Решение № 39 от 10.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет П.

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000502463 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 5763/31.08.2018 г. по гр.д. № 2680/2011 г. на СГС, I-11 състав е обявен за недействителен по отношение на А. Я. Ф., на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД извършения от „Сигма рент“ ЕАД /правоприемник на СКГТ „Авторемонт“ АД, заличен от търговския регистър с решение № 754/12.04.2018г. по т.д.№ 5043/2014г. на СГС, т.о.

20 с-в/ в капитала на „Сигма ремонт“ ЕООД апорт на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.София, СО район Възраждане, ж.к. „Зона Б5“, ул. Партений Нишавски № 13, целият с площ по графични данни 21 456 кв.м., а по акт за собственост 19 650 кв.м., съставляващ УПИ I, отреден за атракционно увеселителен център, кв.1(едно) по плана на гр.София, местност ГГЦ-Зона Б-5-4, одобрен със Заповед № РД-09-50-17/26.01.2001г. при граници: ул. Партений Нишавски, ул. Българска морава, улица и улица, който имот е заснет и обособен с проектен пл.

№63, нанесен в кадастрален лист № 356, с площ от 21 456 кв.м., заедно с построените в него сгради, за който имот „Сигма Ремонт“ се е снабдило с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 198 от 21.05.2008г., т.ІІ, рег.№ 8632, нот.дело № 355/2008г. на Нотариус В. Г..

Със същото решение е обявен за недействителен по отношение на А. Я. Ф., на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД извършения от „Сигма рент.“ ЕАД /правоприемник на СКГТ „Авторемонт“ АД, заличен от търговския регистър с решение № 754/12.04.2018г. по т.д.№ 5043/2014г. на СГС, т.о. 20 с-в/ в капитала на „Мусала Ив.“ ЕООД апорт на следния недвижим имот представляващ УПИ с площ от 88 850 кв.м. е пл. № 58 по плана гр.София , НПЗ Искър - ЮГ, кв.25, парцел 2, при граници: изток - ул. „Димитър Пешев”, запад - Техникум по автотранспорт „Ботушев”, север - ул. „5005”, юг трамвайно депо, заедно с изградените в него сгради.

1

Обявен е за недействителен по отношение на А. Я. Ф., на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД сключения между „Сигма рент.” ЕАД /правоприемник на СКГТ „Авторемонт“ АД, заличен от търговския регистър с решение № 754/12.04.2018г. по т.д.№ 5043/2014г. на СГС, т.о. 20 с-в/ като продавач и „Еуро Атлантик Инвестмънт Корп.” /Euro Atldntic Investment Corp./ като купувач Договор от 26.05.2006г. за прехвърляне на 193 420 дружествени дялове от капитала на „Сигма рент“ ЕАД, заверен пред Нотариус М. Е. рег.№ *** в НК под рег.№ 7065/26.05.2006г., както и Договор 02.08.2006г. за прехвърляне на същите дружествени дялове, сключен между „Еуро Атлантик Инвестмънт Корп.” като продавач и „Еъркрафт Екуипмънт Съплайър” Лтд, регистрирано в Сейшелски острови на 7.07.2006г., компания № 293531, като купувач, заверен пред Нотариус М.Е.рег.№ *** в НК под per. № 10646/2.08.2006г.

Ответникът „Сигма Ремонт“ ЕООД е депозирал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение и поддържа, че същото е недопустимо и неправилно.

Сочи на първо място, че съдът се произнесъл свръхпетитум, тъй като производството в частта му по т. 1.1 и т. 1.4 от петитума на исковата молба било прекратено с влязло в сила определение на 22.10.2015 г.

На следващо място намира, че СГС следвало да прекрати изцяло делото, тъй като ответникът „Сигма рент“ ЕАД бил заличен от търговския регистър след завеждане на делото, а ответниците по иска по чл. 135 ЗЗД били необходими другари и заличаването на единия от тях водело до прекратяване на цялото производство.

