Решение № 241 от 08.08.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. ХАСКОВО, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Ж.М. Д. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500822 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С решение №233/08. VII.2024 г. постановено по гражданско дело №1464/2023 г. Районен съд-Д.град отхвърля предявеният от Я. С. Д., ЕГН:

**********, от гр. ***, че има вземане, посочено в заповед № 279/ 16.05.2023 г. по ч.г.д.№ 295/2023 г. по описа на РС- Д.град по отношение на М. В. Ж. от гр.***, ЕГН **********, а именно да заплати на кредитора Я. С. Д. от гр.***, ЕГН **********, сумата в размер на 10 000,00 лева - главница, 538,34 лева обезщетение за забава за периода от 08.09.2022 г. до 16.03.2023 г., както и 1800,00 лева деловодни разноски.

С решението си съдът отхвърля предявеният от Я. С. Д. да бъде осъден М.

В. Ж., да му върне сумата от 10 000 лева като получена при първоначална липса на основание.

С решение №254/05. VIII.2024 г. постановено по гр.дело №1464/2023 г. РСД.град по реда на чл.247 от ГПК изправя допусната очевидна фактическа грешка в горното решение,като добавя думата иск в диспозитива му.

В хода на въззивното производство поради смъртта на въззиваемия М. В.

Ж. е конституирана като въззиваема Б. М. Д.

Обстоятелства по въззива

1

Ищецът в първоинстанционното производство Я. С. Д. е останал недоволен от горното решение,поради което го обжалва като нищожно,частично недопустимо,постановено като неправилно в нарушение на материални и процесуални норми,с искане за отмяната му и уважаване на предявените претенции.

Въззивникът извежда,че съдебния акт бил неясен,не можело да се изведе изразенета от съда воля в диспозитива му,което предпоставяло валидността му.В диспозитива липсвало и създавало неяснота допълнението,като второстепенна част от изречението, поясняваща сказуемото и назоваващо предмета засегнат от глаголното действие.При така обективирания изказ не можело по пътя на тълкуването или допълването да не се стигне и до изменение на волята.

Я. Д. извежда и частичната недопустимост на обжалваното решение,предвид произнасянето на съда при наличие на отрицателна процесуална предпоставка.Съдът квалифицирал първия от предявените искове като установителен,който разгледал по същество.Процесуалната предпоставка обаче, заявена от ищеца, за разглеждане на този иск не била осъществена,поради което и произнасянето в тази насока било недопустимо.Поставеното от ищеца условие сочело произнасяне в случай на отричане от ответника да е получил сумата по договор за заем,което водело до получаването й без основание,поради което следвало да я върне.Според Д. процесуалното условие за неразглеждане на този иск настъпило с отговора на исковата молба и потвърдено в съдебно заседание.Поради това и както правилно приел съдът в доклада по делото,по този иск не се следвало произнасяне,но това било сторено с решението.

Въззивникът извежда и неправилността на атакуваното решение.Съдът упорито игнорирал доводите на ищеца,приложил неправилно материалния и процесуален закон,нямал логическа последователност при формиране на мотивите и пр.

Жалбоподателят обосновава основателността на заявените за защита от него права.В случая доказателствената тежест била разместена,като именно ответната страна следвало да докаже всички основания за полученото плащане или да опровергае самото плащане. В тази насока се извежда,че ответната страна не изпълнил задължението си за пълно обратно доказване на факта,установен по делото с представения от ищеца писмен документплатежно нареждане за предоставяне по банков ред на исковата сума.Това обстоятелство обвързвало съда предвид чл.179 ал.I от ГПК да приеме за установен отразения в този документ факт.По този начин и въззивникът пред първоинстанционния съд доказал изгодния за него факт,от който извежда и заявените за защита права.В тази насока без правно значение бил начина на ползване на предадената сума от страна на ответника.

Поради това и последният следвало да се осъди да върне всичко получено ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

В представените отговори от особените представители на М. Ж.,респ. на неговата наследниц Б. Д. въззивната жалба се извежда като неоснователна,а решението като правилно.

Постановеното решение било валидно и не било нищожно.Неяснотата на съдебните актове не била сред основанията същите да бъдат нищожни,а и имало особен ред за изправянето й.

2

Обжалвания акт не бил и недопустим.В открито съдебно заседание ищецът не допълнил и не изменил исковата молба,не направил и оттегляне на главния иск.Без такова искане съдът не можел да прекрати производството в тази му част,а и ищецът посочил,че поддържа главния иск,като предявените претенции били евентуални съединени.Поради това и при отхвърляне на главния иск съдът разгледал евентуалната претенция.

Въззиваемата страна извежда и че решението било правилно,тъй-като не се установил по делото наличие на заем между страните по делото,нито че е налице неоснователно обогатяване.Нямало доказателства за задължение на Ж. дори и да е получил процесната сума,да има задължения да я върне.Доказателствата по делото опровергавали и тезата на ищеца,че сумата от 10 000 лева била дадена в заем за закупуване на конкретен недвижим имот,вече собственост на ответника.

Очевидно е имало договореност между страните,но по делото не е станало ясно от какво естество е същата.

Искът с правно основание чл.55 ал. I от ЗЗД предпоставял липса на договорни основания между кредитора и длъжника,а между страните както се установило имало договореност относимо сумата от 10 000 лева.От друга страна не се установило и че тази сума е платена на ответника без основание.

Правни съображения

Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателят правни последици с решението на първоинстанционния съд в качеството му на ищец. Същата е обективиран израз на субективните му права на защита и е насочена към проверка на решението на РС-Д.град в рамките на изведените доводи за неговата незаконосъобразност,нищожност и частична недопустимост.

