Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22628 от 27.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30250/2022
Вид
Определение № 22628
Подписан
27.06.2023
В сила
27.06.2023
Състав
ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22628 гр. София, 27.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110130250 по описа за 2022 година

Предявен е от „.............“ ЕООД срещу К. Ж. Б. осъдителен иск с правно основание чл.

45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от изнесени клеветнически твърдения и изрази в интервю, излъчено в ефира на ............... и публикувано на интернет страница https://.......... на 29.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът „.............“ ЕООД твърди, че е дружество, което осъществява две дейности на територията на страната и конкретно на ГКПП „Капитан Андреево“ – оператор по см. на Регламент (ЕС)2017/625 на Европейския парламент и на съвета от 15 март 2017 г. и официална лаборатория за извършване на изследвания на проби за фитосанитарен контрол.

Заявява, че в качеството си на оператор дружеството е отговорно за въвеждането на товари на територията на страната, отговаря за пратката и гарантира, че животните и стоките се представят за официален контрол на граничния контролен пункт. Сред задълженията му като оператор „.............“ ЕООД, чрез своите служители, под чийто контрол се намира товарът, извършва товаро-разтоварна дейност, като след пристигане на товара изваждат представителна извадка от същия, за да бъдат взети проби от служители на БАБХ и да бъдат изследвани, след което стоката да бъде освободена на пазара на ЕС. Изяснява, че задължение на ищеца е и да окомплектова необходимата документация, която се подава до БАБХ за вземане на пробата. Поддържа, че наред с това осъществява дейност и като акредитирана лаборатория, в която се извършва анализ на проби, изпитвания и диагностика за целите на официалния контрол. Посочва, че тези две дейности са различни от фитосанитарния контрол, който фактически се извършва от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), включващ самото вземане на пробите, но не и тяхното лабораторното им изследване. Изясня се, че във връзка с така осъществяваната от ищеца дейност, ответникът К. Ж. Б. – народен представител от политическа партия „.................“ в интервю, дадено пред ..............., е изнесъл неверни и клеветнически твърдения, засягащи негативно дейността и търговското име на ищеца. Поддържа се, че в цялото интервю Б. не назовава конкретно наименованието (фирмата) на ищцовото дружество, но с използваните думи и изрази пряко е посочил същото, чрез имената на представляващите го, правейки внушения, чрез които по косвен начин се стига до извод, че конкретно използваните думи касаят именно ищеца. Конкретно се посочва, че в интервюто ответникът твърди, че действителният собственик на „.............“ ЕООД е трето лице, че дълго време същото не е извършвало надлежно контрола на границата, че трети лица, които стоят зад ищеца са 1 извършвали нерегламентирана дейност – чрез оказване на натиск и предлагане на подкуп на изп. директор на БАБХ с цел да не се случат промени на границата, че притежаваното от ищеца качество на оператор по см. на Регламента е политическо, предвид това, че е единственото дружество, извършващо лабораторен анализ, че в качеството си на оператор „.............“ ЕООД не е обработвало документите на камионите и затова е имало забавяне и опашки на границата с Република Турция, че е оказало натиск върху служители на БАБХ да не си вършат работата. Ищецът посочва, че всички тези твърдения и внушения от процесното интервю не отговарят на истината. Конкретно поддържа, че „.............“ ЕООД не извършва официалния фитосанитарен контрол, който се осъществява от БАБХ, дейността му на граничния пункт е от началото на 2022 г., а не от 10 години, каквито са твърденията на ответника Б., използва помещения под наем на ГКПП „Капитан Андреево“ въз основа на договор, сключен след проведена тръжна процедура, няма никаква връзка с лица, които се занимават с нелегални дейности, не е подавало документи за обработка на камион, реално преминал границата преди седмица, тъй като същите са били подадени служебно от властите на Република Германия, стриктно е изпълняло задълженията си във връзка с извършваната дейност на границата, която е била обект на многократни проверки от БАБХ и от Европейската комисия, без констатирани нарушения, не е предлагало въпросния подкуп, обстоятелство, отречено и от лицето, сочено за негов адресат. Поддържа, че на 22.05.2022 г. служителите на „.............“ ЕЕОД не са допускани да извършват дейността си от служители на БАБХ, още повече, че след вземане на пробите същите се изпращат за анализ в гр.

София, което довежда до забавяне над денонощие. Ищцовото дружество излага, че процесното интервю е публикувано на 29.05.2022 г. на интернет страница https://.........., собственост на ............... и конкретно на „...................“. Счита, че вследствие от изнесените от ответника неверни твърдения на дружеството са причинени неимуществени вреди, чрез създаване в обществото на крайно негативна оценка за дейността му, загуба на служители и на клиенти, негативно засягане на професионалния му авторитет. Ето защо, „.............“ ЕООД отправя искане за осъждане на ответника К. Б. да му заплати обезщетение за същите в размер на сумата от 20 000 лева, тъй като вредите са пряка и непосредствена последица от изказванията му, които са неверни и позорящи по характера си. Намира за дължима и претендира законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2022 г. до окончателното плащане, както и присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът К. Б., чрез пълномощника си адв. А.К., оспорва предявения иск, намирайки същият за неоснователен.

