № 2813/2022г. на СГС, като делото е върнато на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С Решение № 20059902/30.09.2022г. по гр.д. № 56556/2016г. на СРС предявеният иск по чл.

124, ал. 1 ГПК е уважен, като по отношение на ответника е признато за установено, че ищцата Б. Ц. – наследница на починалия в хода на делото първоначален ищец Б.Ц., е собственица на спорния имот. Подложено на инстанционен контрол, това решение е обезсилено като недопустимо с Решение № 254/15.01.2025г. по в.гр.д. № 1380/2023г. на СГС, ГО, II-В въззивен състав. За да стори това, въззивният съд е обосновал извод, че неправилно районният съд е приел да е бил сезиран с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на правото на собственост на ищеца към настоящия момент, тъй като е предявен допустим иск с правна квалификация по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване на правото на собственост на ищеца към минал момент - този на колективизацията. Делото е върнато на Софийския районен съд за ново разглеждане на допустимия предявен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и при съобразяване на уточненията, заявени от ищеца в хода на въззивното производство. При 1 връщането си на Софийския районен съд делото е образувано като гр.д. № 15115/2025г. по описа на СРС и разпределено за разглеждане на 173 състав от I ГО.

Ищецът Б.Р.Ц., починал в хода на производството и заменен като страна по делото от своята дъщеря и наследница по закон Б. Б. Ц. /малолетна/, е предявил срещу М. Ф. С. иск с правно основание по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено между страните, че към минал момент – този на колективизация на земеделските земи /1957-1958г./, Й.Д.Т., чийто единствен наследник е Б.Р.Ц., е бил собственик на недвижим имот – ливада с площ от 0,8 дка, представляваща част от имот с пл. № **** по кадастралния план на град София, при съседи: наследници на С.П., В.Б. и наследници на Г.С., който имот понастоящем съответства на имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-258/28.07.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 671 кв.м., находящ се в град София, бул. „**********“.

Ищецът твърди, че така описаният имот е бил собственост на Й.Д.Т. по силата на спогодителен протокол от 16.05.1952г. Първоначално поземлената комисия с решение от 03.11.1995г. признала правото на собственост на Ц. – единствен наследник на Т., върху имота. После обаче било издадено ново решение, с което това било отказано. Това решение било оспорено пред съда, който го прогласил за нищожно с Решение от 22.10.1997г. по гр.д.

№ 1619/1997г. на СРС. Същевременно имотът бил възстановен на наследниците на З.Д.Т. и С.Т.Б.. Ищецът установил правата си по отношение на наследниците на З.Д.Т. – с Решение № I-26-55/21.09.2014г. по гр.д. № 29938/2013г. на СРС по отношение на тях било установено, че Б.Ц. е собственик на имота. По отношение на С.Т.Т., чийто наследник е М. С., делото било прекратено, тъй като бил починал преди завеждането му. Решението било предоставено на ОСЗ, но оттам уведомили Ц., че има спор за собственост, който следва да се реши по съдебен ред. От Столичната община също отказвали да впишат като собственик на имота единствено Ц. и да отпишат останалите лица. В тази връзка се обосновава правен интерес от производството и от установяване на принадлежността на правото на собственост към минал момент. В насрочените по делото публични съдебни заседания предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. Ф. С. е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 5154740/25.10.2017г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че е придобил имота по земеделска реституция и по наследство от майка си С.С.С. - Решение № 1829/192/03.11.1995г. на ПК – Студентска, като правото на собственост било възстановено в стари реални граници. Имотът бил изрично посочен както в заявлението за внасяне в ТКЗС, така и в това за възстановяване на собствеността върху него. Той бил собственост на С.Т.Б., като бил придобит от него от своя страна по наследство от майка му В.Т.Б.. През 1998г. имотът бил отписан и от актовите книги за собственост на Столичната община. Веднага след реалното възстановяване ответникът и неговите праводатели установили владение върху имота, което продължавало повече от 20 години, поради което собствеността била придобита и по давност. Изтъква, че в соченото от ищеца решение описаният в исковата молба имот бил само признат за собствен, но не и възстановен в стари/възстановими реални граници. Оспорва се да е обвързан от решението по гр.д. № 29938/2013г. на СРС. Въвежда се възражение, че реституционната процедура за ищеца не е приключила, съответно, че липсва идентичност между имотите.

Изтъква се, че там е налице реализирано мероприятие – трамвайна линия. Допълнително изтъква, че не са налице процесуални предпоставки за провеждане на производство по чл.

