Определение № 462 от 06.11.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 462 гр. Кърджали, 06.11.2023 г.

Окръжен съд - К, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235100500304 по описа за 2023 година Производството е по чл. 278 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М. М. от АК - П., в качеството му на процесуален представител на М. М. С. - ищца по гр.д. № 25/2023 г. по описа на Районен съд - М. против определение № 309 от 07.09.2023 г., постановено по делото, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в полза на адв. М. М. по реда на чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата (ЗА). Определението се обжалва като неправилно. Сочи се, че първоинстанционният съд е определил дължимото се адвокатско възнаграждение в размер съгласно сборния материален интерес на предявените два иска, като по този начин не съобразил нормата на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), съгласно които възнаграждението следва да се определи поотделно за всеки от обективно съединените искове. Жалбодателят сочи също, че в конкретния случай за предявените кумулативно обективно и субективно съединени два иска, общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение следвало да бъде определен за всеки от предявените искове поотделно и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), във връзка с §2а от ДР на Наредбата № 1/09.07.2004 г., възнаграждението следвало да включва и ДДС. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика. Моли обжалваното определение да бъде отменено, вместо което бъде постановено ново, с което ответната страна бъде осъдена да му заплати на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адв. възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС, както и да бъдат присъдени на доверителката му М. М. С. разноски за настоящото производство в размер на 15 лв., представляващи заплатена държавна такса за депозираната частна жалба.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от "М." АД, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Цитира съдебна практика. Иска се въззивният съд да потвърди обжалваното определение и да присъди направените по делото 1 разноски в размер на 200 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 25/2023 г. по описа на Районен съд - М. е образувано по искова молба, подадена от М. М. С. чрез пълномощника й адв. М. М. от АК - П., с която против "М." АД са предявени два обективно съединени искове, а именно: 1) установителен иск, с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и с цена на иска 279 лева, за обявяване за нищожна клаузата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 107396/20.07.2020 г., сключен между страните и 2) осъдителен иск, с правно основание по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД с цена на иска 279 лева, за подлежаща на връщане на недължимо платена неустойка по недействителна клауза.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 23.12.2022 г., с който е договорено на ищцата М. М. С. да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. Във връзка с оказаната й безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, пълномощникът на ищцата адв. М. М. от АК П., е направил искане за присъждане на възнаграждение, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 400 лева за установителния иск и 400 лева за осъдителния иск, или общо размер на 800 лева.

С постановеното по делото решение предявените от ищцата искове са уважени, като е обявена за нищожна клаузата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 107396/20.07.2020 г., и ответникът "М." АД е осъден да заплати на М. М. С., чрез пълномощник адв. М. М. от АК-П., сумата от 279 лева, като недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 107396/20.07.2020 г. С решението ответникът "М." АД е осъден да заплати на адв. М. М. от АК - П. сумата в размер на 400 лева - адвокатско възнаграждение.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, подадена от адв. М. М. от АК - П., е направено искане за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС или по 480 лева с ДДС за всеки от предявените искове. С определение № 184/25.05.2023 г., първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Приел е, че при обективно съединени искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, като на базата на този сбор е определено адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева, на основание Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приел е, че искането за начисляване на ДДС върху претендираното адв.възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА е неоснователно, поради факта, че 2 предоставената правна помощ на ищцата е безплатна, а ДДС, съгласно чл.2, т.1 от ЗДДС се начислява само за възмездни сделки.

Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от адв. М. М., като с Определение № 310/09.08.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 175/2023 г. по описа на Окръжен съд - К е прието, че е инкорпорирано искане за допълване на определение № 184/ 25.05.2023 г., постановено в производство по чл. 248 от ГПК по гр. д. № 25/2023 г. по описа на Районен съд - М., като производството е прекратено и делото е върнато на Районен съд М. за произнасяне по цялото искане за присъждане на разноски.

