Решение № 73 от 07.03.2024, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Сливен, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20242200500065 по описа за 2024 година Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано по жалба на взискателя И. В. И. срещу Разпореждане от 19.12.2023г. по изп.д. №2136/2018г. по описа на СИС при СлРС, с което не са приети предложените от взискателя с молба от 23.10.2023г. способи за принудително изпълнение, поради несъразмерност и е определена държавна такса за извършен опис с в размер на 173,03лв.

В жалбата си жалбоподателят И. В. И. посочва, че обжалваното разпореждане, с което ДСИ отказва да извърши исканото от него, като взискател, изпълнително действие, е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, немотивирано и необосновано. Посочва, че двата диспозитива на акта взаимно си противоречат. Налице било объркване и смесване на няколко дължими процесуални действия от страна на съдебния изпълнител. Заявява, че през целия период е налице неосъществяване от страна на всички съдебни изпълнители по делото на изпълнителни действия, въпреки неговите молби и заплатени своевременно държавни такси. Така се облагодетелствал длъжника, а се увреждали неговите права и законни интереси, вкл. и чрез обжалвания акт. Посочва, че ДСИ не се е произнесъл по никоя от неговите молби по делото, въпреки че към всяка е внасял държавна такса. Моли съда да обезсили обжалваното 1 разпореждане като недопустимо, евентуално да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

Другата страна по делото – длъжника Х. А. А. чрез особения си процесуален представител адв. М. Р., не е депозирал становище по съществото на жалбата, като намира същата за нечетливо и неразбираемо написана.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваните действия. ДСИ Петрова посочва, че със заявление от 13.10.2023г. и с молба от 23.10.2023г. взискателят е поискал насочване на изпълнението спрямо ливада от 46,501 дка, осма кат., м. „Осеница“, с. Нейково, общ.

Котел, възстановена на наследниците на А.Х.А.. Посочва, че преди да наложи възбрана, съдебният изпълнител извършва проверка за собственост. Приложените към молбата доказателства не били достатъчни да се формира несъмнен извод са собственост и съразмерност на предложението. Посочва, че разпореждането за внасяне на държавна такса за опис и преценката за несъразмерност не подлежат на обжалване от взискателя. Взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото действие.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство е образувано първоначално пред СИС при КРС под №64/2017г. въз основа на молба на взискателя И. В. И. и изпълнителен лист от 07.10.2011г., издаден въз основа на заповед за изпълнение №302/06.10.2011г. по ч.гр.д.

№370/2011г. на КРС за заплащане на взискателя И. В. И. от длъжника Х. А. А. на сумата от 2815лв., дължима по запис на заповед, издаден на 07.03.2007г. в гр. Котел, с падеж 01.03.2008г., предявен за плащане на 01.03.2008г., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2011г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 59,30лв.

С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал цялостно проучване на имуществото на длъжника.

От справка в ОС “Земеделие“ – Котел е установено, че длъжникът не притежава земеделски земи и гори на територията на Община Котел.

От справка в НАП е установена декларирана собственост върху земя и сграда в с. Нейково, общ. Котел – по наследство 1/12 ид.ч. от жилище 70 кв.м. и земя от 2000кв.м и собственост върху 1/8 ид.ч. от земя и сграда в гр. Котел, ******* - жилище 80 кв.м., жилище 24кв.м. и земя от 300кв.м., придобита чрез продажба.

С молба от 04.01.2018г. взискателят е поискал насочване на изпълнението върху собствената на длъжника 1/8 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор №***, с адрес: гр. Котел, ******** и находящите се в него три сгради.

2

ПДИ е връчена на длъжника лично на 30.03.2018г. на адрес в гр. Несебър, **********

С разпореждане от 30.10.2018г. ДСИ при СИС при КРС се е отвел от разглеждане на делото на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК и делото е изпратено за разглеждане от ДСИ при СИС при СлРС, където е образувано под №2136/2018г.

На 01.11.2019г. е вписана в СлВп – Сливен възбрана върху 1/8 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор №***, с адрес: гр. Котел, ********, целият с площ 287кв.м., предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, ведно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №***, на един етаж, със застроена площ 98 кв.м., еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №***, на един етаж, със застроена площ 29 кв.м. и гараж с идентификатор №*** със застроена площ 22 кв.м.

Насрочваните многократно описи на имота не са проведени, поради невъзможност за призоваване на длъжника, който не е открИ. на адресите, известни по делото.

С разпореждане от 05.10.2022г. на длъжника е назначен особен представител на основание чл.430 от ГПК, вр. чл.47, ал.6 от ГПК, за какъвто от АК – Сливен е определен адвокат М. Р..

На 06.10.2023г. е извършен опис на възбранения недвижим имот в присъствието на взискателя и вещо лице.

Съгласно заключението на вещото лице пазарната стойност на целия описан недвижим имот е 76900лв., а на 1/8 ид.ч. – 9613лв. Заключението е прието от ДСИ.

Взискателят е получил препис от същото на 24.11.2023г.

Съгласно сметка на дълга от 02.11.2023г. задължението на длъжника Х. А. възлиза на общата сума от 7209,86лв., като ДСИ е посочил невключено възнаграждение за вещо лице в размер на 129,78лв. и държавна такса за извършения опис в размер на 173,03лв.

Съгласно извършена справка в НАП от 12.10.2023г. е установен действащ трудов договор на длъжника А. в „Агенция за сигурност Зара-инк“ ЕООД, гр. София.

