Решение № 667 от 12.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 667 гр. Велико Търново, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Димо К.

Ангелина Богданова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Димо К. Въззивно гражданско дело № 20234100500514 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Производството е образувано по въззивна жалба на Й. С. Т. от гр. С., подадена чрез пълномощника й адв. А. И. от САК, против решение № 41/09.01.2023г. по гр. д. № 694/2022г. по описа на РС ..., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу първия ответник К. В. П. иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 14.12.1987г. на Г.И.П., б.ж. на с. ..., починал на 22.01.2001г. и ревандикационен иск за приемане на установено спрямо същия ответник, че жалбоподателят е собственик на 1/2 ид. част на основание наследство от горепосочения наследодател на процесните 4 бр. земеделски имота с идентификатори ***, ***, ***, ***, находящи се в землището на с. ..., както и иск по чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 77 ЗС за приемане на установено спрямо втория ответник К. А. П., че жалбоподателят е собственик на посочените имоти.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

Посочва се, че районният съд е нарушил процесуалния закон, тъй като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводи на страните и не е посочил, въз 1 основа на кои от тях е приел за доказана установената фактическа обстановка.

Навеждат се оплаквания срещу съдържанието на атакувания съдебен акт, доколкото фактическите и правни изводи на съда не са обосновани и мотивирани. Посочва се, че в него изобщо не са обсъждани събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетели. Акцентира се, че извън установените за това преклузивни срокове неправилно са приети представените от ответната страна сравнителни образци за нуждите на допуснатата СГЕ и че въпреки своевременното им оспорване не е открито производство по чл. 193 ГПК. Изтъква се, че районният съд е допуснал нарушение на чл. 202 ГПК, като не е допуснал изслушването на повторна СГЕ, доколкото приетата по делото не е изследвала нито един официален или достоверен документ, за който да е сигурно, че е изписан от завещателя, както и поради обстоятелството, че вещото лице по нея не е изследвал целия текст на завещанието. В тази връзка се навеждат оплаквания, че ответниците по делото не са установили пълно и главно истинността на извършеното саморъчно завещание, поради което на основание наследствено правоприемство от общия на страните наследодател, въззивникът се явява носител на 1/2 ид. част от правото на собственост върху процесните имоти. По тази причина се оспорва същата да може да бъде придобита от втория ответник на основание сключения с първия ответник договор за покупко – продажба. Оспорва се още, първата ответница да е придобила по давност тази част, тъй като по делото не е доказано същата да е владяла имотите в предвидения в закона срок.

В тази връзка се акцентира, че отдаването на процесните земи под аренда представляват действие на обикновено управление, но не и такива отричащи и отблъскващи правата на жалбоподателя върху тях, още повече, че то е започнало приживе на общия наследодател. По изложените съображения се иска от ВТОС да отмени изцяло атакуваното решение и да уважи предявените искове, като прогласи нищожността на саморъчното завещание от 14.12.1987г., да приеме за установени спрямо ответниците, че жалбоподателят е собственик на 1/2 ид. част от процесните имоти и да осъди първият ответник да му предаде владението върху тях, доколкото си е запазил право на ползване при прехвърлянето им.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответниците по жалбата, чрез процесуалния си представител, са депозирали отговор, с който оспорват същата, като излагат съображения срещу оплакванията на жалбоподателката относно липсата на мотиви на съдения акт, относно сравнителните образци за графологични изследване и относно отказа да се открие производство по чл. 193 ГПК. С тези доводи въззиваемата страна моли за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноски.

В срока по чл. 248 ал. 3 ГПК е подадена частна жалба от ищеца по делото против Определение № 577/09.03.2023г. по гр.д. № 694/2022г. на РС – ..., с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. В частната жалба са изложени 2 оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност, като се развиват съображения за основателност на направеното възражение за прекомерност на платения от ответниците адвокатски хонорар за първоинстанционното производство и за редуцирането му до размера на 900 лв. за всеки от тях. Предвид на това се иска обжалвания акт да бъде отменен и да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, съгласно горепосоченото.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК насрещната страна по частната жалба е депозирала отговор по нея, с който оспорва изложените там оплаквания.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 42 б. „б“ ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на Г.И.П. от 14.12.1987г., поради липсата на предписана форма по чл. 25 ал. 1 ЗН, за приемане на установено спрямо ответниците, че на основание наследство ищецът е собственик на 1/2 ид. част от процесните четири земеделски имота с идентификатори ***, ***, ***, ***, находящи се в землището на с. ... и за осъждане на първия ответник К. В. П. да предаде владението върху тях. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата и първия ответник са наследници по закон на Г.И.П. - бивш жител на с. ..., общ. ..., починал на 22.01.2001г., както и че на същия по реда на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху земеделски земи в землището на с. ... - нива от 5,400 декара, четвърта категория, в местността „...”, представляваща имот №043014 по плана за земеразделяне, нива от 3,200 декара, трета категория в местността „...”, 3 представляваща имот №092003 по плана за земеразделяне, нива от 5 декара, трета категория в местността „...”, представляваща имот №124020 по плана за земеразделяне и нива от 7 декара, шеста категория в местността „...”, представляваща имот №126004 по плана за земеразделяне на селото. Сочи се, че с оглед на правата им в наследството, ищецът и първия ответник притежават по 1/2 ид. част от тези земи. Изтъква се, че на 27.07.2020г. между К. В. П. като продавач и К. А. П. като купувач е сключен договор за продажба на процесните имоти, като продавачът си запазил пожизнено правото на ползване върху тях. Ищецът твърди, че първият ответник се е легитимирал като изключителен собственик на земеделските имоти със саморъчно завещание на Г.И.П. от 14.12.1987г., което оспорва да е написано и подписано от завещателя. В тази връзка се твърди, че ответникът К. В. П. не е едноличен собственик на имотите и владее притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от тях без основание, поради което следва да му я върне.

