Присъда № 88 от 14.05.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 88/14.05.2024 г. по НОХД № 1161/2024 г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Ф. Х. Х. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че на 02.09.2023 г. в гр. Бургас, кв. „******************, чрез нанасяне на удари с юмрук и с глава по главата на А. Д. Р., в качеството й на длъжностно лице - „продавач-консултант“ към „*“ ЕООД с ЕИК:

*, при изпълнение на службата й, причинил на Р. лека телесна повреда, изразяваща се в подутина на главата, главоболие, световъртеж и гадене, довели до болка – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

В първото съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане предявения от А.

Р. граждански иск срещу подсъдимия, с който се иска Х. да бъде осъден да й заплати сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението. Съдът конституира А. Р. като граждански ищец в производството.

Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият Х. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Пледира за признаване на Х. за виновен и за определяне на наказание „Пробация“, включваща три пробационни мерки.

Повереникът на гражданският ищец – адв. Г. Я.– БАК пледира за уважаване на гражданския иск изцяло. Заявява, че действително не може да ангажира конкретни доказателства за реалния размер на претърпените неимуществени вреди, но счита, че с оглед характера и начина на извършване на деянието, то и претендираната сума се явява справедлива.

Гражданският ищец се присъединява към казаното от неговия повереник.

Защитникът на подсъдимия – адв. С. Л. – БАК се присъединява към становището на РП-Бургас, относно авторството на деянието, но счита, че в конкретният случай неговият подсъдим е реабилитиран по право, поради което и спрямо него следва да намерят приложение правилата на чл. 78а НК – да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание „Глоба“ в минимален размер. По отношение на гражданския иск счита, че същият е доказан по основание, но не и по размер, доколкото гражданският ищец не е ангажирал доказателства за претърпените неимуществни вреди в претендирания размер.

Подсъдимият Х. заявява, че се присъединява към казаното от неговия защитник, а в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

1

Подсъдимият Ф. Х. Х. с ЕГН: ********** е ********************************* До датата на деянието Х. е бил осъждан няколко пъти както следва:

По НОХД № 274/2001 г. на РС-Берковица, в сила от 04.12.2001 г., му е било наложено наказание „Обществено порицание“. Това наказание е било изпълнено на 18.12.2001 г.

По НОХД № 309/2004 г. на РС-Берковица, в сила от 11.11.2004 г., Х. е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и му е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 550 лева. Няма данни за изпълнение на това наказание, като на 06.07.2011 г. делото е било унищожено поради изтекъл срок на съхранение.

По НОХД № 338/2006 г. на РС-Берковица, в сила от 03.10.2006 г., му е било наложено наказание „Обществено порицание“.

По НОХД № 216/2008 г. на РС-Берковица, в сила от 24.06.2008 г., му е било наложено наказание „Пробация“ и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. Това наказание е било изпълнено на 17.03.2009 г.

По НОХД № 764/2010 г. на РС-Смолян, в сила от 31.03.2011 г., му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 3 години, както и наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9 месеца. Наказанието „Глоба“ е било погасено по давност на 11.04.2022 г.

По НОХД № 328/2016 г. на РС-Берковица, в сила от 24.10.2016 г., му е било наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева. За изпълнението на това наказание е бил издаден изпълнителен лист на 24.10.2016 г., след което вземането е било присъединено на 12.12.2016 г. към изпълнително дело № 12020016368/2002 г. на НАП- Велико Търново, офис Монтана. След присъединяването няма предприети никакви изпълнителни действия.

Свидетелката А. Р. работила на длъжност „продавач-консултант“ търговско дружество „*“ ЕООД, с управител А. Н. Служебните си задължения изпълнявала в магазин за хранителни стоки „Б.“, находящ се в ************.

На 02.09.2023 г. св. Р. била втора смяна на работа за времето от 14.00 ч. до 22.00 ч.

Около 15.30 ч. на същата дата пред магазина се намирали подсъдимият Ф. Х. и приятелят му - св. Г. П.. Двамата консумирали алкохол. П. се обадил на негов приятел - св. Ф. И. да ги вземе от магазин „Б.“ с автомобила си, за да ги откара по домовете им. Св. И. пристигнал пред магазина с автомобила си. С него била приятелката му - св. В. М.. Св. Г. П. се качил в автомобила, а подс. Х. влязъл в магазин „Б.“, за да си закупи бира. Влизайки в търговската част на магазина, подсъдимият взел бутилка с бира „Бургаско“ на цена 1,55 лв. и отишъл до касата, за да я плати. Подал на св. Р. сумата от 5 лева. Тя му върнала разликата от 3,45 лв.

Подсъдимият заявил на Р., че й дал банкнота от 10 лева, поради което поискал да му върне повече пари. Пострадалата отрекла да е взела 10 лв. и отказала да му върне повече пари.

Тогава Х. отправил към нея обидни думи, нарекъл я: „изрод“ и се заканил да я удари ако не му върне разликата до 10 лв. След като пострадалата отказала да му върне още пари, подсъдимият посегнал през касата и с ръка свита в юмрук ударил Р. по главата. Изплашена от случилото се и за да избегне ново посегателство от страна на подсъдимия, св. Р. му дала 5 лева. Подс. Х. взел бирата, рестото и банкнотата от 5 лв. и напуснал магазина. Пострадалата тръгнала след него и му казала, че възнамерява да се обади на брат си и на полицията. След като и двамата излезли пред магазина, подсъдимият посегнал с главата си срещу св. Р. и успял да я удари по главата. След това се качил в автомобила на св. И. и отпътували в неизвестна посока. От удара Р. изгубила равновесие и залитнала назад като се подпряла на метален прът.

