Протокол № 3171 от 13.10.2021, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 3171 гр. София, 12.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Г. К.

Съдебни

Г. Д. Д. заседатели: Р. Б. Ф. Х. при участието на секретаря А. ИВ. С. и прокурора Н. Ц.И. (СРП-София)

Сложи за разглеждане докладваното от Г. К. Наказателно дело от общ характер № 20211110213299 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ДЕЛОТО СЕ РАЗГЛЕЖДА ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТА

ОБВИНЯЕМИЯТ ИВ. ИЛ. ВЛ. - редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява. За него се явява адв. Г. Г. от САК, упълномощен защитник от ДП.

АДВ. Г.: Запознат съм с делото и мога да поема защитата.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Съгласен съм да бъда защитаван от адв. Г..

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО ЧЛ. 270 НПК

ПРИСТЪПВА КЪМ СНЕМАНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА

ОБВИНЯЕМИЯ:

ИВ. ИЛ. ВЛ. - на 50 г., роден на ***** г. в гр. София, българин, български гражданин, жив. в с. Казичене, кв. „Видните 999“ №31, постоянен 1 адрес - гр. София, ул. „5004“ №3, бл. 3, ет. 3, ап. 31, с основно образование, може да чете и да пише, работещ без трудов договор, неженен, живее на семейни начала, с 2 деца, ЕГН **********, осъждан. /Самоличността снета по данни на обвиняемия и въз основа на формуляр за досие от ГДИН./ СЪДЪТ разясни правата на обвиняемия, които има в настоящото производство.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Не правя искане за отвод към съда, прокурора и секретаря.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по реда на чл.274 и чл.275 НПК.

СЪДЪТ като съобрази, че не са налице процесуални пречки за даване ход на съдебното следствие

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ В ПРОЦЕДУРАТА

ПО ЧЛ. 270 ОТ НПК.

Делото се докладва с прочитане на молбите, подадени от защитника и от обвиняемия.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам молбите. След като ме преместиха от ареста на бул. „Г. М. Димитров“ в СЦЗ бях жестоко пребит, ребрата ми бяха смазани, ходих на снимки, но не ми дадоха снимките, все още чувствам болка в ребрата и не мога да дишам нормално. Насилват ме всеки ден с лоши отношения, насилват ме да правя неща, които не са ми приятни, срамувам се и не мога да кажа. Затова моля МНО да ми бъде изменена в по-лека. Няма какво да кажа друго. Не ми бяха предоставени снимките от рентгена и не знам какво става. Нямам доказателствени искания.

АДВ. Г. : Поддържам молбите. Нямам доказателствени искания към настоящия момент.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Моля да не променяте МНО на обвиняемия, тъй като считам, че тя към момента се явява най-адекватна.

СЪДЪТ, на осн. чл. 283 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРОЧИТА И ПРИЕМА ПРИЛОЖЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО

ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА В

ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 270 ОТ НПК

СТРАНИТЕ /поотделно/: Считаме, че делото е изяснено от фактическа страна.

СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и по силата на служебното начало, констатира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА

СЪДЕБНОТО

СЛЕДСТВИЕ

В

ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 270 НПК

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ В ПРОИЗВОДСТВОТО

ПО ЧЛ. 270 ОТ НПК

АДВ. Г. : Считам, че взетата МНО „Задържане под стража“ по отношение на моя подзащитен е незаконосъобразна. До настоящия момент както от СРП, така и от предишните съдебни състави са кредитирани само и единствено свидетелските показания на пострадалата. Считам, че в едно ДП следва да бъдат събирани доказателства както поддържащи, така и оневиняващи обвинителната теза. По ДП не е изготвена и приложена съдебно-сексологична експертиза, която да отговори на следния основен въпрос - налице ли са данни за наличие на отклонения в половото увлечение на обвиняемия В. и дали извършеното деяние е парафилно, т.е. сексуално болестно.

