Решение № 163 от 28.11.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Свиленград, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20225620200695 по описа за 2022 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от А. С. Й. с ЕГН ********** от град *******************, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6157633 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ сочи се, че била неточно описана фактическата обстановка досежно мястото на нарушението, твърдяната повторност и наличието, респ. липсата на пътен знак, както и че правната квалификация не била посочена правилно.

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят А. С. Й., не се явява. С Писмена молба процесуалният й представител – адвокат Б.Й. иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ на основанията, посочени в Жалбата като 1 допълнително сочи такива: процентът на отклонение на скоростта не бил посочен и не била посочена датата на влизане в сила на цитирания ЕФ серия К № 5199065. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 09.07.202 2 година в 15.15 часа по второкласен път № 88 при км.

1+500, до разклона за село Мезек, на територията на община Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторните превозни средства ( МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се в посока ГКПП „Капитан Петко войвода”, МПС марка „БМВ”, модел „320 И Х драйв” с държавен регистрационен номер СТ 65 66 РР, със скорост 71 км/ч, при разрешена такава 60 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 11 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР Хасково е издаден ЕФ серия К № 6157633 на името на жалбоподателя А. С.

Й . в качеството й на ползвател, т.е. на лице, на което е предоставено превозното средство, видно от Справката за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена 2 скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на жалбоподателя Й . е наложено административно наказание „Глоба” в размер н а 100 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 02.09.2022 година (, видно от Справката за нарушител, отметката, направена в ЕФ, връчен на жалбоподателя Й. и приложен към Жалбата, както и същата дата е посочена и в Жалбата, в в Писмената молба на адвокат Й. и в Писмо с вх.рег.№ 9797 от 20.10.2022 година) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 о т ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят Й. не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 09.07.2022 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 09.07.2022 година и времето (13.30 ч а с а д о 15.40 часа), за ограничението на скоростта, въведено с пътен знак В26 - 60 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. Е Ф е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като e налична една снимки за конкретния клип, на която е виден автомобила. От същата се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер СТ 65 66 РР в процес на приближаване към преносимата система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 74 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 60 км/ч.

От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/29.06.2022 година, издаден 3 от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5 126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят Й. не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят Й. има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият 4

Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и евентуалното заплащане на намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.

Преценена по същество, Жалбата е основателна (на част от основанията, посочени от жалбоподателя Й. в Жалбата и от процесуалния й представител в Писмената му молба), за което Съдът излага следващите правни съображения:

1. Н а л и ц е са нарушения, свързани с описание на инкриминираното нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ, тъй като е съществено, довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Изискванията относно съдържанието на ЕФ са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите в съдържанието му не могат да се санират в хода на съдебното производство, поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на административни наказания засяга пряко личната сфера на наказаното лице, с оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с изключителна прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

В случая лицето е санкционирано по ал. 4 на чл. 182 от ЗДвП, но липсва описание, явяващо се елемент от състава на нарушението, свързано с датата на влизане в сила на ЕФ серия К № 5199065. В издадения ЕФ не се съдържа и описание в достатъчна степен на обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП относно израза „същото по вид нарушение”, което е елемент от съдържанието на понятието „повторност”. По този начин посочените обстоятелства са и останали извън предмета на доказване по делото, а наказаният водач не е могъл да организира своята защита срещу правните изводи на АНО, които са направени върху 5 неизвестни или неясни фактически обстоятелства. Всяко несъвършенство в тази връзка ограничава правото на защита на наказаното лице и представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано на базата на наличните в преписката доказателства, което в настоящия случай не е така. ЕФ представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда следва да бъдат ясни всички елементи от състава на нарушението. Неяснотата не може да бъде заместена от посочване в друг документ, който дори не е упоменат в обжалвания акт.

С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, поради допуснато съществено процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо Й. за нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП следва да отпадне.

2. Отделно от това при посочване като санкционна норма чл. 182, ал. 4 от ЗДвП не е посочена привръзката със съответната алинея и точка на чл.

182 от ЗДвП. При така посочена санкционна норма в ЕФ се създава неяснота относно законовите разпоредби, на базата на които се твърди, че се налага наказание на жалбоподателя. В случая с оглед начина, по който са изписани санкционните правни разпоредби в ЕФ не може да се приеме, че са ясни и точни, а последното безспорно рефлектира върху правото на защита на наказаното лице. Некоректното посочване на санкционните законови разпоредби, представлява съществено нарушение, което опорочава административнонаказателната процедура и има за последица отмяна на финализиращия същата ЕФ.