Определение № 586 от 27.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 586 гр. Бургас, 27.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500539 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274-279 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Д. И. С. от гр.******, подадена чрез адв.Аантоний Димитров, против определение № 122 от 13.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 711/2024 г. по описа на РС-Айтос, с което по молба на ищцата Д. И. С. по чл.248, ал.1 ГПК е допълнено постановеното по същото дело решение № 16/22.01.2025 г. и ответникът „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548 е осъден на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв.Аантоний Димитров, личен № 1000768210, сумата от 533.41 лв. за адвокатско възнаграждение, а на ищцата да заплати сумата от 188 лв. за разноски по делото, като молбата е оставена без уважение в останалата част.

С частната жалбата се изразява недоволство от обжалваното определение, в частта, в която не е присъден пълния размер на адвокатското възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ГПК. Според жалбоподателя, съдът неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение, като не е съобразил посочените от СЕС критерии и не е преценил положения от адвоката труд, който обхваща не само извършените в хода на делото фактически и правни действия, но и дейности по организиране на делото и ползване на правно-информационни системи; присъдените разноски не са пропорционални на цената на уважения иск, като присъждането на неразумни и несъразмерни разноски ще доведе до демотивиране на квалифицираните адвокати да оказват безплатна правна помощ на материално затруднените лице, респ. до некачествено оказване на адвокатски услуги. В тази връзка, в жалбата са изложени пространни съображения и е цитирана практика на СЕС. Моли въззивния съд да 1 отмени определението на РС-Айтос и да измени постановеното по делото решение в частта му за разноските, като осъди ответника да заплати на адв.Антоний Димитров на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 894.13 лв. с ДДС, представляваща пълния размер на адвокатското възнаграждение по уважения главен иск.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна „Вива кредит“ АД, не се взема становище по жалбата.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.248, ал.3 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 711/2024 г. по описа на РС-Айтос е образувано по исковата молба на Д. И. С., подадена чрез адв.Антоний Димитров, с която са предявени евентуално съединени искове против „Вива кредит“ АД, както следва: с правно основание на главния иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.11 ЗПК – за прогласяване недействителност на сключения между страните Договор за паричен заем от 30.10.2023 г.; с правно основание на първия евентуален иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.5 ЗПК – за прогласяване недействителност на клаузата на чл.1, ал.3 от договора за паричен заем; с правно основание на втория евентуален иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 и ал.4 ЗЗД – за прогласяване недействителност на клаузата на чл.5, ал.2 от договора за паричен заем. Към исковата молба е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че с адв.Димитров е уговорено безплатно процесуално представителство и защита на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Представени са писмени доказателства.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Вива кредит“ АД, в който са изложени съображения за неоснователност на предявените искове.

Представени са писмени доказателства.

В откритото съдебно заседание на 13.01.2025 г. страните и техните процесуални представители не са се явили, не се е явил и адв.Димитров, като междувременно същият е депозирал писмено становище, в което е изложил съображения по същество на спора и е направил искане за присъждане на разноски по делото съобразно представен списък по чл.80 ГПК – заплатена държавна такса от 188 лв., адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА за главния иск от 894.13 лв. с ДДС, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА за първия евентуален иск от 503.39 лв. с ДДС и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА за втория евентуален иск от 480 лв. с ДДС.

С постановеното по делото решение № 16/22.01.2025 г. РС-Айтос е уважил 2 предявения главен иск за недействителност на потребителския договор, но е пропуснал да се произнесе по отношение на разноските.

В срока за обжалване на решението с молба по чл.248 ГПК ищцата е поискала от районния съд да измени същото в частта му за разноските, като осъди ответника да й заплати разноските от 188 лв. за платена държавна такса, както и да го осъди да заплати на адв.Димитров адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1 ЗА в пълния претендиран размер.

С обжалваното определение № 122/13.02.2025 г. РС-Айтос е приел молбата на ищцата по чл.248, ал.1 ГПК за частично основателна. След като е преценил обстоятелствата по делото, имащи значение за определяне размера на възнаграждението, съдът е приел, че в случая дължимото адвокатско възнаграждение на адв.Димитров съгласно чл.36, ал.2 ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.2 НМАВ възлиза на 444.51 лв. или 533.41 лв. с ДДС, което трябва да се присъди на адвоката, а на ищцата следва да се присъди платената държавна такса по делото от 188 лв.

Бургаският окръжен съд намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно, като споделя изводите на първоинстанционния съд за частична основателност на молбата по чл.248, ал.1 ГПК.

Определянето на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА е изключително правомощие на съда, който следва да съобрази множество фактори, в т.ч. фактическата и правна сложност на делото, защитимия материален интерес, извършените от страните процесуални действия, броя на съдебните заседания и др., като в своята преценка съдът не е обвързан от посочения от адвоката размер в списъка по чл.80 ГПК, тъй като в този случай не е налице договорено адвокатско възнаграждение, изплатено от страната, а се касае за оказване на безплатна правна помощ в някоя от хипотезите на чл.38, ал.1 ЗА. В тази връзка, настоящият състав съобрази, че въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило за присъждане на възнаграждение в определения размер от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега – Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа) не може да бъде приложено, предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело С-438/22, че определените в наредбата минимални размери не са обвързващи за съда.

Тези размери подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка, въззивният съд намира, че в случаите на чл.38, ал.2 ЗА като ориентир могат да послужат определените в НЗПП размери на възнаграждение на адвоката, осъществяващ процесуално представителство по граждански дела, тъй като правната помощ по реда на ЗПрП и тази по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА имат социална функция и се отнасят до защита на обществения интерес чрез гарантиране на достъпа на гражданите до 3 правосъдие. Този извод се налага и предвид обстоятелството, че и в двете хипотези безплатното предоставяне на адвокатски услуги произтича от необходимостта да се осигури на материално затрудненото лице възможност да бъде представлявано от адвокат в образуваното от/против него гражданско производство, поради което следва, че заплащането на адвокатския труд и в двете хипотези следва да бъде подчинено на едни и същи принципи. В този смисъл, макар и в първоинстанционното производство, съдът да е приел за ориентир минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, това не променя правилността на определения размер на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗА, дължимо на адв.Димитров.

В случая, с оглед преценката на обстоятелствата, имащи значение към определяне размера на възнаграждението – ниска фактическа и правна сложност на делото, защитимия материален интерес, обемът на осъщественото процесуално представителство от адв.Димитров, приключване на производството в едно съдебно заседание, в което страните не са се явили и не са събирани доказателства, липсата на разрешаване на процесуални въпроси, като предметът на делото касае правен спор, по който има обилна съдебна практика на ВКС и на СЕС, въззивният съд намира, че РСАйтос правилно е определил следващото се на адв.Д. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 533.41 лв. с ДДС.

С оглед изложените съображения, БОС намира частната жалба за неоснователна, а предвид съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 122 от 13.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 711/2024 г. по описа на РС-Айтос, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване (чл.248, ал.3, вр. чл.280, ал.3 ГПК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4