По отношение на кумулативно дадените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, считам, че същите не са налице. Спрямо моя подзащитен е повдигнато обвинение за престъпление, за което се предвижда ЛОС от 1 до 6 г. и същото се явява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Свидетелските показания дадени на досъдебна фаза от Цветелина Лилянова А. и Илия В. Гебрев категорично разколебават обоснованото предположение относно досежността на извършване на инкриминираното деяние от моя подзащитен. От същите показания е видно, че се касае за добре режисиран сценарий и скалъпен процес от страна на Л.А., която е изнудвала Илия Гебрев за сумата от 1500 лв., за да си оттегли жалбата, а също така е заявила на дъщеря си и съпруга на обвиняемия В., цитирам, „знам, че е невинен, но ще лежи там докато не изгние, видя ли, че го вкарах в затвора“. Самата пострадала Паулина А. също е заявила пред сестра си, че е подучена от майка си да дава такива показания и че много съжалява за стореното.

По отношение на обвиняемия да извърши друго престъпление, считам 3 че същият е реабилитиран и няма висящи досъдебни производства към момента. Престъплението, за което е повдигнато обвинение не е извършено при условията на повторност и не представлява опасен рецидив. Също така моля съда да вземе в предвид презумпцията за невинност. Вече предишен съдебен състав е счел, че няма опасност обвиняемият да се укрие. След привеждането на обвиняемия от ареста на бул. „Г. М. Димитров“ в СЦЗ му е нанесен побой и е тормозен непрекъснато. Не му е оказвана никаква лекарска помощ, като няма и съпътстваща медицинска документация относно случая.

Обвиняемият твърди, че го болят ребрата и гърба и диша затруднено вследствие на побоя. Считам, че целта на МНО „Задържане под стража“ не цели посегателство и унижаване правата на личността и човешкото достойнство. След 5-месечен престой в ареста и СЦЗ децата на обвиняемия не посещават училищни занятия поради липса на издръжка. Нямат средства за храна и учебни помагала. В чл. 67 от НПК са изброени достатъчно мерки за защита на пострадалата, които могат да бъдат приложени спрямо обвиняемия.

Моля съда да се произнесе с най-леката МНО предвидена в НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да не променяте МНО „Задържане под стража“ на обвиняемия И.В.. Считам, че същият е лице с висока обществена опасност предвид предходните му осъждания, макар по тях той да се счита за реабилитиран, деянието, което е извършил също е със висока обществена опасност, извършено през много продължителен период от време от около 3 години чрез повтарящи се действия спрямо малолетно лице. Считам, че ако промените МНО ще се стигне до непрекъснати контакти между пострадалата и обвиняемия, което ще повлияе зле на нейната психика.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам становището на своя защитник. Нямам какво да добавя към казаното от него. Само моля да ми бъде променена МНО.

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ

В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 270 ОТ НПК:

ОБВИНЯЕМИЯТ: Невинен съм, не съм направил нищо. Моля съда за промяна на МНО.

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.

СЪДЪТ, след съвещание и като съобрази становището на страните и събраните и приложените в хода на ДП доказателствени материали в настоящото производство, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 270 от НПК, като същото е 4 инициирано по молба на адв. Г., защитник на обвиняемия, и обвиняемия с искане за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека такава, взета по отношение на обвиняемия ИВ. ИЛ. ВЛ..

В производството по чл. 270 от НПК СЪДЪТ следва на база събраните по делото доказателствени материали, след извършване на цялостната им преценка, да прецени отново законността на задържането – налице ли е обосновано подозрение за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, има ли реална опасност от укриване на обвиняемия или от извършване на престъпление, както и дали не са настъпили други обстоятелства, които да налагат ревизиране на взетата мярка за неотклонение или да водят до нейната отмяна, в това число и влошаване на здравословното състояние на обвиняемия или неразумен срок на задържане.

Преди да се занимае с молбата за изменение на мярката за неотклонение, СЪДЪТ намира за необходимо да направи една резерва. В настоящото производство следва въз основа на доказателствата, събрани до момента, при най-общ поглед или както казва Европейският съд за правата на човека /ЕСПЧ/, на пръв поглед /prima facie/, да се направи заключение, което да представлява разумен извод, едно предположение, че обвиняемият е съпричастен към деянието, за което е обвинен. Това заключение и съдебния акт в настоящото производство не може да предпостави и да предреши крайния съдебен акт, който е присъда и с който (за разлика от настоящото производство) след провеждането на съдебно следствие съдът се произнася по вината на обвиняемото лице и дали тя е категорично доказана. В производството по чл. 270 от НПК такава категоричност не може да бъде изследвана, а както вече се посочи е необходимо да бъде направен само един вероятностен извод за съпричастност на обвиняемия към деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност.