Определение № 3402 от 27.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3402 гр. София, 27.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20248002102769 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. М. Д. - Г. и М. Т. Г., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Е. М. Д. - Г., чрез адв. В.

Г., срещу решение № 52 от 06.03.2024 г., постановено по гр. д. № 453/2023 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260002/16.06.2023 г. на Окръжен съд - Плевен, постановено по гр.д. № 505/2020 г., с което са отхвърлени предявените от Е. М. Д. - Г. и М. Т. Г., действаща чрез своята майка и законен представител Е. М. Д. – Г., срещу „Университетска многопрофилна болница за активно лечение– Д-р Георги Странски“ ЕАД искове за заплащане на сумите съответно 50 000 лв. и 300 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, осъществено на 09.08.2017 г. в [населено място] чрез противоправни действия на служители на ответника, които не разпознали признаците на страдание на плода поради липса на кислород и не предприели своевременно необходимите действия, за да се роди бебето М. Т. Г. здраво и без увреждания, и това довело до раждането на детето в увредено състояние, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането - 09.08.2017 г. до окончателното им изплащане.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, 1 поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.

3 от ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи, изложени във въззивната жалба? Поддържа се противорчие с решение № 208 от 12.03.2021 г. по гр.д. № 983/2020 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 194 от 11.01.2021г. по гр.д.

№ 4488/2019 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 211/21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 63/28. 06.2019 г. по гр. д. № 2296/2018 г. на ВКС, II г. о.; решение № 60301 от 17.01.2022 г. по гр.д.№ 479/2021 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 30/18. 03.2021 г. по гр. д. № 1555/2020 г. на ВКС, III г.о.; решение № 17/18. 02.2021 г. по гр. д. № 2253/2020 г. на ВКС, III г. о. и др.

2. Как следва да се преценяват свидетелските показания от служители на ответника, когато същите са в противоречие с останалия доказателствен материал по делото? Сочи се противоречие с решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о.

3. Трябва ли медицинските специалисти (лекари, акушерки и медицински сестри) да отразяват точно, ясно и своевременно извършените от тях медицински дейности в медицинската документация и ползват ли се медицинските документи с материална доказателствена сила относно извършването/неизвършването на отразените/неотразените в тях медицински дейности? Представляват ли медицинските документи официални документи?

Поддържа се, че произнасянето по въпроса би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В срока за отговор ответникът „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Д-р Георги Странски“ ЕАД, чрез адв. Т. Г., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Постъпил е отговор на касационната жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ - трето лице – помагач на страната на ответника, в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

2

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, от ищците по делото срещу отхвърлително въззивно съдебно решение, постановено по искове с цени от 50 000 лв. и 200 000 лв.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел за безспорно, че от началото на м.април 2017г. бременността на Е. Г. се е наблюдавала от д-р В. Г. и е протичала нормално. Въз основа заключенията на вещите лица е прието че вероятният термин на раждане /ВТР/ е бил определен правилно. Сутринта на 09.08.2017г. ищцата Е. Г. е приета в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, като моментът на хоспитализирането - една седмица след първоначално определения по формулата на Негеле ВТР, е правилно преценен и е съвпаднал с началната родова дейност. Според вещите лица към този момент е налице хронологично преносена бременност, но не и биологична преносеност, доколкото от изготвения първи кардиотокографски запис при хоспитализирането липсват данни за фетално страдание на плода.

Към момента на приема са установени нормално протичаща бременност, начална родова дейност в латентна фаза, начални нерегулярни маточни контракции, запазен околоплоден мехур и разширение на маточната шийка 3 см, както и ултразвуково изследване /УЗИ/ и кардиотокографски запис на детските сърдечни тонове /ДСТ/ на плода с изискуемата 20 минутна продължителност-150 уд./мин., добра вариабилност и реактивност и данни за добро състояние на майката и плода. Направеното УЗИ не може да установи увита пъпна връв, но токографският запис, който може да установи индикации за наличие на увита пъпна връв и недостиг на кислород, е показал нормална основна сърдечна дейност и липса на данни за страдание на плода. Според експертите на този етап не е имало индикации за преминаване към оперативно родоразрешение и решението да се изчака спонтанно регулиране и засилване на родовата дейност е правилно. Въз основа показанията на св. В. Г. е прието за установено, че това е било обяснено на ищцата Е. Г., както и че в случай, че маточните контракции не станат по-силни и по-чести ще й бъде включен окситоцин. Според вещите лица „план за раждане“ не е нормативно дефинирано понятие - раждането е динамичен процес и са възможни резки промени и съответно промяна на решението за извършване на раждането, като в случая първоначалният план за раждане е бил правилен.

За безспорно е прието, че в история на бременността и раждането /ИБР/ 3 липсва отразяване на извършени проследявания на ДСТ на плода с акушерска слушалка. Според св. В. Г. при приемането с ултразвуков апарат е установила ДСТ на плода, проследила същите с кардиотокографски запис, извършен от 10.52ч. до 11.12ч., а в 14ч.с помощта на акушерска слушалка, като са били ясни и ритмични - 142 уд./мин. /отразено в ИБР/. Съдът е посочил, че от показанията на св. Р. П. се установява, че от 11.12 ч. до 14.00 ч. на 15 минути е проследявала тоновете с акушерска слушалка. Св. В. Г. и св. Л. З. установяват, че след привеждане на ищцата в 15 часа в предродилна зала втората от тях проследила ДСТ с акушерска слушалка, като в 15.30 ч. са установени ДСТ 148 уд./мин., ясни и ритмични /вписани в ИБР/. След изкуственото отваряне на околоплодния мехур д-р Г. и акушерката П. В. проследили ДСТ с преносим апарат и те са били ясни и ритмични, 136 уд./мин. /отразени в ИБР/. Не са установени патологични отклонения в ДСТ до кардиотокографския запис в 15.43 ч.

