Присъда № 40 от 08.12.2023, Апелативен съд - София

МОТИВИ за ПРИСЪДА № 40 от 08.12.2023 г. по ВНОХД № 1084/2023 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

С първоинстанционната ПРИСЪДА от 01.02.2023 г. по НОХД № 2696/2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД (СпНС) – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 8-ми състав, е признал всеки от ПОДСЪДИМИТЕ К. Х. К. с ЕГН **********, Б. А. Д. с ЕГН **********, С. П. А. с ЕГН **********, Н. П. М. с ЕГН **********, П. И. Г. с ЕГН **********, Г. К. К. с ЕГН **********, Г. В. Т. с ЕГН ********** и Д. С. Ю. с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това от месец декември 2016 г. до 22.01.2018 г. на ГКПП *** към ГПУ *** – РДГП Елхово, да е участвал (Г. К. и Н. М. – всеки от тях с останалите седем подсъдими; всеки от шестимата подсъдими без К. и М. – с другите петима без К. и М.) в организирана престъпна група (ОПГ) по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, създадена с цел извършване на подкупи и с користна цел – противозаконно извличане на облаги от подкупите, поради което всеки от подсъдимите е бил оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК, а ПОДСЪДИМИЯТ Д. С. Ю. е бил признат за НЕВИНЕН и в това на неустановена дата през месец декември 2016 г. на същото място като длъжностно лице (старши полицай при РДГП – Елхово) да е поискал и да е приел дар от М. С. У. – 50 лв., за да не извърши действие по служба (да не състави акт за установяване на административно нарушение на У. по чл. 48, ал. 1 от ЗЧРБ за оставането му в България след изтичането на срока за пребиваването му по чл. 23 от ЗЧРБ), поради което този подсъдим е бил оправдан и по обвинението да е извършил престъплението подкуп по чл. 301, ал. 1 от НК.

Съобразно чл. 190, ал. 1 от НПК, с присъдата е постановено разноските по делото (3 489.48 лв.) да останат за сметка на държавата.

Първоинстанционната присъда е протестирана, в срок, с искане за отмяната й и за постановяване на въззивна осъдителна присъда със справедливи наказания съобразно обвинението срещу всеки от подсъдимите.

Прокурорът смята, че неправилно СГС е приел недоказаност на повдигнатите пред съда обвинения вследствие на превратно тълкуване на доказателствената съвкупност.

Прокурорът намира обвиненията, повдигнати на всеки от подсъдимите за участието му в ОПГ, за доказани предвид несъмнена и категорична установеност на редица факти, на които е придадено значение в обвинителния акт.

Прокурорът намира за доказан основния твърдян в обвинителния акт (ОА) факт: че всички подсъдими, всички работещи като гранични полицаи на ГКПП ***, на неустановена дата в началото на месец декември 2016 г. – но преди датата на поискания от М. У. подкуп, постигнали договореност помежду си: да обединят усилията си да извличат облаги, като, когато са на смяна, да искат и да вземат неследващи им се парични суми от преминаващите през ГКПП пътници с нередовни документи (здравни застраховки и други) или с технически неизправни МПС; тази договореност била постигната при налични трайни връзки между подсъдимите въз основа на общата им служебна ангажираност и приятелски отношения и доверие помежду им.

Прокурорът намира за доказани и конкретни последващи факти: За времето на съществуване на ОПГ подсъдимите искали и получавали пари по (три според ОА) схеми: за самото преминаване на границата - за всеки автобус на определени фирми, превозващи турски граждани, като парите били поставяни от стюард или шофьор в неговия паспорт, който пък бил поставян най-отгоре на останалите документи; от шофьорите на автомобили – или 20 лв., или 10 евро, или равностойност в турски лири на влизаща кола за изтекла задължителна застраховка на колата (зелена карта) и по 30 лв. на кола при липса на превод на български език на турско свидетелство за управление на МПС (пластика) или липса на специална международна шофьорска книжка; от 20 до 50 евро на човек от граждани извън ЕС (най-вече – турски граждани) при липса на медицинска застраховка. При недаване на 1 подкуп от страна на съответния преминаващ границата, той не бил допускан да влезе в България (бил връщан обратно в Турция).

Прокурорът намира за доказан и фактът, че получените подкупи били събирани в специална каса в служебното помещение на подсъдимите К. К. и Б. Д., като в същото помещение Д., а в негово отсъствие - К. или Т., разпределяли парите на участниците в групата, като всеки получавал парите си отделно, без да знае колко точно получават другите.

За такава доказаност на горепосочените факти прокурорът се позовава на гласни доказателствени средства и изготвени ВДС от експлоатирани СРС, като посочва показанията на Р. Д., В. Ц., М. Й., Л. О., Р. Б., Ч. М., Р. Б., А. М., А. А., А. А., З. И., М. М., Н. Г., С. А., Е.

