Определение № 41 от 14.03.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. Бургас, 14.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно частно търговско дело № 20242001000042 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 420, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.

Търговско дело № 20232100900504/2023 г. на Окръжен съд – Бургас е образувано по иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК с цена 157641,22 лева, предявен от „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район О., ул. „М.“ № 19 за установяване на вземания против ответника А. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „П. Г.“ №70, ет.5, ет.9, в качеството му на солидарен длъжник по договор за банков кредит от 20.12.2021г. с кредитополучател „А.“ ЕООД с ЕИК *******.

За вземанията е издадена Заповед № 1188 от 27.04.2023 г. по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 2231/2023 г. на РС – Бургас.

Настоящото производство е образувано по частната жалба на ответника А. М. против Определение № 164 от 05.02.2024г. по цитираното търговско дело, с което е отхвърлена молбата му за спиране на производството по изпълнително дело № 20238050400907 на ЧСИ рег. № 805 с район на действие ОС – Бургас, образувано за принудителното събиране на вземанията на ищеца.

Оплакванията на жалбоподателя са, че първоинстанционният съд не бил обсъдил всички обстоятелства, сочени като основание за спирането на изпълнителното производство.

1

Жалбата е оспорена от другата страна с нарочен писмен отговор.

Бургаският апелативен съд намира жалбата за допустима. Тя е подадена в срока по чл.275 от ГПК и насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Ответникът А. М. не е представил обезпечение по чл. 180 и 181 от ГПК вр. чл. 420, ал. 1 от ГПК в подкрепа на искането за спиране на принудителното изпълнение. Без такова обезпечение изпълнението би могло да бъде спряно по реда на чл. 420, ал. 2 от ГПК - при представяне на писмени доказателства, че вземането на ищеца не съществува или пък произтича от неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител, или пък че дългът на потребителя не е правилно изчислен.

Не са налице писмени доказателства, от които да се обоснове извод за наличие на хипотезите по чл. 420, ал. 2 от ГПК Ответникът А. М. има качеството на съдлъжник по процесния договор за банков кредит. Кредитополучател „А.“ ЕООД с ЕИК *******, чийто капитал е еднолична собственост на ответника М.. Изпълнителният титул спрямо кредитополучателя не е бил оспорен.

По делото няма ангажирани убедителни доказателства, че банката няма вземане против ответника М.. Последният отговоря солидарно с кредитополучателя „А.“ ЕООД.

Доводите за липсата на надлежно уведомяване за предсрочната изискуемост на кредита следва да бъдат обсъдени при разрешаването на спора по същество.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че на този етап от процеса ответникът не е обосновал качеството на потребител.

От изложеното става ясно, че не е налице нито една от хипотезите по чл. 420 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение, което е образувано за събиране на вземанията на банката - ищец. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 164 от 05.02.2024г. по търговско дело № 20232100900504/2023 г. на Окръжен съд – Бургас Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3