Определение № 978 от 14.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 978 гр. София, 14.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601323 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 и 8 от НПК.

С определение от 12.08.2026 г. по НЧД № 2732/2026 г., Софийски градски съд, НО, 6 състав, е потвърдил постановление от 12.11.2025 г. на Софийска градска прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по д.п. № 467/2019 г. на СО-СГП, пр.пр.№ 21344/2019 г. по описа на СГП на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Против определението са постъпили жалби от Г. Д., Е. Д., М. Д. и Я. Д., първата от които съпруга, а останалите – пълнолетни деца на починалия пострадал А. Д., с оплаквания за неправилност, изразяваща се в необоснованост и незаконосъобразност. В жалбите се развиват сходни възражения, които обобщено се свеждат до това, че прекратяването е постановено при непълно разследване. Според жалбоподателите не е изяснено дали инфарктът на А. Д. не е настъпил няколко часа по-рано от констатирането му от медицинския персонал на лечебното заведение, където е бил настанен и защо пациентът не е бил преместен в интензивно отделение, като се имат предвид отговорите на вещите лица по допълнителната СМЕ, че са необходими следствени действия за установяване на епизода с посещението на една от дъщерите на болния към 16 ч. в деня на коронарографията и състоянието, в което е заварила баща си, както и че ако това състояние е било факт, пациентът е следвало да бъде приведен в интензивно отделение за наблюдение. В жалбите се твърди, че при получения от пострадалия кардиогенен шок в болнични условия не е била предприета препоръчителната незабавна реваскуларизация – до 60 минути, предвид късното пристигане на инвазивния специалист (в около 22 ч.), което е задълбочило шока. Изразява се недоволство, че не е проучено как е направено копието на „История на заболяването” на А. Д., чийто оригинал изчезнал при проверките и се заявява, че пострадалият фатално е бил лишен от навременна медицинска помощ. В 1 този смисъл се иска определението на СГС и прокурорското постановление да бъдат отменени, а делото да бъде върнато на СГП за продължаване на разследването.

Апелативен съд – София, като се запозна с жалб ите и с приложените по делото материали, намира следното:

Жалбите са депозирани от активно легитимирани лица, в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, са основателни.

Досъдебното производство е образувано и водено за това, че на 12.12.2018 г. в гр.София, УМБАЛ „Св.Екатерина” ЕАД е причинена смъртта на А. Д. Д., поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл.123, ал.1 от НК. В хода на разследването не е привлечен обвиняем.

За да прекрати наказателното производство, прокурорът е приел, че няма извършено престъпление, защото макар медицинската професия да представлява източник на повишена опасност, в медицинското обслужване на А. Д. нямало допуснати нарушения на нормативен акт, които да са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт. Позовавайки се на заключенията на изготвените съдебномедицински експертизи (първоначална и допълнителна), представителят на държавното обвинение е извел, че леталният изход се е дължал на естеството на заболяванията на пострадалия. По мнението на прокурора, дори да се предполагало, че ако Д. по-рано е бил приведен в реанимация е можело да бъде спасен, по-голяма била вероятността въпреки това да настъпи смъртта, поради което нямало как при липса на категорични доказателства да се повдигне и поддържа обвинение. В прекратителното постановление е изтъкнато, че разследването е положило максимални усилия и се е постарало да събере в максимален обем доказателства, но въпреки това същите не били „в такава степен и годност, че да могат да обслужат и защитят обвинителна теза в съда”. И след като наличният доказателствен материал не позволявал категорично да се счете, че ако пациентът е бил приведен по-рано в реанимация, той е щял да бъде спасен, то недоказана оставала пряката връзка с вредоносния резултат, като безпредметно за установяването на същото обстоятелство се явявало провеждането на ексхумация или на допълнителна експертиза.

В обжалваното определение на първата инстанция, фактическите и правни изводи на прокурора са изцяло споделени. СГС е обявил, че всяко възражение на жалбоподателите намирало отговор в мотивите на прокурорския акт, а твърденията им за хаотично и неправилно лечение на техния родственик се оборвали от събраните доказателства. Последните били в необходимия и достатъчен обем за преценка на воденото разследване като обективно и пълно.

Апелативният съд не се съгласява с доводите за пълнота на разследването, а още по-малко за положени максимални усилия и старание в 2 относимото доказателствено инкорпориране, защото внимателният прочит на материалите по делото показва обратното. Досъдебното производство е образувано през 2019 г., като до момента е изискана медицинската документация от двете лечебни заведения, в които пострадалият А. Д. е пролежал преди смъртта си – УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” и УМБАЛ „Св.Екатерина”, приобщен е констативният протокол от проверката на ИА „Медицински надзор” при МЗ, разпитани са, в качеството на свидетели, част от лицата имали отношение към състоянието на Д. и са назначени две СМЕ, при това втората от тях, вследствие дадените указания по предходно осъществен съдебен контрол върху прекратяване на наказателното производство – с определение № 1419 от 07.07.2022 г. по НЧД № 2199/2022 г. на СГС, с което е отменено постановление на СГП от 06.04.2022 г. за финализиране на наказателното преследване. Самият изготвил новото постановление за прекратяване прокурор, няколко месеца преди да го стори, с друго постановление - от 23.06.2025 г., е констатирал, че за последните три години по делото е разпитан само един свидетел и е назначена допълнителната СМЕ, което е „недопустимо” (цитат от прокурорския акт), при това без да са установени някои значими за казуса обстоятелства. Въпреки дадените от него указания за тяхното изясняване, никакви адекватни процесуално-следствени действия не са предприети в този аспект, а вместо това разследващият е направил запитване, адресирано до изпълнителния директор на УМБАЛ „Св.Екатерина”, в отговор на което по делото е постъпило писмо, съдържащо на практика шаблонни и неконкретни отговори, без информативна стойност. Единственото, което става ясно от въпросното писмо е, че не се пазят документи от 2018 г. за медицинския персонал на 11.12.2018 г.

