Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3942 от 20.11.2018, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 5750/2018
Вид
Решение № 3942
Подписан
20.11.2018
В сила
18.12.2018
Състав
ПАВЕЛ ТОДОРОВ ПАВЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.179, ал.1, предл.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.150 · Кодекс на труда
  • чл.262, ал.1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

Номер 3942 Година 2018 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд VІІІ граждански състав

На 20.11

Година 2018

В публично заседание на 24.10.2018 г. в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар:

ВЕРА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 5750 по описа за

2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.150 във връзка с чл.262, ал.1 от КТ във връзка с чл.187, ал.5 и чл.179, ал.1, предл.3 от ЗМВР във връзка с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Д.А.П. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 1 343, 37 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 236 часа извънреден труд, положен през периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 229, 70 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието – гр. София оспорва признава исковете по основание, но ги оспорва по размер, по изложените в отговор на исковата молба съображения. Прави възражение за погасяване по давност на част от претенциите на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че от 2010 г. ищецът работи като д. с. от н.-о. състав на ответната Дирекция, с местоизпълнение на служебните му задължения З. в гр. П., последно на длъжност „***“ в З. в гр. П.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитания по делото с. С. А. и заключението от 22.06.2018 г. на в. л. по ССЕ С.К., действително през процесния период ищецът е положил общо 236 часа извънреден труд следствие неотчетени инструктажи, разводи, отводи, приемане и сдаване на дежурства, за което му се полага допълнително възнаграждение в размер общо на 1 343, 37 лева, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 229, 70 лева.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 24.10.2018 г. изменение на обективно съединените искове) съвпадат с установените от ССЕ действително дължими размери, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 05.04.2018 г. – датата на подаване на исковата молба. Предвид обстоятелството, че макар и да се касае за ежемесечно дължими суми, платими с трудовото възнаграждение, но отчитането на полагания извънреден труд се е извършвало на тримесечие, съдът намира, че забавата за плащането на допълнителното възнаграждение настъпва с изтичане на сроковете, в които последните е следвало да бъдат заплатени и лихвата се дължи и без покана, поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недължимост на мораторна лихва върху главниците, а само на законната такава, както и възражението му за погасяване частично на претенциите на ищеца по давност, тъй като исковете за заплащане на допълнително възнаграждение за положения извънреден труд за първото тримесечие на 2015 г. и мораторна лихва върху тези претенции са предявени в рамките на приложимия в конкретния случай тригодишен давностен срок (доколкото исковата молба е била подадена на 05.04.2018 г., а падежът на главниците за месеците януари, февруари и март 2015 г. е бил на 26.04.2015 г.).

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 500 лева – платено адв. възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 103, 73 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.

Мотивиран от горното, съдът

Р

Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Г. д.С. Ц., със съдебен адрес:***, чрез ю. Т. Ч., ДА ЗАПЛАТИ НА Д.А.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис № *, а. Н.П., СУМАТА 1 343, 37 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 236 часа извънреден труд, положен през периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до 05.04.2018 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 229, 70 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 05.04.2018 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 500 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 103, 73 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред

Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Павел Павлов

Вярно с оригинала!

РЦ