Съдът е посочил, че задължение на служителите в болничното заведение е воденето и поддържането на медицинската документация, отразяването на извършените манипулации и интервенции, приложените акушерски намеси, както и съхраняването на тази документация, но неотразяването на конкретна манипулация не е основание да се приеме, че не е извършена. При установения по делото факт на възприетата в болничните заведения практика за неотразяване в ИБР на извършваните от акушерите аускултации на ДСТ, то невписването им в посочения документ не налага извод, че не са осъществявани. В случая проследяването на ДСТ с акушерска слушалка се установява от свидетелските показания, за които съдът, преценявайки ги по реда на чл.172 ГПК, е счел за достоверни поради пълното им покриване помежду им, изключителната им конкретика и липсата на други доказателства по делото, които да ги опровергават.

Съдът е посочил, че липсва нормативно установено задължение за проследяване на ДСТ с акушерска слушалка на всеки 15 минути, като според повторната СМЕ, изготвена от в. л. д-р Ю., по- интензивно наблюдаване и отчитане на ДСТ /на 15 минути/ с акушерска слушалка следва да се извършва след приема в предродилна зала. Липсва и нормативно регламентиран брой кардиотокографските записи /NST/, които да бъдат направени, за да бъде гарантиран пълен и адекватен мониторинг на състоянието на плода. Според вещите лица практиката е при неусложнена и нормално протичаща 4 бременност след настъпване на ВТР това изследване да се прави двукратно сутрин и вечер. В случая е извършен кардиотокографски запис при хоспитализирането, показващ нормална основна сърдечна честота, добра вариабилност /малки отклонения от основната сърдечна честота/ и реактивност /показател как реагира плода на собствените си движения и на контракциите на матката/ и липса на регистрирани патологични отклонения и данни за страдание на плода, както и на втори такъв, назначен веднага след отварянето на околоплодния мехур. Вторият запис, назначен при отчетени непосредствено преди това в 15.30 ч. нормални ДСТ, но поради включването на перфузор с окситоцин, е започнал в 15.43 ч. и отчита регулярни маточни контракции и кореспондиращи на тях децелерации /забавяне на сърдечните тонове/ на ДСТ от сметен тип - късни и променливи, до 70-80 уд./мин., със запазена вариабилност и възстановяване на основната сърдечна честота до около 120 уд./мин. Съдът е посочил, че според в. л. д-р Ю. влошаването на ДСТ в рамките само на 15 минути е възможно и причината за това би могла да бъде спускането на плода и навлизането на главата в стеснението на таза.

Според експертите този запис отразява остро фетално страдание и предполага пъпна патология, а запазената вариабилност означава, че все още е налице възможност за адаптация на плода към исхемията и хипоксемията със запазване на клетъчния интегритет на мозъчните кора, ствол и неврони и на проводната система на сърцето. В този момент, видно от записа в 15.45 ч. в ИБР и от показанията на св. Г. и П., е взето решение за спешно цезарово сечение .

Съдът е посочил, че доколкото в. л. поясняват, че събитията са изключително динамични и състоянието на плода към този момент би могло да бъде преходно /възможно е да бъде преодоляно/ и да отпадне нуждата от цезарово сечение, то правилно с подготовката за извършването му са предприети действия за преодоляването му чрез спиране на окситоциновата инфузия, промени в положението на жената с цел да се намали притискането на подлежащата аорта и да се подобри притока на кръв към маточното тяло, а ако има притисната пъпна връв - тя да се отбремени, подаване на кислород, прилагане на атропин за повишаване сърдечната честота на плода. Съдът е посочил, че извършването на тези действия се установява от записите в ИБР и от показанията на свидетелите. Според вещите лица при липса на благоприятен резултат от извършване на посочените действия в рамките на 5 около 10 минути следва да се пристъпи към възможно най-бързо родоразрешение. В случая според експертите правилно е взето решение за извършване на цезарово сечение с оглед най-бързо изваждане на плода.

Предприети са действията, задължително предхождащи оперативната намеса направено е ЕКГ на ищцата Е. Г., задължителна консултация с интернист /налице е запис в ИБР, макар и не следващ хронологията на действията, но от свидетелските показания се установява, че консултацията е осъществена в този момент, съответно дадено мнение за извършване на спешно секцио/ и в 16.15 ч. родилката е била на операционната маса. Дежурният анестезиолог също е бил в операционната зала. Съдът е посочил, че от събраните доказателства се установява, че към този момент вече не е имало възможност за извършване на цезарово сечение, тъй като плодът е бил много ниско в родилния канал, т.е. раждането е било в ход. В тази връзка в.л. Ю. пояснява, че при второ раждане главата на плода остава до последно по-високо разположена, но много бързо преминава през костния таз и е възможно само в рамките на 15 минути да навлезе в родилния канал. Съдът е приел също, че според експертите правилно е решението за използване на вакуум екстрактор, но предвид предназначението му логично е да се намира в родилна, а не в операционна зала, където е възникнала необходимостта от използването му.