Решение № 642 от 28.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. Велико Търново, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т.ина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20244100500408 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №209/14.03.2024г., постановено по Гр.д.№2047/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица е уважен предявеният от „ТИВА“ ООД, с ЕИК 104117151, против ЧЗК „ШИПА“, с ЕИК 104098992 и Н. Н. П. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 предл.3 ГПК вр. чл.26 ал.4 вр. чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД и чл.229 ал.3 вр. ал.2 ЗЗД за установяване на частична нищожност на сключен между ответниците по делото Договор за наем на земеделски земи №239/28.12.2017г., изменен с две допълнителни споразумения, представляващи неразделна част от него, поради противоречие със закона, в частта относно уговорения срок над три години до десет години, считано от стопанската 1018/2019г., както и са осъдени ответниците да заплатят на ищеца по делото сумата от 1069лв. – направени разноски в първоинстанционното производство.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ЧЗК „ШИПА“ със седалище с.Лозен, община Стражица, чрез пълномощник адв.Т. П. – САК, като са развити оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон. Оспорва се като неправилен извода на първоинстанционният съд, че Н. Н. П. е разполагал само с право да извършва действия на обикновено управление с процесните поземлени имоти и не е могъл да ги отдава под наем за срок по - голям от три години. Твърди се неправилно приложение от РС нормата на чл.229 от ЗЗД, която въззивникът счита, че не следва да се прилага в настоящият случай, по развити съображения по съществото на спора. Твърди се, че РС не е съобразил, че в случая е налице търговска сделка по смисъла на чл.287 ТЗ, с оглед обстоятелството, че наемателят по договора е търговско дружество. Сочи се, че първостепенният съд не е отчел, че Н. Н. П. е имал право да сключва допълнителни споразумения, в които да уговаря по - дълъг срок, защото е притежавал 50% идеални части от процесните съсобствени имоти. Твърди се, че неправилно РС е приел началният момент на нищожността. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова, вместо което постанови 1 друго, с което отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „ТИВА“ ООД, чрез пълномощник адв.Г. Г. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено като правилно, доколкото не страда от релевираните в жалбата пороци, поради което моли да бъде потвърдено, по развити съображения по съществото на спора. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски.

В СЗ въззивникът ЧЗК „ШИПА“ със седалище с.Лозен, общ.Стражица, чрез пълномощника си адв.Т. П. – САК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Не претендира съдебни разноски пред въззивна инстанция.

В СЗ конституираният на основание чл.265 ал.2 ГПК служебно като необходим другар /съответник/ на жалбоподателя – Н. Н. П. от гр.Стражица, редовно призован, не се явява, не се представлява.

В СЗ въззиваемата страна „ТИВА“ ООД със седалище с.Сушица, чрез пълномощника си адв.Гр. Г. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена по съображения, изложени в писмения отговор на въззивната жалба. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършена проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

РС – Горна Оряховица е бил сезиран с предявен от „ТИВА“ ООД, с ЕИК 104117151, чрез пълномощник адв.Гр. Г. – ВТАК, против ЧЗК „ШИПА“, с ЕИК 104098992, и Н. Н. П., с ЕГН **********, отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.4 вр. ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.229 ал.2 и ал.3 ЗЗД за прогласяване на процесния, сключен между ответниците в процеса Договор №239 за наем на земеделски земи от 28.12.2017г., изменен с Анекс от 02.07.2020г. и Анекс от 13.10.2022г., вписани в Служба по вписвания – Г.Оряховица, за частично нищожен поради противоречие със закона – с разпоредбата на чл.229 ал.2 ЗЗД, в частта относно клаузата за уговорения срок над три години до десет години, считано от стопанската 2018/2019г. Изложени са твърдения, че с НА за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №15, том 13, н.д.№3780/1995г., Никола Н. П. и Р Х П са признати за собственици на процесните описани в ИМ четири поземлени имота – земеделски земи – ниви, находящи се в землището на с.Лозен, община Стражица. Сочи се, че след смъртта на Р П Х през 1996г. и тази на Никола Н. П. през 2013г., процесните имоти са придобити по наследство от ответника Н. Н. П. и от Р Н.а П.а, като двамата са съсобственици при равни права. Твърди се, че на 28.12.2017г. е сключен Договор за наем на земеделски земи №239 между Н. Н. П., чрез пълномощника му М Д У, като съсобственик наемодател, и ЧЗК „Шипа“ – като наемател с предмет процесните имоти, със срок от 3 стопански години, започващ да тече от 01.10.2018г., т.е. от началото на стопанската 2018/2019г. и изтичащ на 01.10.2021г. с приключването на стопанската 2020/2021г., с наемна цена на декар за стопанска година – 40лв., вписан в Служба по вписванията – Г. Оряховица с дв. вх.№142 от 12.01.2018г., акт 60, том 1 от 2018г. Твърди се, че с подписан на 02.07.2020г.

2

Анекс към процесния Договор за наем на земеделски земи №239/28.12.2017г., същият е изменен в частта за срока, като се сключва за срок от 8 стопански години и започва да тече от стопанската 2018/2019г., респ. с подписан втори Анекс към наемния договор от 13.10.2022г., по силата на който наемният договор се сключва за срок от 10 стопански години и започва да тече от стопанската 2018/2019г. Сочи се, че подписаните към процесния Договор за наем на земеделски земи анекси са вписани в Служба по вписванията – Горна Оряховица, както следва: Анексът от 02.07.2020г. е вписан с дв. вх.№2862 от 10.07.2020г., акт 17, том 2 от 2020г., респ. Анексът от 13.10.2022г. е вписан с дв. вх.№5262 от 08.11.2022г., акт 288, том 3 от 2022г. Твърди се, че по силата на сключен на 17.05.2023г. Договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в НА №340, том 2, рег.№3958, н.д.