Поддържа, че в процесното интервю същият не е посочил нито веднъж ищцовото дружество като адресат на изказванията си, същите не съдържат обидни или клеветнически твърдения по отношение на дружеството, а наред с това представляват изказване на мнение с негативна оценка, което, дори да засяга конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с обществен въпрос, не е противоправно. Процесните изказвания на ответника са в рамките на ограниченията, въведени с разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България. Посочва, че последните касаят времеви период, в който „.............“ ЕООД не само не е упражнявало процесната дейност, но не е съществувало и като правен субект, а едва от 12.01.2022 г. получава акредитация да стопанисва лаборатория за изпитване „............“. Наред с това заявява, че след 01.02.2022 г. на ГКПП „Капитан Андреево“ са извършвали дейност не само ищецът, а и други дружества, поради което не може да се направи категоричен извод за което точно от тях се отнасят думите му. Счита, че с процесните изказвания се цели информиране на обществото по текущи въпроси, касаещи държавното управление и имащи обществен интерес. Намира за недоказано вследствие от процесното интервю да е накърнена утвърдената търговска репутация на ищеца, доколкото към този момент дружеството е осъществявало дейността и от няколко месеца, поради което е налице невъзможност за такъв кратък период да се утвърди името му на пазара. Оспорва претендирания размер на 2 обезщетението като прекомерен и необоснован, несъответен на интензитета на засягане на обекта. Освен това намира, че принципно претърпените вреди от едно юридическо лице могат да бъдат имуществени такива, тъй като засягат имуществено оценими блага. В отговора К. Б. посочва, че процесното производство е насочено срещу участието в обществеността на лица, защитаващи обществения интерес и цели да насочи вниманието върху личността на съответния политически ангажиран общественик, вместо към поставения съществен въпрос. Не оспорва, че процесното интервю е взето от ответника в предаването „............“ на ............... и излъчено на 29.05.2022 г. Поддържа, че водещ на предаването погрешно е въвел името на управителя на „.............“ ЕООД в поставен въпрос, като отговорът на ответника Б. касае друго дружество – „..................“, което в продължение на 10 години е осъществявало фитосанитарния контрол, но и твърдението не е невярно.

Всички изказвания не съдържат обидни или позорящи думи и изрази, а по същество изнесените твърдения са верни и действителни. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът намира, че на основание чл. 145 ГПК на ищеца следва да бъдат дадени указания за уточняване на обстоятелствата относно начина и времето на изнасяне на процесните твърдения.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие от непозволено увреждане, като следва:

Възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1). осъществяването на описаното деяние и неговата противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъществено поведение) – като конкретно поведение, реализирано на посочените дата и място и по описания начин, а именно чрез интервю, дадено в ефира на ............... и съдържащо процесните изказвания; 2). причиняването на неимуществени вреди и техния размер; 3). причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди.

При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата й, както и да опровергае твърдените от ищеца обстоятелства за наличието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, в т. ч. чрез адресата на изказванията му, както и истинността на твърденията, окачествени от ищеца като уронващи доброто му име.

С оглед твърденията на двете страни и конкретните оспорвания, направени с отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че ответникът К. Б. народен представител от ПП „.................“ е дал интервю в предаването „............“ на ..............., излъчено на 29.05.2022 г., както и, че същият е изказал думите и изразите, посочени в исковата молба в рамките на това интервю.

По доказателствените искания на страните:

Приложените към исковата молба и към отговора писмени материали съдът намира са относими към предмета на спора и необходими за правилното решаване, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства, като въпрос по същество е как същите ще бъдат ценени при постановяване на крайния съдебен акт, с оглед конкретната им доказателствена стойност и при анализ в съвкупност с всички събрани по делото доказателства.

3

Като относимо и своевременно заявено следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на изложените от него обстоятелствата относно претърпени неимуществени вреди вследствие от процесните изказвания. На ответника – на основание чл. 156, ал. 2 ГПК, следва да бъде указано да посочи конкретните обстоятелства, за установяването на които ще бъде разпитван поискания свидетел.

Искането на ищеца за изискване от третото за процеса лице „...................“ ЕООД, ................ на запис от процесното интервю следва да бъде уважено, а в тази връзка и искането за допускане изслушването на СТЕ, тъй като интервюто е необходимо в неговата цялост, а приобщаването на веществени доказателства в процеса под формата на записи изисква снемане на съдържанието им и проверка на записа именно от съответен експерт по реда на чл. 202 ГПК – чрез назначаване на експертиза.