По същество намира решението за неправилно поради противоречие с материалния закон. Поддържа, че ищецът А. Ф. не е кредитор на „Сигма Рент“ ЕАД, тъй като вземането му се е погасило при условията на чл. 739, ал. 2 ТЗ. Освен това съдът неправилно определил началния момент на течението на давността по отношение на потестативното право по чл. 135 ЗЗД, което начало според жалбоподателя е от сключване на увреждащата сделка. Поддържа още, че не е налице увреждане, тъй като при апорта няма намаляване на имуществото, а само трансформация на имущество. Предвид изложеното иска обжалваното решение да бъде отменено и искът срещу дружеството – отхвърлен.

Ищецът А. Я. Ф. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Едновременно с въззивната жалба на „Сигма Ремонт“ ЕООД е депозирана и въззивна жалба от дружеството „Мусала Ив“ ЕООД, но същата е върната с разпореждане от 23.05.22 г. на СГС, влязло в сила на 22.06.2022 г.

Въззивна жалба против първоинстанционното решение е депозирана и от дружеството „Сигма Рент“ ЕАД, ЕИК 121682249. Това дружество обаче е заличено от търговския регистър на 24.04.2018 г., при което е изгубило своята правосубектност.

Правосубектността е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба и липсата й води до недопустимост на жалбата.Ето защо въззивното производство по тази жалба е прекратено с определение от 30.08.2022 г.

Въззивни жалби срещу първоинстанционото решение първоначално са подали и дружествата ответници „Еуро Атлантик Инвестмънт“ Корп – Република Панама и „Еъркрафт Екуипмънт Съплайър“ ООД – Република Сейшели, но техните въззивни жалби са върнати с разпореждане от 04.06.2019 г. на СГС, потвърдено с определение на САС от 30.12.2021 г. по ч.гр.д. №3345/2021 г., влязло в сила на 09.02.2022 г.

Предмет на въззивно разглеждане към момента е и частна жалба на „Сигма ремонт“ ЕООД и „Мусала Ив“ ЕООД против определение по чл. 248 ГПК от 16.11.2018 г., с което е оставена без уважение молба на дружествата за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа се, че първоинстанционният съд 2 неправилно определил размера на дължимите се от двете дружества държавни такси, съответно на 21 285.87 лева и 80 322.17 лева. Съдът бил приел посочената от ищеца цена на иска от 151 830.82 лева и не можел по-късно да пререшава този въпрос по реда на чл. 253 ГПК. Иска обжалваното определение да бъде отменено и дължимите се държавни такси да бъдат определени при материален интерес от 151 830.82 лева.

Ищецът А. Ф. е депозирал отговор на частната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Предмет на въззивно разглеждане е и частна жалба на „Еуро Атлантик Инвестмънт Корп.” и „Еъркрафт Екуипмънт Съплайър” против определение по чл. 248 ГПК от 16.11.2018 г., с което е оставена без уважение молба на дружествата за изменение на решението в частта за разноските. Излагат се доводи, идентични на тези в частната жалба на „Сигма ремонт“ ЕООД и „Мусала Ив“ ЕООД и се иска държавната такса, която дружествата дължат да бъде съобразена с цена на иска от 151 830.82 лева.

Ищецът А. Ф. е депозирал отговор на частната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

По въззивната жалба на Сигма Ремонт“ ЕООД

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

Във връзка с допустимостта, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е било образувано по искова молба на А. Я. Ф., депозирана с с вх. № 54856/2010 г. на 15.11.2010 г. пред СРС, уточнена с няколко уточнителни молби, с която са били предявени общо 4 обективно съединени иска, всеки от тях с правно основание чл.135 от ГПК, посочени в петитума на исковата молба както следва:

1.

Иск против ответниците „Сигма рент“ ЕАД и „Сигма ремонт“ ЕООД, за обявяване на относителната недействителност по отношение на ищеца А.

Я. Ф., на извършения от „Сигма рент“ЕАД /правоприемник на СКГТ“Авторемонт“ АД, заличен от ТР с Решение №754/12.04.2018 г. по т.д.

№5043/2014 г. на СГС/ в капитала на „Сигма ремонт“ ЕООД, апорт на недвижим имот, находящ се в гр. София, СО район „Възраждане, ж.к. „Зона Б-5“, ул.“Партений Нишавски“ №13, целият с площ по графични данни 21 450 кв.м., а по акт за собственост 19650 кв.м., съставляващ УПИ I, отреден за атракционно увеселителен център, кв. I (едно) по плана на гр. София, при граници: ул.“Партений Нишавски“, ул.“Българска морава“, улица и улица, заедно с построените в него сгради,

2.