Атакуваното съдебно решение не страда от порока нищожност,същото като мотиви и диспозитив е разбираемо,и постановените с него правни последици са ясни.

Решението на РС-Д.град е и изцяло допустимо,доколкото обхваща пълно и надлежно произнасяне по предявените от ищеца искове-установителен основен и евентуален осъдителен,съобразно посоченото от него съотношение между тях.

В тази насока изложеното във въззивната жалба не се споделя от настоящия съдебен състав.

Следователно предметът на въззивното производство в настоящия случай следва очертания във въззивната жалба и представения отговор предмет на инстанционната проверка,насочен към преценка на правилността на обжалваното решение.

В рамките на производството пред първата инстанция са установени относимите обстоятелства по надлежния ред.Спор по отношение на същите няма между страните,а такъв се очертава спрямо правните им последици.

Производството е образувано и е разгледано по обективно съединени установителен иск по чл.422 от ГПК и осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД,които са заявени за разглеждане евентуално от самия ищец.В тази насока 3 са исковата молба и неоспорения по делото доклад на съда.

Установителната претенция е по реда на чл.422 от ГПК,като продължение на производството по чл.410 от ГПК със заявител-настоящия ищец,обективирано в частно гражданско дело №295/2023 г. на РС – Д.тград,завършило с издаване на заповед № 279/ 16.05.2023 г. с която е разпоредено длъжникът М. В. Ж. от гр.***, ЕГН ********** да заплати на кредитора Я. С. Д. от гр.***, ЕГН **********, сумата в размер на 10 000,00 лева - главница, 538,34 лева - обезщетение за забава за периода от 08.IХ.2022 г. до 16.III.2023 г., както и 1800,00 лева деловодни разноски.Издаването на заповедта за изпълнение е обосновано с неизпълнение от страна на длъжника да върне получаната в заем сума,след покана от кредитора.

В хода на производството и доказано несъмнено,че страните по делото са и страни по материалноправното договорно облигаторно правоотношение заем.Хипотезата на чл.240 ал.I от ЗЗД е осъществена,като видно от представеното банково извлечение от сметката на титуляря Я. С. Д. са преведени по сметка на М. В. Ж. 10 000 лева на 02.V.2019 г. с посочено правно основание заем за заплащане на парцел в Нареченски бани.

Заемът е неформален,но реален договор.В случая безспорно е установено предаването по банков път на търсената сума от заемателя на заемополучателя и е посочено изрично основанието за това имуществено разместване.Договорът за заем на парични средства по чл.240 от ЗЗД не съдържа в хипотезата си като съществен елемент целта на използването им от страна на заемополучателя.Важно е сумата да е реално предадена,какъвто е настоящия случай.Дори да не е налична посочената цел-закупуване на недвижим имот от страна на заемополучателя,или същата да е невъзможна,то това не променя обстоятелството,че въпросните 10 000 лева са предадени от ищеца и получени от Ж..Следва да се посочи,че дори и да неги използва по предварително заявена цел, заемополучателят дължи връщането на сумата по заема.Ето защо целта на предоставения заем е ирелевантна по процесната договорна облигация.Следва да се изведе и че поради наличното неизпълнение по връщане на сумата,на длъжника е връчена нарочна покана в тази насока на 08.IХ.2022 г. от която дата и същият изпада в забава.

Ето защо се извежда пълното съществуване на вземането по процесната заповед за изпълнение в полза на ищеца,което предпоставя и уважаването на основния иск по чл.422 от ГПК,като евентуалния кондикицонен осъдителен иск не следва бъде обект на произнасяне,съобразно заявеното от ищеца като начин на защита на субективните му права.Съобразно настъпилото правоприемство на основание mortis causa,носител на задълженията на починалия в хода на процеса ответник М. В. Ж. е конституираната като въззиваема Б. М. Д.,негов наследник по закон, по силата на чл.5 и сл. от Закона за наследството,след обективирани откази от наследството му на другите негови преки наследници по закон Т. М. В.,В. М.

Т. и В. М. В..

Като е постановил различен правен резултат, първоинстанционния съд е обективирал неправилно и незаконосъобразно решение.

Ще следва съобразно изхода от делото и постановения резултат от въззивния съд, на основание чл.78 от ГПК на ищеца да се заплатят от ответната страна направените разноски за двете инстанции-пред РС-Д.град общо 3100 лева,от които 300 лева държавна такса,1500 лева платено възнаграждение за защита и процесуално представителство,така и 1 300 лева 4 заплатени за особен представител;пред Окръжен съд-Хасково общо 1 550 лева,от които 250 държавна такса и 1 300 лева за възнаграждение за особен представител.

Ще следва ответната страна да заплати и направените разноски от ищеца като заявител в заповедното производство в размер на 1 800 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.271 от ГПК Окръжен съдХасково РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение №233/08. VII.2024 г. постановено по гражданско дело №1464/2023 г. на Районен съд-Д.град,вместо което ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК от Я. С. Д., ЕГН: **********, от гр. ***,че съществува вземането му спрямо конституираната страна Б. М. Д.

ЕГН**********,с адрес гр.***,като наследник по закон на починалия в хода на процеса ответник по иска М. В. Ж. от гр.***, ЕГН **********,обективирано в заповед № 279/ 16.V.2023 г. издадена по ч.г.д.№ 295/2023 г. по описа на РС- Д.град по отношение на М. В. Ж. от гр.***, ЕГН **********, а именно - да заплати на кредитора Я. С. Д. от гр.***, ЕГН **********, сумата в размер на 10 000,00 лева (десет хиляди лв.) главница, 538,34 лева (петстотин тридесет и осем лв. и тридесет и четири ст.) - обезщетение за забава за периода от 08.IХ.2022 г. до 16.III.2023 г.