С отговора на исковата молба ответниците оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Излагат съображения, че завещанието на Г.И.П. отговаря на изискванията на закона, доколкото е написано саморъчно от него и същият го е подписал. Изтъкват, че процесните имоти първоначално са преминали в патримониума на П. А. П. - бивш жител на гр. ..., който над 15 години е упражнявал непрекъсната фактическа власт върху тях като ги е държал като свои. Посочват, че след неговата смърт на 23.01.2020г. и въз основа на саморъчно завещание от 25.11.2005г. имотите са наследени от ответника К. В. П., който със сделката от 27.07.2020г. валидно ги е прехвърлил на ответника К. А. П.. С оглед гореизложеното се отправили искане за отхвърляне на исковите претенции.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на приетата СГЕ районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В тази връзка по делото се установява, че общият на ищцата и първата ответница наследодател Г.И.П. със саморъчно завещание от 14.12.1987 г. е завещал на племенника си П. А. П. /син на неговата сестра Н.И.П./ цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след неговата смърт. Съгласно протокол от 15.12.1987г. на нотариус при ВТРС саморъчното завещание на общия наследодател, запечатано в плик, му е предадено за пазене от бенефициера по него. След смъртта на завещателя, оставеното за съхранение саморъчно завещание е обявено по реда на чл. 27 ЗН от съдия по вписванията при ВТРС, за което е съставен протокол за обявяване на саморъчно завещание от 11.12.2006г.

Приживе на общия наследодател, с Решение № 2-Х от 27.12.1994г. на Общинска 4 служба по земеделие – гр. ..., по реда на ЗСПЗЗ, му е възстановено правото на собственост върху процесните недвижи имоти, находящи се в землището на с. ... - нива от 5,400 декара, четвърта категория, в местността „...”, представляваща имот №043014 по плана за земеразделяне, нива от 3,200 декара, трета категория в местността „...”, представляваща имот №092003 по плана за земеразделяне, нива от 5 декара, трета категория в местността „...”, представляваща имот №124020 по плана за земеразделяне и нива от 7 декара, шеста категория в местността „...”, представляваща имот №126004 по плана за земеразделяне на селото. По реда на обстоятелствена проверка по чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./ завещателят е признат за собственик на спорните имоти, за което е съставен констативен нотариален акт за собственост № 82, том 22, дело 8601/1997г. на нотариус при ВТРС.

Общият наследодател е починал на 22.01.2001г., като е оставил за свои наследници по закон сестра си Н.И.П., което е починала на 08.02.2005г. и е наследена от сина си П. А. П., както и ищцата Й. С. Т. - внучка на брат му И.И.П.. Племенникът на общия наследодател П. П. е починал на 23.01.2020г., като е оставил за свои наследници по закон сина си А. П. и преживялата си съпруга К. П., която е първия ответник по делото. Приживе починалият съпруг е завещал на същата със саморъчно завещание от 25.11.2005г. цялото си движимо и недвижимо имущество.

От представения по делото Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 181 , том 1, рег. 2063, дело 144 от 27.07.2020 г. се установява, че К. П. е продала процесните спорни имоти на К. А. П., като е запазила за себе си право на ползване върху същите.

От заключението на приетата пред районния съд СГЕ се установява, че ръкописният текст в представеното саморъчно завещание от 14.12.1987 г. е изпълнен (изписан) и подписът под "завещател:", е положен от лицето Г.И.П.. За да достигне до този експертен извод, вещото лице е установило съвпадение в общите и частните признаци на почерка и подписа в изследваното завещание и представените му сравнителни образци. Отбелязал е по пунктове съвпадащите си признаци и е отразил същите е с еднакви цифри във приложените към експертизата фотокопия на фрагменти от изследваното завещание и сравнителните образци. В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че за да отговори на поставените въпроси е изследвало всички представени му сравнителни образци, като въз основа на тази проверка е преценил кои от тях са написани от едно и също лице и е използвал същите, за да направи експертните си изводи. Уточнява, че фактура с № 11925 от 22.07.1968 г. е индигово копие и от нея е ползвал само положение подпис, но не и почерка, тъй като се е различавал от останалия сравнителен материал. Допълва, че от фактура № 5261 като сравнителен образец е използвал само подписа, а от текста само "П.", заради характерния параф в края на буквата „В“. Посочва още, че от фактура № 11095 е 5 ползвал за образец само подписа, а от разпореждането за пенсия /на гърба/ и от бележката за воденица написаните цифри и букви, доколкото са изпълнение от същия човек, който е написал завещанието. Вещото лице изрично е подчертало, че подписа на завещателя е изцяло с буквена транскрипция, поради което изписаните в сравнителните образци букви могат да се изследват освен за почерк и за подпис. За него категорични документи, които съдържат подписа на завещателя са представените за сравнително изследване военна книжка и записка за вписване на нотариалния акт.