Определение № 119 от 29.02.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно наказателно дело 177/2024
- Вид
- Определение № 119
- Подписан
- 29.02.2024
- В сила
- 29.02.2024
- Състав
- Валя Рушанова, Красимир Шекерджиев, Виолета Магдалинчева
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.111 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.179 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.23 · Наказателен кодекс
- чл.414, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.82 · Наказателен кодекс
- чл.270 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.346 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.351, ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.414, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.416, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 119 гр. София, 29.02.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Валя Рушанова
Членове:
Красимир Шекерджиев
Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно частно наказателно дело № 20248003200177 по описа за 2024 година
Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.351, ал.6 НПК по частна касационна жалба от осъдения В. С. Н., чрез защитника му адв. Т. срещу разпореждане №38 от 01.02.2024 г., постановено по ВНЧД №12/2024 г. по описа на Апелативен съд- гр. Варна, с което е върната подадената касационна жалба като недопустима.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като при произнасянето си въззивният съд не е отчел, че в случая е трябвало да приложи ЕКПЧ и конкретно да констатира, че независимо от предвиденото в националното ни законодателство акта, постановен в производството по чл.416, ал.8 НПК следва да подлежи на инстанционен контрол. В подкрепа на това твърдение се твърди, че едноинстанционното производство по чл.416, ал.8 НПК не отговаря на критериите за справедлив процес защото гаранциите по чл.6 ЕКПЧ са относими към всеки един съд и всеки гражданин трябва да има гарантиран ефективен достъп и до апелативен и касационен съд.
Жалбоподателят поддържа, че след като няма разписан ред за произнасянето по чл.416, ал.8 НПК следва да бъде приложена друга сходна процедура, а тя е тази, предвидена за осъществяване на съдебен контрол върху мерките за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. Твърди се, че този процесуален ред предвижда двуинстанционно производство и извода на въззивния съд, че то е едноинстанционно представлява съществено нарушение на процесуални правила и се включва в касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.
В допълнение към този аргумент се сочи и това, че задържането по ЗМВР и производствата по чл.111 и чл.179 ЗИНС се разглеждат от поне две инстанции, което дава основание да се приеме, че на този стандарт следва да отговаря и производството по чл.416, 1 ал.8 НПК.
В частната жалба се поддържа и оплакване за недопустимо нарушаване на принципа non bis in idem, като се твърди, че от момента на постановяване на присъдата, с която Н. е бил осъден и му е било наложено наказание осем години „лишаване от свобода“ до момента, в който той е бил задържан са изминали повече от петнадесет години и абсолютната изпълнителска давност е бил изтекла. Твърди се, че няма как заради определение, влязло в сила на 24.07.2010 г. да започне да тече нова погасителна изпълнителска давност защото това би означавало, че на осъдения Н. е наложено ново наказание. На това основание се претендира нарушение на чл.4, пар.1 Протокол 7 от ЕКПЧ.
Моли се атакуваното разпореждане на Апелативен съд- гр. Варна да бъде отменено, като подадената касационна жалба бъде преценена като допустима. Предлага се тя да бъде уважена, като бъде отменено определението от 17.01.2024 г. на Апелативен съд- гр. Варна и бъде задължен Окръжен съд- гр. Варна да администрира депозираната частна жалба срещу определение от 06.12.2023 г. на Окръжен съд- гр. Варна и след това Апелативен съд- гр.
Варна да се произнесе по съществото на спора.
Постъпило е становище от прокурор при ВКП, според което атакуваното разпореждане на съдия от въззивния съд е законосъобразно и подадената срещу него касационна частна жалба следва да бъде оставена без уважение. Поддържа се, че правилно въззивният съд е приел, че производството по чл.416, ал.8 НПК е едноинстанционно и постановения съдебен акт не подлежи нито на въззивен, нито на касационен контрол. Наред с това се твърди, че процесуалния закон не дава възможност на ВКС да осъществява контрол върху акт на второстепенен съд, с който се потвърждава или отменя разпореждане на първостепенен съд за връщане на жалба или протест, тъй като тези норми не са сред очертаните в чл.346 НПК.
Процесуално развитие на производството:
1. Определение №570 от 08.07.2010 г. по НЧД №1140/2010 г. Окръжен съд- гр. Варна, с което на основание чл.25, във вр. с чл.23 НК е групирано наказанието по НОХД 90/2003 г. по описа на Районен съд- гр. Габрово и НОХД №40/2010 г. на Окръжен съдгр. Варна и по отношение на В. С. Н. е определено едно общо най- тежко наказание в размер на осем години „лишаване от свобода“ и към него е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 2 000 лева.