№280/2023г. по описа на Нотариус Кр. Боева с район на действие ГОРС, ищецът е придобил от продавачите - съсобственици правото на собственост върху процесните имоти, предмет на процесния договор за наем на земеделски земи. Твърди се, че към момента на сключване на процесния договор за наем на земеделски земи и двата анекса към него, ответникът Н. Н.

П. притежавал процесните имоти в съсобственост при равни дялове с Р Н.а П.а и по аргумент от чл.4а ал.2 от ЗСПЗЗ вр. чл.32 от ЗС същият има право да управлява общата вещ и следователно може да върши само действия по обикновено управление по смисъла на чл.229 ал.2 ЗЗД, предвид което сключените от него анекси към процесния договор за наем на земеделски земи са частично недействителни, съгласно чл.26 ал.4 вр. чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, като противоречащи на чл.229 ал.2 от ЗЗД и съгласно чл.229 ал.3 от ЗЗД имат сила за три години. Твърди се, че ищецът „ТИВА“ ООД е сключил с „ТИВА I“ ЕООД договор за аренда на земеделска земя с предмет процесните четири имота, като наемателят ЧЗК „ШИПА“ и арендодателят „ТИВА I“ ЕООД са подали молби до ОСЗ – Стражица за участие в масиви по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ за 2023/2024г., като с писмо с №ПО-26-624-2/16.08.2023г. на ОСЗ гр.Стражица е отказано на „ТИВА I“ ЕООД да участва във въпросната процедура до решаване на спора пред съд.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът ЧЗК „ШИПА“ с.Лозен, чрез пълномощник адв.Т. П. – САК, оспорва изцяло предявеният иск по основание и моли да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Твърди, че процесният договор за наем на земеделска земя и анексите към него имат действие спрямо ищеца и след 01.10.2021г. и са му противопоставими на основание чл.237 ал.1 ЗЗД, доколкото са сключени в предвидената от закона форма и са вписани надлежно в Службата по вписвания и клаузите им са действителни и обвързват страните по тях. Оспорил е правото на собственост на ищеца върху процесните имоти.

С подаден в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът Н. Н. П. е оспорил посочената в процесните наемен договор и анекси като негов пълномощник М Д У да е имала представителна власт да сключва от негово име и за негова сметка процесните Договор за наем на земеделска земя №239 и две допълнителни споразумения към него. С писмено становище с вх.№2089/13.02.2024г. ответникът Н. Н. П. е заявил, че не поддържа отговора на ИМ и оттегля направеното с него възражение, че договорът за наем на земеделски земи и допълнителните споразумения са сключени от негово име без представителна власт. Признал е предявените срещу него от ищеца искове.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционният съд, като същият е съобразил и обсъдил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно правно - релевантните за спора факти, които се установяват с тях. По тези причини въззивният съд възприема като своя установената от първостепенният съд фактическа обстановка по делото, към която препраща на основание чл.272 ГПК, без да я възпроизвежда повторно.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.4 3 вр. ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.229 ал.2 и ал.3 ЗЗД за прогласяване на процесния Договор за наем на земеделски земи №239/28.12.2017г., изменен с допълнителни споразумения /анекси/ от 02.07.2020г. и от 13.10.2022г., за частично нищожен, поради противоречие със закона – с чл.229 ал.2 ЗЗД, в частта относно уговорения срок над три години до десет години, считано от стопанската 2018/2019г., който е процесуално допустим, доколкото e налице правен интерес у ищеца, трето за договора лице, от предявяването му, извлечен от качеството на ищеца „Тива“ ООД на арендодател на процесните земеделски земи по сключен с арендатора „Тива 1“ ЕООД Договор №1039/24.07.2023г. за аренда на земеделски земи и евентуално носене от ищеца на отговорност пред арендатора при неизпълнение на задължението на арендодателя да предостави на арендатора необезпокояваното ползване на отдадените под аренда процесни имоти.

Въззивният съд възприема изцяло правните изводи на първоинстанционният съд за основателност на предявеният от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.4 вр. ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.229 ал.2 и ал.3 ЗЗД, формирани въз основа на правилно установена по делото от този съд фактическа обстановка, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със Закона, поради което препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Между страните по делото не е налице спор по фактите, а по правото, концентриран по въпроса дали разпоредбата на чл.4а ал.2 от ЗСПЗЗ изключва приложението на чл.229 ал.2 и ал.3 ЗЗД, отговорът на който въпрос е отрицателен, което обуславя и основателността на предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.4 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.229 ал.2 и ал.3 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.4а ал.2 ЗСПЗЗ, договор за наем на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл.30 ал.3 от ЗС. В процесният случай безспорно по делото е установено, че процесните четири земеделски имота – ниви, находящи се в землището на с.Лозен, община Стражица, са били съсобствени между ответника Н. Н. П. и Р Н.а П.а при равни права от по 50 на сто идеални части по силата на наследствено правоприемство от Н Н. П..