Присъда № 39 от 02.04.2026, Районен съд - Ямбол

Мотиви кьм Присъда № 39/02.04.2026 г. по НОХД № 409/2024 г.:

ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия З. С. В. от с. Д., обл.

Ямбол за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” вр. чл.26, ал.1 от НК.

Съдът разгледа делото по общия ред на Гл.20 от НПК на основание чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК в отсъствието на подсъдимия, който е в чужбина.

Пострадалият от посоченото в обвинителния акт инкриминирано деяние св. К. К. не се конституира като граждански ищец и частен обвинител в процеса, т.к. не взе участие в разпоредителното заседание по делото.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението предявено против подсъдимия като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна, съобразно събраните по делото доказателства. Държавният обвинител пледира подсъдимия да бъде признат за виновен като му бъде наложено наказание ЛС при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, което наказание да изтърпи ефективно при строг режим.

Подс. Зл.В. не участва в с.з., но бе защитаван от служебно назначен адвокат. Пледира чрез защитника си за налагане на минимално наказание при условията на чл.55 от НК, т.к. отнетите вещи са на ниска стойност.

Сьдьт, за да постанови присъдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:

Св. К. В. К. притежавал имот - етаж от къща, лятна кухня и дворно място, находящ се в с. Д., обл. Ямбол, на ул. „Ю.Г.“ № **. На 14.12.2023 г. св.

К. К. посетил имота си и не установил нередности в него. Привечер си тръгнал. Рано на следващата сутрин, около 05:30 ч. на 15.12.2023 г., покрай имота на св. К. К. минал подс. З. С. В.. Подс. З.С. В. видял, че в къщата нямало никой и решил да влезе и да провери какво може да вземе от вътре. Подс. З. С.

В. безпрепятствено влязъл в двора. Огледал се, пообиколил двора, разгледал вещите, които имало в него, след което отишъл в лятната кухня. От там взел 1 бр. винтоверт марка „СКИЛ“, 12 волта, 1 бр. винтоверт марка „Грийн“, 7 волта, 1 бр. биеща дрелка марка „Спарки“, 12 бутилки домашно вино, сложил вещите в голям чувал, след което по обратния път напуснал лятната кухня и двора. Вечерта подс. З. С. В. посетил дома на св. Д. Д. Д., с когото живеели на една и съща улица в с. Д. и предложил на свидетеля да купи няколко машини и дрелка. Подсъдимият казал, че вещите били останали от покойния му дядо. Св.

Д. Д. проявил интерес. Тогава подс. З. С. В. донесъл и показал на св. Д. Д. 2 бр. винтоверта и 1 бр. дрелка. След като се споразумели за цената, св. Д. Д. платил 60 лв. на подс. З. С. В. и взел 1 бр. винтоверт марка „СКИЛ“, 12 волта, 1 бр. винтоверт марка „Грийн“, 7 волта, 1 бр. биеща дрелка марка „Спарки“.

Подс. З. С. В. казал на свидетеля, че имал за продажба и 12 бутилки домашно 1 вино. Св. Д. Д. се съгласил да купи и тях. Платил на подсъдимия 10 лв. и взел 12 бутилки домашно вино. Свидетеля изпробвал уредите, които купил от подсъдимия, установил, че работели и заедно с виното ги прибрал в една от стаите в къщата си.

На 15.12.2023 г. около обяд, св. К. К. посетил отново имота си в с.

Дражево, на ул. „Ю...“ № *** и установил, че в имота някой бил влизал, а от лятната кухня липсвали 1 бр. винтоверт марка „СКИЛ“, 12 волта, 1 бр. винтоверт марка „Грийн“, 7 волта, 1 бр. биеща дрелка марка „Спарки“, 12 бутилки домашно вино. Прегледал записите от охранителните камери, поставени на две места в имота и видял непознато за него лице от мъжки пол да обикаля двора и да изнася вещи в чувал от лятната кухня. Предал видеозаписите на служител на РУ – Тунджа, която започнала работа по случая. След проведени ОИМ служителите на РУ - Тунджа установили извършителя на деянието, а именно подс. З. С. В..

