Решение № 3779 от 13.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3779 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.а

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка И.а Въззивно гражданско дело № 20221100508094 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20108968 от 29.04.2021 г., постановено по гр. д. № 42071/2020 г., по описа на СРС, ГО, 144 състав, В. Я. И. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, сумата от 1 603 лв. - стойност на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ж. к. „******* ап.27 и абонатен № 97562 ведно със законна лихва от 01.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху стойността за доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 540, 08 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 20.08.2020 г., като са отхвърлени исковете за разликата до пълния размер от 3 773, 63 лв. - за главницата и 902, 65 лв. - за обезщетението за забава.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 25, 60 лв. - стойност на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху нея от 01.09.2020 г. и обезщетение за забава върху главницата от 25, 60 лв. в размер на 6, 43 лв. за периода от 31.08.2017 г. до 20.08.2020 г., както и да заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 507 лв. - съдебно-деловодни разноски за експертизи и държавна такса.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника „Т.С.“ ЕООД.

С решение от 08.06.2022 г., постановено по горепосоченото дело, имащо характера на определение, на основание чл.248, ал.1 ГПК, е изменено решение № 20108968 от 29.04.2021 г. в частта за разноските, като „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на адв. С. К. сумата от 217 лв. - разноски по делото за 1 адвокатско възнаграждение.

Срещу постановеното съдебно решение от 29.04.2021 г. в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника В. Я. И.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Счита, че неправилно са начислени суми за топлинна енергия на база пълен отопляем обем, поради неосигурен достъп, тъй като по делото да е представен протокол за установяване на неосигурен достъп. Оспорва начисляването на лихва за забава, тъй като ищецът не е доказал кога е публикувал фактурите на интернет страницата си, съответно не е доказал, че ответникът е поставен в забава. Поддържа, че не дължи лихва по месечните задължения, а само по общите фактури. Счита, че неправилно е присъдена такса за дялово разпределение, тъй като липсват доказателства ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за дялово разпределение. По делото ищецът не е представил и доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което счита, че не дължи заплащане на лихва върху таксата за дялово разпределение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд не е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон, както и съобразил константната съдебна практика по този вид типови спорове, като е взел мотивирано и обосновано решение. Моли същото да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила, като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.155 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община „Изгрев“, ж. к.

„******* ******* като му дължи сумата от общо 4 708, 31 лв., от която:

3 773, 63 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 902, 65 лв. - представляваща лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2017 г. – 20.08.2020 г., сумата от 25, 60 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода м.07.2017 г. до м.04.2018 г. и 6, 43 лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2017 г. до 20.08.2020 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира сторените по 2 делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че не дължи на ищеца претендираните суми за главници и лихви. Прави възражение за изтекла давност на всички суми за периода от 01.05.2016 г. до 31.08.2017 г. оспорва заявените в исковата молба фактически твърдения.

Претендира сторените по делото разноски.

Видно от представения по делото нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ, № 52, том 12, дело № 2252/1974 г. от 10.05.1974 г. В. Я. И. е придобил чрез покупка от СГНС – Генерална дирекция за изграждане на София правото на собственост върху апартамент № 27, находящ се в гр. София, ж. к. „*******

Представено е удостоверение от 05.06.2014 г. от ГИС – София, от което се установява, че стар адрес – ж. к. ******* се отнася за жилищна сграда с дванадесет входа и е идентичен с настоящ адрес – ж. к. ******* с входове от А до М.

Съгласно протокол от проведено на 25.04.2001 г. Общо събрание на етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот,етажните собственици са взели решение за сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.С.“ ЕООД. Към протокола е приложен списък на присъствалите на ОС етажни собственици. Към протокола е приложен списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на бл.*******“, където под № 11, като собственик на ап.27 е посочен ответникът.

По силата на договор № 1458 от 02.11.2000 г., сключен между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост на адрес гр. София, ж. к. „*******, Б и В, „Т.С.“ ЕООД е поел задължение за доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия между потребителите в сградата етажната собственост, съгласно изискванията на ЗЕЕЕ, както и да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода.

Пред СРС е ангажиран договор от 29.07.2015 г., сключен между ищцовото дружество и „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост в гр. София. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото са представени извлечения от сметки на аб.№ 97562, както и съобщения към фактури за начислени суми за консумирана топлинна енергия в процесния недвижим имот през исковия период, както и индивидуални справки за отопление, топла вода и дялово разпределение за процесния период, както и протоколи за неосигурен достъп за двата отоплителни сезона.

Третото лице – помагач е ангажирало протоколи за неосигурен 3 достъп за двата отоплителни сезона през исковия период.

От заключението на вещото лице инж. Димитър Симеонов по изслушаната пред СРС съдебно - техническа експертиза се установява, че отчитането на постъпилата топлинна енергия в абонатната станция става по топломер. Отчетената енергия, след приспадане на технологичните разходи, се разпределя между потребителите в съответствие с нормативната уредба – ЗЕ, чл.139 – чл.148 и Наредба за топлоснабдяването. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец като е помощта на т.н. „терминал” се снема показанието на топломера в 0,00 часа на първо число на месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи, които се отчисляват за сметка на „Т.С.” АД, тъй като топломера не е поставен на границата на собственост.

През процесния период топломера е преминал метрологични проверки, като всички са със заключение: съответства. Дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма „Т.С.” ЕООД. За исковия период, поради неосигурен достъп, топлинната за отопление имот е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгл. т.6.5 от приложението към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007 г.

Съставени са и протоколи за неосигурен достъп. Поради неосигурен достъп топлата вода е начислявана на база брой (1 лице) потребители по 140 л. на ден за един човек съгласно чл.69, ал.2 от Наредба №16-334. Стойността на доставената топлинна енергия, след приспадане на сумата за получаване, възлиза на 3 811, 51 лв. В тази сума не са включени предишни неплатени и просрочени суми и не са начислени лихви върху тях.

Пред СРС е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице М.В. няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния период. За периода от м.05.2016 г. - м.04.2018 г. прогнозно фактурираните суми за топлинна енергия, начислени по партидата на абонатен № 97562 са на обща стойност 4 005, 08 лв. Начислените и незаплатени суми за топлинна енергия, възлизат в размер на 3 773, 63 лв. и за услуга дялово разпределение в общ размер на 25, 60 лв., общо главница 3 799, 23 лв. Законната лихва изчислена от 30.08.2017 г. (датата на изпадане в забава - първият ден след срока на плащане) до 20.08.2020 г. (датата на извлечение от сметки), възлиза в общ размер на 909, 08 лв. Общият размер на неплатените суми са в размер на 4 708, 31 лв., от които: 3 773, 63 лв. главница за топлинна енергия, лихва 902, 65 лв., главница за дялово 25, 60 лв. и лихва 6, 43 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри 4 на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди.