Решение № 607 от 06.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. Варна, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100500569 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на И. В.

Н. чрез адвокат М. К. против решение № 3553 от 04.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 14316 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, двадесети състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против Г. С. М. иск за заплащане на разликата на присъдената сума от 300 лева до претендираната от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на отправени клеветнически и обидни твърдения за ищеца в публикации направени от ответницата в нейния личен Фейсбук профил „***“ на 01.01.2020 г., 02.01.2020 г., както и във Фейсбук профил „П.Н.“ на 03.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба /28.10.2022 г./ до окончателното заплащане на основание член 45 от ЗЗД; в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против Г. С. М. иск за заплащане на разликата над присъдената сума от 88,51 лева до претендираната в размер на 2 183,40 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2020 г. – 27.10.2022 г. върху главницата; в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против Г.

С. М. иск с правно основание член 45 от ЗЗД за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 5761,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - платени съдебни разноски на ответницата и адвокатско възнаграждение за защита по наказателно дело от частен характер, образувано вследствие на отправени клеветнически и обидни твърдения за 1 ищеца в публикации направени от ответницата в нейния личен Фейсбук профил „***“ на 01.01.2020 г., 02.01.2020 г., както и във Фейсбук профил „П.Н.“ на 03.01.2020 г.; както и в частта за разноските.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в атакуваните му части като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства, както и неправилното приложение на закона. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което да се уважат изцяло исковете.

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба, с който същата се оспорва, като същевременно се излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Възразява против направените доказателствени искания и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.

Постъпила е и частна жалба от И. В. Н. чрез адвокат М. К. против определение № 1454 от 04.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 14316 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, двадесети състав, с което е оставена без уважение молбата на Н. с правно основание член 248 от ГПК с вх.№ 91090 от 04.12.2023 г., уточнена с молба вх.№ 93662 от 12.12.2023 г., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 3553 от 04.11.2023 г., в частта за разноските, като неоснователна. Счита се, че така постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, като са изложени пространни аргументи за защита тезата на частния жалбоподател.

Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата.

Въззиваемата страна в срок е депозирала отговор на частната жалба, с който същата се оспорва и се иска потвърждаване на атакуваното определение.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба ищецът твърди, че по образование е машинен инженер и е вещо лице в района на действие на Апелативен съд - Варна. Сочи, че с ответницата М. се познават от края на юни 2014 г., като до февруари 2019 г. помагал с технологична помощ лично на нея, както и на нейните търговски дружества „***“ ЕООД и „***-Варна“ ЕООД. Също така помагал на ответницата и финансово, но поради вмешателство на трети лица от средата на 2019 г. в отношенията им настъпил разрив. Излага, че на 01.01.2020 г. от трето лице научил, че на тази дата в личния си профил във Фейсбук /***/ 2 ответницата публикувала негова лична снимка без съгласието и знанието му, както и следните клеветнически и обидни твърдения: „До всички познати и непознати. Отправям съобщение за едно лице, наричащо се И. В. Н. - крайно некоректен и долен лицемер, което си позволява да клевети и да се рови като плъх в личния живот на някои хора, с цел да получи изгода, но ако не се случи това - злепоставя и бълва клевети. Този човек е болен от неизлечима болест и вреди на всички с ДОЛНИ И НЕПРИЛИЧНИ ИЗКАЗВАНИЯ И ДЕЙСТВИЯ. Аз си изпатих от него и неговия приятел адвокат. Завлякоха ме с доста средства и неспечелени дела. Работят двамата в комбина. ПАЗЕТЕ СЕ ОТ НЕГО. Прави си фалшиви регистрации като използва чужди имена във Facebook, може да го срещнете и по сайтове за запознанства като Trivium...ChildHarold....“. На 02.01.2020 г. ответницата заедно с дъщеря си Т.

М. публикувала повторно съобщение с идентично съдържание, както и следното: „Моля, прочетете и споделете! Това лице заслужава да бъде разпознавано от всеки, и да се пази дистанция от него! Подронва авторитета на над 20годишна фирма, отдавна доказана като коректно такава, с клевети и лъжи! Това лице И. В. Н. причини изключително много проблеми на моето семейство в продължение на години, и продължава да го прави. Ще го направи и с всеки друг, който му гласува доверие! Моля, споделете да знаят повече хора, и се пазете! Благодаря! ЕДИТ: Профилът с оригиналната публикация беше хакнат, и оригиналната публикация изтрита. Прилагам снимка на публикацията, и И. В. Н. !“. Твърди се, че на 03.01.2020 г. на профила на П.Н. ответницата написала следното: „...ДО ВСИЧКИ ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ! Отправям съобщение за едно лице, наричащо се И. В. Н. крайно некоректен и долен лицемер, което си поз...Вижте повече.... “ .