А. и защитените свидетели с номера № 228, № 229 и № 248 (въпреки заличаването на последния свидетел с тайна самоличност от първоинстанционния съд по искане на прокурора); посочва протоколите за разпознаване на лица; посочва ВДС за експлоатация на СРС.

Прокурорът намира за налични известни несъответствия и противоречия между показанията на посочените свидетели от двете фази на производството – досъдебна и съдебна, но ги смята за обясними с продължителното време между възприемането на фактите и свидетелстването за тях пред съда, като смята, че следва да се приемат за достоверни показанията на свидетелите от ДП.

Прокурорът намира за доказано и вторичното престъпление подкуп, в което е обвинен подсъдимият Д. Ю.. За това прокурорът се позовава на показанията на М. У. и С.

У., които показания прокурорът намира за напълно единни, еднопосочни, взаимодопълващи се, непротиворечиви и необорени от останалите доказателствени източници. Във връзка с това престъпление прокурорът се позовава на доказаност на редица факти: По време на работа на ГКПП подсъдимият Ю., свободно владеещ турски език, първо уведомил С. У., че съпругът й следва да заплати много голяма глоба заради просрочване на пребиваването му в България, за което следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) по чл. 48, ал. 1 от ЗЧРБ, което изявление на подсъдимия Ю. било предадено от С. У. на съпруга й М. У.. От своя страна М. У. заявил, че е съгласен да му бъде съставен АУАН; след това подсъдимият Ю. обяснил на М. У., че трябва да заплати много голяма глоба, на което У. отговорил, че ще я плати при следващото си влизане в България, тъй като често посещава страната. Тогава подсъдимият Ю. казал на М. У. да даде 300-500 лв., ако има, а У. казал, че освен парите за бензин има само 50 лв. - за храна на трите му деца по пътя. Подсъдимият Ю. казал на У. да сложи тази банкнота от 50 лв. в паспорта си (за да не се вижда) и да се върне до колата си, което У. направил. След малко подсъдимият Ю. отишъл до колата на У., взел паспорта му с банкнотата, задържал я, а паспорта върнал на У..

Беше проведено въззивно съдебно следствие за приобщаване на писмени доказателства (ВНОХД, л. 54).

Във въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че намира за доказани повдигнатите спрямо всеки от подсъдимите обвинения, поради което всеки от тях следва да бъде признат за виновен и осъден съгласно поисканото в протеста (справедливи наказания съобразно обвиненията). Защитниците, към чието становище се присъединиха съответните подсъдими, заявиха, че първоинстанционният съд е анализирал всички доказателствени средства - прецизно и задълбочено, вследствие на който анализ е възприет правилният извод за недоказаност на всяко от обвиненията и е постановено оневиняване и оправдаване на всеки от подсъдимите, по всяко обвинение.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в изпълнение на задължението си по чл. 314 от НПК да провери изцяло правилността на протестираната присъда независимо от посочените в протеста основания, проучи самостоятелно доказателствените средства по делото; след това подложи на анализ съдържанието на всяко доказателствено средство поотделно, а 2 съдържанието на всички доказателствени средства съвкупно – на синтез по правилата на формалната и житейската логика. При тази дейност настоящият въззивен съд (втори поред) оформи изводи относно установени факти и приложимо право, съвпадащи с тези на първоинстанционния съд относно обвинението за участие в ОПГ спрямо всеки от подсъдимите и различаващи се от тези на първоинстанционния съд относно повдигнатото срещу подсъдимия Д. Ю. обвинение за подкуп.

Проведени са две съдебни първоинстанционни производства: НОХД № 2689/2018 г. на СпНС (НОХД 1) и НОХД № 2696/2020 г. на СпНС-СГС (НОХД 2), като изцяло оправдателната присъда по НОХД 2 се проверява в настоящото въззивно производство, второ поред.

Във връзка с обвинението за участие в ОПГ, повдигнато на всеки от подсъдимите, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното относно (не)установеност на твърдените в обвинителния акт (ОА) факти с правно значение (едни и същи факти са посочени и в ОА, и в протеста, като основните от тях са изложени по-горе в настоящите мотиви):

Към инкриминирания период за участие в ОПГ – от месец декември 2016 г. до 22.01.2018 г., всеки от подсъдимите е работел като граничен полицай на ГКПП *** (ГКПП; пункта)

– съобразно съдържанието на кадровите справки, всички изготвени на 22.01.2018 г. от ГПУ ***, както следва:

Подсъдимият Б. Д. (ДП, т. 6, л. 177) е постъпил на работа в МВР на 18.09.1996 г. като началник химическа служба в 7-ми Граничен отряд, а от 06.04.2015 г. и към датата на справката е бил полицейски инспектор V степен на пункта и е работил като началник смяна (НС).