С Протокол за доброволно предаване от 20.12.2023 г. св. Д. Д.предал на служител на РУ - Тунджа 1 бр. винтоверт марка „СКИЛ“, 12 волта, 1 бр. винтоверт марка „Грийн“, 7 волта, 1 бр. биеща дрелка марка „Спарки“. С разписка от 28.12.2023 г. вещите били върнати на собственика св. К.К.

По делото била изготвена Съдебно-оценителна експертиза/СОЕ/, която установила стойността на отнетите вещи, както следва:

1 бр. винтоверт марка „СКИЛ“, 12 волта, на стойност 45 лв.;

1 бр. винтоверт марка „Грийн“, 7 волта, на стойност 55 лв.;

1 бр. биеща дрелка марка „Спарки“, на стойност 48 лв.;

12 бутилки домашно вино, по 4 лв. за 1 брой бутилка, на обща стойност 48 лв.

Общата стойност на всички отнети вещи е 196 лв.

По делото била изготвена и Видео-техническа експертиза/ВТЕ/ на 2 бр. оптични носители на ДВД-Р от охранителната камера на дома на пострадалия, от която е видно как подсъдимият е извършил инкриминираното деяние.

С Определение № 742/12.09.2023 г. на PC - Ямбол, на подс. З. С. В. било определено общо наказание по предходни влезли в сила присъди по НОХД № ***/2022 г. НОХД № ***/2022 г., НОХД № ***/2022 г., НОХД № ***2022 г., НОХД № ***/2023 г., НОХД № ****/2023 г., като било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ“ режим. Подсъдимият не е реабилитиран по чл.86, чл.87 или чл.88а от НК.

Горната фактическа обстановка се установява от кратките обяснения на подс.Зл.В. от ДП, прочетени при разглеждане на делото и от показанията на свидетелите К. К. и Д. Д., които гласни доказателствени средства са логични, последователни и безпротиворечиви, кореспондиращи с останалия кредитиран от съда доказателствен материал.

Фактическата обстановка се установява и от писмените доказателства от с.з. и ДП, приложени по делото – справки за съдимост на подсъдимия – Заключение на Видео-техническа експертиза /л. 39-52/ и Оценителна 2 експертиза /л. 32/, справка за съдимост /л. 15-20, които съдът кредитира като обективни и точни/ и останалите писмени доказателства по делото, прочетени от съда на основание чл.283 от НК, които доказателства кореспондират както помежду си така и с приетите от съда за достоверни гласни доказателствени средства.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К. К. и Д. Д., т.к. тези гласни доказателства кореспондират както помежду си така и с приетите по делото писмени доказателства и с прочетените обясненията на подс.

Зл.Виндрув, както и с заключението на вещите лица по изслушаните експертизи.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Подс. З. С. В. от с.Дражево, обл.Ямбол с деянието си от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, т.к. на 15.12.2023 г., около 05:30 ч., в с. Дражево, общ. Тунджа, от лятна кухня в имот, находящ се на ул. „Ю. Г.“ № ***, действайки в условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи - 1 бр. винтоверт марка „СКИЛ“, 12 волта, на стойност 45 лв.; 1 бр. винтоверт марка „Грийн“, 7 волта, на стойност 55 лв.; 1 бр. биеща дрелка марка „Спарки“, на стойност 48 лв.; 12 бутилки домашно вино, по 4 лв. за 1 брой бутилка, на обща стойност 48 лв., всички вещи на обща стойност 196 лв., от владението на собственика им К. В. К. от гр. Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна предмет на престъпно посегателство са вещи, с определена стойност, годни да бъдат употребявани по предназначението си.

Подсъдимият е започнал да осъществява престъплението "кражба" в условията на опасен рецидив след проникването в дома на пострадалия.