Ищецът сочи, че във връзка с визираните публикации подал тъжба в Районна прокуратура – Варна срещу ответницата за клевета. В хода на прокурорската проверка ответницата отрекла авторството на публикациите, но нейната дъщеря Т. М. признала в своите показания, че съвместно с майка си ги е публикувала във Фейсбук. Сочи се, че с постановление на ВРП, потвърдено от ВОП, било отказано образуване на досъдебно производство, тъй като клеветата се преследва по частноправен ред. Твърди се, че поради това на 25.03.2021 г. ищецът подал срещу ответницата частна тъжба пред Районен съд - Варна за клевета, като образуваното въз основа на нея НЧХД № 1353/2021 г. на ВРС било прекратено с влязло в сила протоколно определение от 23.08.2021 г., а с определение от 29.12.2021 г. ищецът бил осъден да заплати на ответницата разноски по делото в размер на от 2180 лева. Излага, че последната сума била заплатена на ответницата на 11.05.2022 г. с банков превод. Поддържа, че визираните публикации са му причинили неимуществени вреди в размер на 7 500 лева вследствие на емоционалния стрес и физически и психически дискомфорт от накърняване на честта и доброто му име, включително като служебно лице - експерт, сред неограничен брой потребители и последователите на ответницата в социалните мрежи, както и от защитните действия пред прокуратурата и 3 наказателния съд. Излага, че от публикациите е претърпял и имуществени вреди - заплатени разноски на ответницата, както и адвокатски хонорари за защита по НЧХД № 1353/2021 г. на ВРС в размер от 3581,50 лева.

Иска ответницата да бъде осъдена да му заплати следните суми: 15 000 лева /след допуснато изменение в размера на иска на основание член 214 от ГПК/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания, вследствие на отправени клеветнически и обидни твърдения за ищеца в публикации, направени от ответницата в нейния личен Фейсбук профил „***“ на 01.01.2020 г. и на 02.01.2020 г., както и във Фейсбук профил „П.Н.“ на 03.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба /28.10.2022 г./ до окончателното заплащане; 2 183,40 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2020 г. – 27.10.2022 г. върху сумата от 7 500 лева, съставляваща част от главницата за неимуществени вреди в размер 15 000 л е в а ; 5 761,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - платени съдебни разноски на ответницата и адвокатско възнаграждение за защита по наказателно дело от частен характер, образувано вследствие на отправени клеветнически и обидни твърдения за ищеца в публикации направени от ответницата в нейния личен Фейсбук профил „***“ на 01.01.2020 г. и на 02.01.2020 г., както и във Фейсбук профил „П.Н.“ на 03.01.2020 г.

В срока по член 131 от ГПК ответницата Г. С. М. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни.

Оспорва като невярна и противоречива фактическата обстановка изложена в исковата молба, като не оспорва да е получила сумата от 2 180 лева разноски по прекратеното НЧХД. Твърди, че ищецът не сочи никакви доказателства, че точно Г. М. в лично качества е публикувала твърдените публикации, като профилът, от който са направени е без снимка и е различен от профила на ответницата. Излага, че в социалната мрежа Фейсбук има 10 профила с имена „***“. Поддържа, че ищецът още преди публикациите е твърдял, че ще завежда дела. На следващо място ответницата твърди, че профилът й е бил „хакнат“. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка.

Правната квалификация на предявените от ищеца искове е член 45 и член 86 от Закона за задълженията и договорите. За да се ангажира отговорността на ответницата за непозволено увреждане е необходимо да бъде установено 4 кумулативно наличие на деяние /действие или бездействие/, настъпили вреди, противоправност на деянието, причинна връзка между вредите и това поведение, вина от страна на причинителя на вредите. В конкретният случай с оглед твърденията, изложени в исковата молба, които ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, тъй като от тези обстоятелства зависи изхода на спора, следва да се установи противоправно действие от страна на ответницата, а именно: че на 01, 02 и 03.01.2020 г. ответницата е направила чрез личния си профил в социалната мрежа Фейсбук изявленията, описани подробно по-горе с посоченото обидно и клеветническо съдържание, които не отговарят на действителността; твърдяните неимуществени вреди в претендирания размер, настъпили от описаните действия; противоправността на деянието, тоест, че с него е засегната честта и доброто име на ищеца; причинна връзка между извършеното от ответницата деяние и настъпилите вреди. Тъй като съобразно нормата на член 45, алинея 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, то в тежест на ответницата е да докаже, че не е действала виновно.

В случая не е спорно, че в социалната мрежа Фейсбук са били направени процесните публикации на 01.01.2020 г. и на 02.01.2020 г. от профил ***, като това се установява от събраните по делото доказателства, включително от неоспорените преписи на хартиен носител от електронни документи по смисъла на член 184 от ГПК, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели водени от ищеца, които изрично при предявяване на визираните преписи потвърждават, че са възприели в процесния период именно техния текст и прикачената към него снимка на ищеца. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, водени от ищеца, при условията на член 172 от ГПК /единият свидетел е сестра на ищеца, а другият – негов приятел/, като намира, че не са налице обстоятелства, които да пораждат съмнение относно достоверността на показанията им, тъй като изложеното от тези двама свидетели кореспондира в по-голямата си част със събраните писмени доказателства, както и с показанията на водения от ответницата свидетел – нейна сестра. Като краен извод се налага, че въпросните текстове са били публикувани на посочените дати.