Подсъдимият Г. К. (ДП, т. 6, л. 186) е постъпил на работа в МВР на 13.08.2002 г. като граничен полицейски командир ІІ степен в група „Охрана на държавната граница“ – ***; от 06.04.2015 г. нататък, включително и към датата на справката, е бил полицейски инспектор V степен (началник смяна - НС) на пункта.

Подсъдимият Г. Т. (ДП, т. 6, л. 149) е постъпил на работа в МВР на 01.07.2023 г. като граничен полицай и водач на автомобил в РГС Елхово – ГПУ ***; от 14.05.2009 г. нататък, включително и към датата на справката, е бил старши полицай на пункта.

Подсъдимият Д. Ю. (ДП, т. 6, л. 153) е постъпил на работа в МВР на 01.11.2003 г. като граничен полицай в РГС Елхово – ГПУ ***; от 28.08.2012 г. нататък, включително към датата на справката, е бил старши полицай на пункта.

Подсъдимият К. К. (ДП, т. 6, л. 161) е постъпил на работа в МВР на 22.05.2002 г. като граничен полицай – техник по ИТЕС; от 12.10.2016 г. нататък, включително и към датата на справката, е бил командир на отделение (КО) на пункта.

Подсъдимият Н. М. (ДП, т. 6, л. 165) е постъпил на работа в МВР на 23.12.1999 г. като старши технически сътрудник в стрелбищен комплекс в РГС Бургас; от 18.04.2012 г. нататък, включително и към датата на справката, е бил старши полицай на пункта.

Подсъдимият П. Г. (ДП, т. 6, л. 169) е постъпил на работа в МВР на 12.02.2001 г. като граничен полицай в РГС Бургас; от 07.06.2010 г. нататък, включително и към датата на справката, е бил командир на отделение (КО) на пункта.

Подсъдимият С. А. (ДП, т. 6, л. 173) е постъпил на работа в МВР на 01.10.1992 г. като старшина на 9-та гранична застава към 7 ГО; от 14.05.2009 г. нататък, включително и към датата на справката, е бил старши полицай на пункта.

Предвид изложеното за съдържание на писмени доказателства, е доказан твърденият в ОА факт спрямо всеки от подсъдимите, че за инкриминирания период всички подсъдими са били гранични полицаи на ГКПП ***, който пропусквателен пункт е поделение на ГПУ – ***, което пък е поделение на РГС – Елхово.

3

Фактът с основно значение за обвинението за участие в ОПГ на всеки от подсъдимите е твърдяното от прокуратурата в ОА постигане на договореност между осмината подсъдими: че на неустановена дата в началото на месец декември 2016 г., но преди датата на поискания от М. У. подкуп, те се договорили да обединят усилията си да извличат облаги, като, когато са на смяна, да искат и да вземат неследващи им се парични суми от преминаващи през ГКПП пътници, която договореност била съпътствана от наличието на трайни служебни и приятелски отношения между подсъдимите.

Във връзка с постигането на такава договореност нито в обвинителния акт, нито в съдебни прения от който и да било прокурор в която и да било фаза от съдебното развитие на производството досега са посочени каквито и да било подкрепящи това твърдение доказателства. Служебната проверка от настоящия втори поред въззивен състав на съдържанието на всички ангажирани по делото доказателствени средства установи, че липсват въобще доказателства в подкрепа на този твърдян в ОА факт. Няма нито твърдения от свидетели в показания, нито данни в писмени доказателства, нито данни във ВДС от използвани СРС за това, че подсъдимите са се срещали – всички заедно наведнъж или на отделни групи с последващо междинно и/или окончателно съгласуване, лично или чрез комуникация посредством използване на технически средства и мобилни приложения, при каквато лична и/или технически опосредена среща (срещи) да е била постигана такава уговорка между подсъдимите. Същевременно този състав намира за изчерпателно събрани възможно относимите към случая доказателства. Предвид това е налице изначална, цялостна и неопреодолима доказателствена недостатъчност относно този твърдян в ОА факт – за постигането в определено време на определена уговорка между всички подсъдими. Тази недостатъчност не може да бъде преодоляна и от безспорно доказаната служебна връзка между подсъдимите, която връзка е налична предвид установеността на това, че всички са работели на един и същи ГКПП в инкриминирания период. В подкрепа на твърдението в ОА и за приятелски отношения между подсъдимите този състав установи отново доказателствен недостиг със същите характеристики – изначален, цялостен и непреодолим.