2. Разпореждане от 17.08.2022 г. по НЧД 1140/2010 г. Окръжен съд- гр. Варна, с което е оставена без разглеждане и е върната молба за тълкуване по реда на чл.414, ал.1 НК на определение №570 от 08.07.2010 г.
3. Определение №220 от 05.10.2022 г. по ВНЧД №281/2022 г. Апелативен съд- гр. Варна, с което е отменено разпореждане от 17.08.2022 г. по НЧД 1140/2010 г., като въззивният съд се е произнесъл по същество и е постановил осъденият Н. да бъде 2 незабавно освободен.
4. Решение №115 от 24.03.2023 г., ВКС, 3 НО по КНД 1020/2022 г., с което е отменено по реда на възобновяването определение №220 от 05.10.2022 г. по ВНЧД №281/2022 г.
Апелативен съд- гр. Варна, като делото е изпратено на Окръжен съд- гр. Варна за произнасяне по обосноваността на задържането на осъдения Н..
5. Определение от 13.04.2023 г. по НЧД 1140/2010 г. Окръжен съд- гр. Варна, с което по реда на чл.414, ал.1 НПК е допуснато тълкуване на определение №570/2010 г. по НОХД №1140/2010 г. Окръжен съд- гр. Варна, като е постановено тълкуваното определение да бъде изпълнено така както е постановено.
6. Разпореждане №26040 от 09.05.2023 г., постановено по НЧД 1140/2010 г. Окръжен съд- гр. Варна, с което е върната въззивна жалба срещу определение от 13.04.2023 г.
7. Определение №137 от 08.06.2023 г., постановено по НЧД №169/2023 г., с което е потвърдено разпореждане №26040 от 09.05.2023 г.
8. Разпореждане №193/13.06.2023 г., постановено по НЧД №169/2023 г. Апелативен съдгр. Варна, с което е върната касационна жалба срещу определение №137 от 08.06.2023 г.
9. Определение №387 от 24.08.2023 г., постановено по НЧД 696/2023 г., ВКС, 3 НО, с което е оставено в сила разпореждане №193/13.06.2023 г., постановено по НЧД №169/2023 г. Апелативен съд- гр. Варна
10. Определение от 06.12.2023 г., постановено по НЧД №1562/2023 г. Окръжен съд- гр.
Варна, с което по реда на чл.416, ал.8 НПК е оставена без уважение жалбата на осъдения Н. за привеждане без основание на наказанието, наложено му с определение №570/08.07.2010 г. по НЧД №1140/2010 г. Окръжен съд- гр. Варна 11. Определение №674 от 15.12.2023 г., постановено по НЧД №1562/2023 г. Окръжен съдгр. Варна, с което е върната частна жалба срещу определение от 06.12.2023 г.
12. Определение №10 от 17.01.2024 г., постановено по НЧД №12/2024 г., от Апелативен съд- гр. Варна, с което е потвърдено определение №674 от 15.12.2023 г.
13. Разпореждане №38 от 01.02.2024 г., , постановено по НЧД №12/2024 г., от Апелативен съд- гр. Варна, с което е върната касационна жалба №549 от 25.01.2024 г. подадена срещу определение №10 от 17.01.2024 г., постановено по НЧД №12/2024 г., от Апелативен съд- гр. Варна
По допустимостта на подадената частна касационна жалба:
Предмет на настоящото производство е подадена жалба срещу разпореждане №38 от 01.02.2024 г., , постановено по НЧД №12/2024 г., от Апелативен съд- гр. Варна (т.13 погоре).
При изследване на процесуалното развитие на наказателното производство може да бъде направен извод, че предмет на касационната проверка е оплакване, свързано със законосъобразността на атакуваното разпореждане за връщане на посочената по- горе 3 касационна частна жалба.
Настоящият касационен състав намира, че правилно въззивният съд е приел, че подадената срещу определението му от 17.01.2024 г. (т.12 по- горе) частна жалба е недопустима, тъй като се нея се атакува съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол. В разпоредбата на чл.346 НПК законодателят е посочил лимитативно кои съдебни актове, постановени от въззивен съд, могат да бъдат предмет на касационно обжалване.