14, ал. 4 ЗСПЗЗ. В насрочените по делото публични съдебни заседания предявеният иск се оспорва, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения се излагат в Писмени бележки, вх. № 201873/10.06.2025г. на СРС.

По делото като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституиран Й. С. А., който на 09.06.2017г. е закупил спорния имот от първоначалния ищец Б.Ц.. Същият оспорва 2 възраженията на ответника. При първоначалното разглеждане на делото, както и пред настоящата инстанция, поддържа позиция за основателност и доказаност на предявения иск.

Допълнителни съображения излага в Писмена защита, вх. № 208138/13.06.2025г. на СРС.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, както и съображенията и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Съгласно ТР 4/2014-2016-ОСГК, т. 3А, и ТР 1-1997-ОСГК, тъй като искът с правна квалификация по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен иск за собственост към минал момент, условие за допустимостта на този иск /както при всеки установителен иск/ е наличието на правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал.

1 - 3 ЗСПЗЗ или възможност такова да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. В случай, че ищецът по иска с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е подал заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или не е предявил иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ до изтичане на крайния преклузивен срок, посочен в § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 13 от 2007г., т.е. до 12.05.2007г., правото му да иска от поземлената комисия / общинската служба по земеделие издаване на решение за възстановяване на собствеността в реални граници ще е погасено. В този случай, дори и искът с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ хипотетично да бъде уважен, не би могло да се стигне нито до постановяване на решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността на земеделската земя в полза на ищеца, нито до възможност за образуване в бъдеще на административно производство по чл. 14, ал.

1 - 3 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на ищеца върху спорната земеделска земя. Поради това в тази хипотеза ищецът няма правен интерес от предявяването на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с оглед на което този иск би бил недопустим. В Решение № 254/15.01.2025г. по в.гр.д. № 1380/2023г. на СГС, ГО, ІІ-В възз.с-в, с което решението на съда от предходното първоинстанционно разглеждане на делото е обезсилено, е посочено, че предявеният за разглеждане иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим, което становище е задължително за настоящия съдебен състав.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска или с неприсъствено решение.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявения иск е за ищеца по него. Същият следва да установи, че неговият наследодател е бил собственик на процесния имот към момента на внасянето му в ТКЗС /1957-1958г./, наличието на наследствено правоприемство, наличието на предпоставки за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, както и идентичност между имота, за който ищецът твърди да е бил собственост на неговия наследодател, с имота, възстановен на праводателя на ответника.

Предмет на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации /ТР 1-1997-ОСГК/. Следователно решаващо значение за основателността на същия има установяването на това кой е бил собственик на процесните имоти към датата на включването им в ТКЗС – Й.Д.Т., респективно неговите наследници, или С.Т.Б.. Последващите факти, дори да са свързани с придобиването на права върху имота след възстановяване на собствеността /например по давност/, са ирелевантни, а основаните на тях правопогасяващи и правоизключващи възражения са недопустими и не 3 следва да бъдат разглеждани в настоящото производство /арг. р.40/26.02.2016г.гр.д.4109/2015г.-ВКС, І г.о./. Същото се отнася и за това кой, как и на какво основание евентуално е ползвал земите след колективизацията, преди и след 1991г.

По делото е налице представен Нотариален акт № 18/07.11.1919г., т. 100, дело № 1613/1919г. на І Нотариус при Софийския окръжен съд. Същият обаче касае признаването на Т. Х. за собственик на недвижими имоти в землището на село Слатина, поради което е неотносим към предмета на настоящото дело.

Видно от Спогодителен протокол от 16.05.1952г. по ч.гр.д. 1089/1952г. на Софийския околийски съд е извършена делба на недвижими имоти между С.Д.Т., М.Д.Т., З.Д.Т., Й.Д.Т. и Е.Д.Т., при която Й.Д.Т. е получил в дял недвижими имоти в землището на село Д., сред които и цялата ливада от 8 ара в местността „Барата“ при съседи: С.П., В.Б., наследници на Г.С..

Видно от представеното копие, Й.Д.Т. е подал Заявление-декларация за приемане в ТКЗС в село Д. от 27.01.1958г. Видно от наличната към него опис-декларация, в ТКЗС се внасят нива от 2,1дка в м. „Панчарски път“, нива от 1,4 дка в м. „Коритняко“, нива от 3 дка м. „Дългата“, нива от 3 дка в м. „Крушата“, нива от 1 дка в м. „Цариграско шосе“, ливада от 1 дка в м. „Мало бръдо“, нива от 1,5 дка в м. „Дупките“, както и ливада от 1,8 дка в м.