В следствие на нанесените от подсъдимия удари с юмрук и с глава по главата на Р., 2 пострадалата получила подутина на главата, главоболие, световъртеж и гадене. След случилото се Р. се обадила на брат си - св. С. Р., който бил наблизо и веднага отишъл при нея. Заварил я да плаче. Пострадалата му разказала какво се е случило и се оплакала от болки в главата. Била изплашена. Св. Радулов подал сигнал за случая на тел. 112. На място пред магазин „.“ пристигнали полицейски служители от Второ РУ - Бургас - свидетелите Й.

С. и К. И.. След като се запознали с фактическата обстановка, уведомили ОД-24 и било образувано настоящото досъдебно производство.

В хода на разследването било извършено разпознаване на лице, при което пострадалата категорично разпознала подсъдимия Ф. Х., като лицето, което и нанесло ударите с глава и юмрук по главата.

Била назначена съдебномедицинска експертиза, която излязла със становище, че описаните увреждания, са причинили на пострадалата болка и са в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито могат да са ударите с части от човешкото тяло — глава и/или ръце.

Подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем за причиняване на лека телесна повреда на длъжностно лице, при изпълнение на службата му, като в последвалия разпит заявил, че желае да се ползва от правото си да не дава обяснения.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия Х. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производство доказателства, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: А. Р. (л. 17-19, л.

23 и л. 30 от ДП); Г. П.(л. 22 от ДП); К. К. (л. 24 от ДП); Н. К. (л. 25 от ДП); Ф. И. (л. 26 от ДП); В. М. (л. 27 от ДП); К. И. (л. 31 от ДП); Й. С. (л. 33 от ДП); Г. Т. (л. 32 от ДП) и С.

Р. (л. 34 от ДП) .

От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 34-35 от съдебното производство); писмо от НАП-Велико Търново (л. 19 от съдебното производство); писмо от РС „ИН“ – Монтана (л. 20 от съдебното производство); писмо от РС – Смолян (л. 22 от съдебното производство); писмо от РС-Берковица, ведно с документи (л. 24-29 от съдебното производство); трудов договор и длъжностна характеристика (л. 20-21 от ДП); протокол за доброволно предаване (л. 63 от ДП); писмо от тел. 112, ведно с диск (л. 84-85 от ДП); писма от ЦПЗ-Бургас (л. 87 и л. 89 от ДП) и медицински документи (л. 64-79 от ДП).

От писмените доказателствени средства: протокол за разпознаване на лице, ведно с фотоалбум (л. 35-36 от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум (л. 37-43 от ДП) и протокол за изготвяне на веществени доказателствени средства (л. 44-46 от ДП).

От експертизите: съдебно медицинска експертиза (л. 59-60 от ДП) и съдебнотехническа експертиза (л. 51 – 55 от ДП).

Съдът прецени събраните в хода на производството доказателства на основание чл.

373, ал. 3 НПК, като не констатира съществени противоречия, несъответствия и непоследователност, които да разколебават направеното от Х. признание. Предвид същата разпоредба първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

С оглед пълнота следва да се посочи и че съдът кредитира показанията на св. И. св.

3

С. – полицейски служители, доколкото видно от показанията им – те не са провели разузнавателни беседи, а само са посетили местопроизшествието и са разказали какви възприятия са имали от това. Именно поради това и за тях не е в сила забраната на чл. 118, ал. 2 НПК (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2024 г.).

Съдът кредитира всички приложени по делото писмени доказателства и доказателствени средства, доколкото счита, че те приобщени по предвидения в НПК ред, не са оспорени от страните и кореспондират с останалия доказателствен материал.

Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените експертизи, като ги намира за задълбочени и научно обосновани.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

В конкретния случай от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия с активни действия, изразяващи се в нанасяне на удари с ръка и глава в главата на пострадалата, които удари са довели до подутина на главата, главоболие, световъртеж и гадене, които от своя страна са реализирали медико-биологичния признак „болка“. Видно от приетата СМЕ – причинено е телесно увреждане, без разстройство на здравето, а само „ б о л к а “ , разбирана като – „краткотрайно преживяване на неприятно усещане произтичащо от физическото въздействие” (т. 16 от ППВС № 3/1979 г.). Съдебната практика (ППВС 3/1979 г.) е категорична, че ако се касае до причинена болка и/или страдание, без разстройство на здравето, то това увреждане следва да се квалифицира по чл.

130, ал. 2 НК, както правилно е направено в случая.

Престъплението е извършено спрямо „длъжностно лице“. Това е така, защото от фактическа страна в обвинителния акт е описано, че Р. е заемала длъжността „продавачконсултант”, с връчени й чужди пари в това й качество. Несъмнено това не е ръководна длъжност, а длъжност по изпълнение и описателно сочи за признаците на чл. 93, т. 1, б. ”б” НК на специалното качество на пострадалия от инкриминираното деяние. Видно от доказателствата по делото и най-вече от длъжностната характеристика на Р. - на същата е възложено от управителя на дружеството да изпълнява със заплата, работа, свързана с пазене и управление на имущество на дружеството. Продавачът е имал задължението да пази поверената му от дружеството стока и платежните документи, придружаващи стоката.