Взискателят е уведомен, като му е указано да внесе 18лв. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение.

Със заявление от 13.10.2023г. взискателят е поискал насочване на принудителното изпълнение върху земеделски имот – ливада с площ от 46,500дка в м.

Осеница, с. Нейково.

С молба от 23.10.2023г. взискателят прави отново същото искане, като представя препис от Решение №51012 от 05.05.1999г. на ОСЗ – Котел за възстановяване правото 3 на собственост на наследниците на А.Х.А. върху земеделски зели по план за земеразделяне на с. Нейково, общ. Котел.

С Разпореждане от 19.12.2023г. ДСИ е преценил, че искането за нов изпълнителен способ върху земеделския имот е несъразмерно, тъй като е описан и оценен имот, с предстояща публична продан и не е приел предложения способ. С разпореждането е указано на взискателя да заплати дължима държавна такса за извършения вече опис на недвижим имот в размер на 173,03лв.

Разпореждането е връчено на взискателя на 21.12.2023г.

Частната жалба против него е подадена с пощенско клеймо от 28.12.2023г. равни изводи:

Подадената от взискателя И. В. И. жалба против разпореждане от 19.12.2023г. на ДСИ по изп.д.№2136/2018г. по описа на СИС при СлРС е частично недопустима по отношение на определената и указана за внасяне на взискателя държавна такса за извършен опис на недвижим имот. Касае се до разпореждане – акт на съдебния изпълнител, чието обжалване не е предвидено в изрично посочените от закона случаи.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1 от ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, да извърши нова оценка, както и спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. В случая взискателят обжалва акт по движение на делото /определяне и указване за внасяне на дължима за вече извършения по молба на взискателя опис на недвижим имот, собственост на длъжника в гр. Котел/, който не подлежи на съдебен контрол.

Поради това, жалбата в тази й част, е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

По отношение на отказа на ДСИ да предприеме нов изпълнителен способ, поискан от взискателя с молба от 23.10.2023г., жалбата е допустима, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1, т.1 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата в тази й допустима част, е неоснователна.

ДСИ, за да постанови обжалвания отказ от предприемане на нов изпълнителен способ, изразяващ се във възбрана, опис и публична продан на недвижим имот – ливада с площ от 46,500дка в м. Осеница, с. Нейково, се е позовал на разпоредбата на чл.442А, ал.1 от ГПК.

С разпоредбите на чл.442а от ГПК е създадена изрична законова уредба относно задължението на съдебния изпълнител да следи служебно за наличието на прекомерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи върху имуществото на длъжника. Поради това и е въведена отговорност на съдебния изпълнител при нарушение на посочената разпоредба /чл.441, ал.2, вр. ал.1 от 4

ГПК/.

Поради това, както законът вменява, преди предприемане на всеки един отделен изпълнителен способ съдебният изпълнител прави преценка за спазване принципа на съразмерност, както е действала в случая ДСИ Петрова. Действително, преценката по чл.442а от ГПК не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, но тъй като в случая тя е довела до постановяване на отказ от извършване на искано от взискателя изпълнително действие /прилагане на нов изпълнителен способ, наред с вече предприет такъв/, то при произнасянето на съда по отказа, ще се извърши преценка е на правилото за съразмерност, т.е. на преценката на съдебния изпълнител.

При преценка за съразмерност следва да се изследват определени обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.442а, ал.1 от ГПК – съразмерност на стойността на възбраненото имущество спрямо размера на дълга, процесуалното поведение на длъжника, рисковете вземането на взискателя да остане неудовлетворено.

В случая, съдът взе предвид на първо място факта, че по делото е предприет друг изпълнителен способ, насочен срещу друго имущество, собственост на длъжника – 1/8 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор №***, с адрес: гр. Котел, *******, ведно с находящите се в него три сгради. Този имот е възбранен, описан и оценен, като предстои обявяването на публичната продажба. Стойността на 1/8 ид.ч., собственост на длъжника от имота е 9613лв. при размер на дълга 7209,86лв., с включване на такса опис и възнаграждение за в.л. около 7515лв. Следователно, стойността на възбранения вече имот покрива задължението на длъжника.

Освен това, съдът взе предвид факта, че по делото е установено наличие на действащ трудов договор на длъжника, което обстоятелство е съобщено на взискателя и му е указано внасяне на държавна такса за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Прилагането на този способ съдебният изпълнител е преценил за съразмерен и неводещ до незаконосъобразно изпълнение спрямо длъжника на принципа съразмерност. Взискателят във всеки един момент може да се възползва и да поиска прилагане на този изпълнителен способ, указан му като възможен от ДСИ.

Поради това съдът намира, че на този етап от изпълнителното производство, преди да е извършена публичната продан на вече възбранения, описан и оценен недвижим имот, предприемане на друг, наред с прилагания, способ върху друг недвижим имот би довело до нарушаване принципа на съразмерност по чл. 442 а от ГПК.

Освен това, следва да се отбележи, че няма достатъчни данни по делото имота, сочен от взискателя в молбите му от 13 и 23 октомври 2023г., съответно идеална част и каква от него, да са собственост на длъжника Х. А.. Видно от справка в ОСЗ – Котел от 03.04.2017г., длъжникът не притежава земеделски земи и гори на територията на община Котел, част от която е и с. Нейково.

5

С оглед изложеното, жалбата против отказа на ДСИ за предприемане на нов изпълнителен способ чрез възбрана, опис и публична продан на недвижим имот – ливада с площ от 46,500дка в м. Осеница, с. Нейково, е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.