Иск против ответниците „Сигма рент“ ЕАД и „Еуро Атлантик

Инвестмънт Корп.“ със седалище в Панама, за обявяване на относителната недействителност по отношение на ищеца на Договор от 26.05.2006 г. между „Сигма рент“ЕАД като продавач, и „Еуро Атлантик Инвестмънт Корп.“ със седалище в Панама, като купувач, за прехвърляне на 193 420 1.

3 дружествени дяла от капитала на „Сигма ремонт“ ЕООД;

Иск за обявяване на относителната недействителност по отношение на ищеца на Договор от 02.08.2006 г. за прехвърляне на същите 193 420 дружествени дяла от капитала на „Сигма ремонт“ ЕООД, сключен между „Еуро Атлантик Инвестмънт Корп.“ като продавач, и „Еъркрафт Екуипмънт Съплайър“ със седалище в Сейшели, като купувач;

4.

Иск против ответниците „Сигма рент“ ЕАД и „Мусала ИВ“ ЕООД, за обявяване на относителната недействителност по отношение на А. Я. Ф. на извършения от „Сигма рент“ЕАД в капитала на „Мусала ИВ“ЕООД, апорт на недвижим имот, представляващ УПИ с площ от 88850 кв.м., с пл.№58 по плана на гр. София, „НПЗ Искър – юг“, кв. 25, парцел 2, при граници: изток – ул.“Димитър Пешев“, запад – Техникум по автотранспорт „Ботушев“, север – ул.“5005“, юг – трамвайно депо, заедно с изградените в него сгради.

С разпореждане от 29.05.2015 г. на СГС (находящо се на л. 303 от делото на СГС) е върната исковата молба на А. Я. Ф. с вх. № 54856/2010 г. и е прекратена висящността на производството по гр.д. № 2680/2011 г. по описа на СГС, образувано по нея по отношение на предявените искове с правно основание чл. 135 ЗЗД по т. 1.1. и по т. 1.4 от петитума на исковата молба. Това разпореждане е обжалвано от ищеца, но е потвърдено с определение от 10.08.2015 г. на САС по ч.гр.д. № 3182/2015 г. влязло в сила на 22.10.2015 г.

Видно от петитума на исковата молба, исковете, по които е прекратено производството са тези за обявяване относителна недействителност на апорта на недвижим имот, направен от „Сигма Рент“ ЕООД в капитала на „Сигма Ремонт“ ЕООД, както и на апорта на недвижим имот, направен от „Сигма Рент“ ЕООД в капитала на „Мусала Ив“ ЕООД. Въпреки така постановеното и влязло в сила прекратително разпореждане на СГС по посочените искове, по същите е постановено решение. Постановяването на решение въпреки по-рано прекратено производство е равносилно на произнасяне без валидно сезиране, което прави постановеното решение недопустимо и същото подлежи на обезсилване. Доколкото обаче въззивна жалба към момента е депозирало само дружеството „Сигма Ремонт“ ЕООД срещу решението в частта, в която е обявена относителна недействителност на апорта, направен в неговия капитал от „Сигма Рент“ ЕООД, то решението може да бъде обезсилено само в тази обжалвана част.

Само за пълнота следва да бъде посочено, че според настоящият съдебен състав обстоятелството, че дружеството-ответник „Сигма Рент“ ЕООД е заличено от търговския регистър и е изгубило своята правосубектност в хода на процеса, не води до недопустимост на решението в обжалваната част. По въпроса дали производството по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е недопустимо, ако ответникът-длъжник бъде заличен от търговския регистър, предвид обстоятелството, че страните по оспорваната сделка между него и приобретателя са необходими другари в процеса, има противоречива съдебна практика на ВКС. Така в Определение № 145 от 27.03.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 94/2009 г., III г. о. и Определение № 671 от 21.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1929/2016 г., II т. о. се приема, че посоченото обстоятелство не води до недопустимост, защото интересът от производството за ищеца е да се удовлетвори от прехвърленото имущество, а и по делото няма как да бъдат постановени противоречиви решения спрямо двете страни по сделката.