С обжалваното пред настоящата инстанция Определение № 309/ 07.09.2023 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за допълване на решението в частта за разноските. Изложил е доводи, че при предявени обективно съединени искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, като този сбор е използвал за основа на определеното на основание Наредба № 1/09.07.2004 г. адвокатско възнаграждение в присъдения размер от 400 лв. (при интерес до 1000 лева – размера на адв.възнаграждение е 400 лева). Първоинстанционният съд е приел и, че искането за начисляване на ДДС върху претендираното адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА е неоснователно поради факта, че предоставената правна помощ на ищцата е безплатна, а ДДС, съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС се начислява само за възмездни сделки.

Настоящата инстанция намира обжалваното първоинстанционно определение за неправилно. И това е така, защото, съобразно изхода на спора пред първата инстанция, на процесуалния представител на ищцата се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяването им. Съгласно константната съдебна практика, от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. Съобразно нормата на чл. 68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно и/или субективно съединени искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал.2 от цитираната Наредба № 1/09.07.2004 г. се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор, поради което за всеки иск поотделно следва да се определя и дължимото се съгласно изхода на делото минимално адвокатско възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. В този смисъл е актуалната съдебна практика:

Определение № 50/17.01.2023 г. по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК на ВКС;

Определение № 146/04.04.2022 г. по ч. т. д. № 358/2022 г., II т. о., ТК на ВКС; Определение № 88/ 09.03.2022 г. по ч. гр. д. № 446/2022 г., IV г. о., ГК на ВКС и др.

В непротиворечивата практика на ВКС, обективирана и в Определение № 50093/11.05.2023 г. по т.д. №1638/2021 г. по описа на ІІ т.о.,ТК на ВКС, което се позовава и на определение по т.д. № 1638/2021 г., определение по ч. т. д. № 2725/2019 г., определение 3 по ч. т. д. № 141/2019 г. и определение по ч. т. д. № 2559/2016 г., всички на ВКС, се приема и, че: „…с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1, във вр. с чл. 8 ЗДДС; съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС“.

Или, следващото се в производството на адв. М. М. от АК - П. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, доколкото по делото са ангажирани писмени доказателства установяващи обстоятелството, че същият е регистриран по ЗДДС, следва да бъде определено с начислено ДДС. Така, по предявените от ищцата и уважени изцяло два кумулативно съединени /установителен и осъдителен/ искове, първият с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД с цена 279 лева и вторият с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД и с цена 279 лева, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение за всеки един от тях, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата възлиза на 480 лв. с ДДС (400 лв. + 80 лв. ДДС) за първия иск и 480 лв. с ДДС ( 400 лв. + 80 лв. ДДС) за втория иск.

По изложените съображения обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде изменено решението на първоинстанционния съд в частта за следващото се на представителя по пълномощие на ищцата адвокатско възнаграждение, като ответното дружество "М." АД бъде осъдено да заплати на адв. М. М. от АК - П. още 560 лева с ДДС, представляващо адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г.

Предвид изхода на делото на жалбодателя се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 15 лв., представляващи внесена дължима се за предприетото обжалване държавна такса.

Водим от изложеното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 309/07.09.2023 г., постановено по гр. д. № 25/2023 г. по описа на Районен съд - М., с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на адв.

М. В. М. от АК - П. като представител по пълномощие на М. М. С. за изменение на решение № 90/05.04.2023 г., постановено по гр.д. № 25/2023 г. по описа на Районен съд - М. в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 90/05.04.2023 г., постановено по гр. д. № 25/2023 г. по описа на Районен съд - М. в частта за разноските за присъденото на процесуалния представител на М.

М. С. адвокатско възнаграждение, като:

4

ОСЪЖДА "М." АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.

"Г.С.Р." № *** ап.** да заплати на адв. М. М. от АК - П., с адрес на кантора: гр. П., бул.

"П.ш." № **, ет. *, ап. * сумата в размер на още 560 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на М. М. С. по гр.д. № 25/2023 г. по описа на Районен съд - М., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г.