Няма съмнение, че атакуваното определение от 17.01.2024 г., с което въззивният съд е потвърдил определението на първостепенния съд, постановено на 15.12.2023 г. (т.11 погоре) не попада в обхвата на тези актове, които могат да бъдат предмет на касационен контрол. Ето защо и подадената срещу него касационна жалба и подадената срещу връщането й частна касационна жалба не подлежат на касационен контрол. Ако бъде преценено обратното недопустимо би бил разширен обхвата на актовете, които могат да бъдат проверени от касационен съд.
В тази връзка касационната инстанция неотклонно е приемала, че възможността за проверка на законосъобразността на съдебен акт, с който се връща подадена срещу него жалба е възможна само ако акта, който се атакува по същество е един от тези, включени в обхвата на чл.346 НПК. В този смисъл е и Определение №28 от 09.03.2021 г. по КНЧД 112/2021 г. 3 НО.
Предвид изложеното касационният съд прецени, че касационната частна жалба е процесуално недопустима и на това основание тя следва да бъде оставена без разглеждане.
Независимо от изводите на настоящия съдебен състав, свързани с процесуалната възможност да бъде разгледана жалбата съобразно националното законодателство, доколкото с нея е направено искане тя да бъде преценена като допустима на основание необходимост от пряко приложение на ЕКПЧ същото трябва да бъде разгледано.
По изричното искане за пряко приложение на ЕКПЧ:
Основното оплакване на жалбоподателя Н. е, че в случая националните съдилища са нарушили разпоредбата на чл.6 ЕКПЧ, като неправилно са го лишили от възможността да бъде проверен постановения по реда на чл.416, ал.8 НПК съдебен акт от въззивен съд. В жалбата се твърди, че той не е могъл да упражни ефективно правото си по чл.5, т.4 ЕКПЧ защото въпреки съществуването на възможност този съдебен акт да бъде проверен въззивният съд незаконосъобразно е приел, че производство по чл.416, ал.8 НПК е едноинстанционно. В подкрепа на искането си жалбоподателят е посочил, че с разпоредбата на чл.416, ал.8 НПК законодателят е задължил съда да се произнесе по жалба на осъденото лице по повод задържането му без правно основание. Поддържа, че след като не е уреден реда за провеждане на производството следва да бъде приложен съществуващ друг сходен 4 процесуален ред, като най- близкият е този предвиждащ съдебен контрол върху мерките за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, който винаги е двуинстанционен.
Като допълнителен аргумент в подкрепа на тезата си посочва, че въззивно обжалване е предвидено не само в производството по чл.63 НПК, но и в това по чл.11 и чл.179 ЗИНЗС.
Твърди, че е напълно неоправдано да се приеме, че налагането на дисциплинарно наказание или производството по оспорване на заповеди по ЗИНЗС е двуинстанционно, а въпроса за законосъобразността на привеждането в изпълнение на наложено наказание се решава пред само една съдебна инстанция.
При обсъждане на посочените оплаквания на първо място трябва да бъде посочено това, че не може да бъде възприета тезата, че в разпоредбата на чл.416, ал.8 НПК не е предвиден и уреден процесуален ред за разглеждане на жалбата на осъденото лице.
Напротив в този текст законодателят изрично е посочил, че компетентен да я разгледа е първоинстанционния съд постановил присъдата, като той се произнася в открито съдебно заседание с участието на осъдения и прокурор, и постановява съдебен акт- определение.
Посочил е и това, че този съдебен акт не подлежи на инстанционен контрол.
Съдържанието на разпоредбата не дава основание да се приеме, че в нея има неуредени въпроси по начина на разглеждане на жалбата и празнините се попълват с други норми на процесуалния закон, относими към други наказателни производства. Няма основание да се приеме, че такива производства са тези по чл.64 НПК и сл., чл.111 ЗИНЗС и чл.179 ЗИНЗС. В случая не е налице хипотезата, когато съдът е сезиран с допустима жалба при липса на уреден ред за произнасяне, когато той е длъжен да използва сходен процесуален ред (например жалба срещу 72- часово прокурорско задържане, която се разглежда по реда на чл.64 НПК). Това е така защото това негово задължение възниква само ако няма изрични правила за съответната процедура. В хипотезата на чл.416, ал.8 НПК такива правила са предвидени, поради което и няма причина те да бъдат допълвани или заменяни от процесуални правила, относими към други производства.
Разпечатката съдържа 46 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/359ff540-231a-49de-b84e-59885b43072b