Правилно ЯРП е предявила обвинение на подсъдимия за извършена кражба в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК. Видно от приложените по делото справки за съдимост и посочените по-горе присъди, за подсъдимия са налице условията визирани в чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, имайки предвид и разпоредбата на чл.30 от НК. Подсъдимият е взел участие и в двете фази на изпълнителното деяние на кражбата - прекъснал владението на собственика на вещите, влизайки в процесния имот, а по-късно взимайки инкриминираните вещи/подробно индивидуализирани по-горе по вид и стойност/, и с напускане на местопрестъплението е успял да установи трайна фактическа власт върху отнетото.

Не се касае за „маловажен случай” на кражба, отчитайки времето, мястото, механизма на осъществяване на престъплението и високата стойност на отнетите вещи, както и високата степен на обществена опасност на личността на дееца.

В хода на съдебното следствие се установи също, че подсъдимият не е 3 имал правно основание да владее процесните вещи или основание, което го прави или е годно да го направи собственик на тези вещи. Не е давано съгласие от собственика на вещите същите да бъдат отнемани от дееца.

В хода на съдебното следствие се установи категорично, че подсъдимият не е имал съучастници при осъществяване на престъплението сьизвьршители, подбудители, помагачи при извършване на кражбата. В тази връзка, съдът приема от събраните по делото гласни и писмени доказателства и заключения на в.л. по изслушаните експертизи, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние, като не бе установено престъплението да се осъществено по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Няма данни вещите да са били отнети на два пъти или да е извършено т.нар. „продължавано престъпление“, поради което съдът призна подс. Зл.Виндрув за невиновен в това да е извършил инкриминираното деяние в условията на продължавано престъпление и на основание чл.304 от НПК го оправда по предявеното обвинение по чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна кражбата е извършена от подсъдимия с пряк умисъл, т.к. е искал настъпването на инкриминирания резултат, воден от користна цел, а решението да се извърши деянието е взето в относително спокойно и хладнокръвно състояние. Подсъдимият е разбирал противоправния и общественоопасен х-р на деянието и е съзнавал всички елементи от състава на престъплението, стремейки се към постигането на престъпните последици. Той е съзнавал, че с положените от него усилия ще осъществи престъпната си цел - ще прекъсне владението на собственика на вещите и ще установи свое владение. Подсъдимият е действал с намерение противозаконно да присвои процесните вещи предмет на кражбата, защото след извършване на деянието се е разпоредил юридически и фактически с вещите.

Желанието на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин и изградените у него престъпни навици са подтикнали дееца към извършване на престъплението.

С оглед гореизложеното съдът прие, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние и го призна за виновен по предявеното му обвинение от ЯРП.

При определяне на вида и размера на наложеното наказание, сьдьт взе предвид следното:

Извършеното престъпление е с висока степен на обществена опасност, тъй като с него се засягат пряко обществените отношения свързани с упражняване правото на собственост и този вид престъпления бележат висок ръст през последните години в нашето общество.

Личността на подсъдимия е с висока степен на обществена опасност, имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието, както и факта, че същият е осъждан преди това за тежки умишлени престъпления.

4

Сьдьт, след като взе предвид изложеното и това, че към момента на извършване на престъплението стойността на процесните вещи предмет на кражбата е невисока, това, че част от същите са върнати на собственика им, лошото социално и семейно положение на дееца, както и оказаното съдействие от негова страна за установяване на обективната истина по делото в ДП, и разкаянието му за стореното, наложи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК на подс.З. В. 8/осем/мес.ЛС.

Сьдьт приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, т.к. са налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства и най-лекото предвидено в закона наказание ЛС би било несъразмерно тежко, поради което прие й доводите на защитата и прокурора за постановяването на присъда при тези условия и основания.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС бе определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието ЛС.

Сьдьт не приложи разпоредбата на чл.196, ал.2 от НК и не конфискува имущество на подсъдимия, след като взе предвид, че се касае за диспозитивна по своя характер правна норма и отчете й тежкото социално и семейно положение на подсъдимия.