Вместо с други способи да се пристъпи към доказване на неизяснените факти, коментарът по тях в актуалното постановление за прекратяване е избегнат. Нещо повече, преценката за наличието или отсъствието на съставомерния белег „причинна връзка“ е направена на база „по-голямата вероятност“, което е незаконосъобразно. За да се пристъпи към прекратяване, не е достатъчно да се сравняват вероятности, а по делото следва да е категорично установено, че смъртта е била непредотвратима. Иначе казано, следва да е доказано, че и да беше спазен изцяло регламентът за дължимото медицинско поведение, пострадалият не е имало шанс да бъде спасен и смъртта му е била неизбежна.

Въз основа на собствен прочит на събраните до момента доказателства, въззивната инстанция намира за очертана следната фактология по казуса:

Към 2018 г., 65-годишният пострадал А. Д. – бивш тежкоатлет, живеел в гр.София, заедно със съпругата си свид.Г. Д.. От дълги години той страдал от диабет с неврологични усложнения (диабетна полиневропатия, ретенопатия, микро и макро ангиопатия на долните крайници), а освен това автоимунен тереодит (хипофункция на щитовидната жлеза), генерализирана атеросклероза, артериална хипертония без сърдечна недостатъчност, дислипидимия и наднормено тегло. През 2015 г. бил диагностициран и с исхемична болест на сърцето. Независимо от наднорменото си тегло (150 кг.

3 на ръст 176 см.), Д. бил жизнен и демонстрирал добра двигателна активност – ходил много пеша, редовно плувал, изпълнявал различни домакински задължения, вкл. такива, изискващи вдигане на тежести. Състоянието му се проследявало от личния му лекар – свид.М. Д. и се контролирало чрез прегледи, вкл. при специалисти, изследвания и приемане на необходимите медикаменти. Приблизително от около 2016 г. пострадалият започнал да се оплаква от изтръпване, тежест и болки в краката. На 24.11.2018 г. същият бил хоспитализиран в клиниката по Гройносептична хирургия на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ по повод поява на болка, оток, зачервяване и болезнен инфилтрат на лявото стъпало с черна некроза. Поставила му се диагноза гангрена диабетика педис синистра (диабетна гангрена на лявото стъпало), като направените на пациента изследвания показали повишено ниво на креатинин, като израз на лека бъбречна недостатъчност. Състоянието на пациента било обусловено от наличието на т.нар. „диабетно стъпало“ – усложнение от диабета, при което увреждането на кръвоносните съдове в долните крайници пречило за нормалното им кръвоснабдяване, носещо много висок риск от инфекции. Във връзка с диагнозата, Д. бил опериран в упоменатото лечебно заведение чрез изрязване на некротичните тъкани, като наред с хирургичната обработка на раната се провела и антибиотична терапия.

На 27.11.2018 г. същият бил изписан в задоволително общо състояние, афебрилен, хемодинамично стабилен, с указание за превръзка на раната на 29.11.2018 г. и на 01.12.2018 г. Антибиотично лечение, продължаващо в домашни условия, не било назначено.

На 30.11.2018 г. пострадалият посетил личния си лекар, след което на същата дата бил консултиран от съдов хирург (с направление от личния лекар), като при прегледа при специалиста се установили емболия и тромбоза на артериите на долните крайници, отслабен пулс на Артерия Фемуралис комунис двустранно, липсващ дистално двустранно, без данни за критична исхемия (т.е. стеснение и запушване на артериите, захранващи долните крайници). На пациента било препоръчано КТ-ангеография след предварително изследване на урея и креатинини и хоспитализация.

По повод дадената му медицинска препоръка, на 04.12.2018 г. А. Д. постъпил в клиниката по Съдова хирургия в УМБАЛ „Св.Екатерина“ гр.София. При приема бил в увредено общо състояние, но афебрилен. Снетият му статус показвал липса на пулс на Артерия Фемуралис комунис дистално двустранно, без данни за критична исхемия. Общото му влошено състояние произтичало от високостепенна левкоцитоза с олевяване при високи стойности на СУЕ и С-реактивен протеин, поради наличие на възпалителен процес, с данни за повишени стойности на уреята и креатинина, като израз на бъбречна недостатъчност, и повишени стойности на чернодробните ензими, като израз на започнало чернодробно страдание. От проведеното му образно изследване (комютъртомография – ангиография с контраст на артериалните съдове на долните крайници) се установили данни за генерализирана атеросклероза на магистралните съдове, наличие на множество стенотични сегменти и тромботично запушване на бедрените артерии двустранно с калциеви отлагания на подбедрените артерии вляво, тромбоза на Артерия 4

Тибиалис антериор и Артерия Тибиалис постериор и частична проводимост по Артерия Перонеа в ляво. Тоест от трите артерии на подбедрицата и ходилото, захранващи стъпалото на левия крак – две били запушени и една частично проходима. Лечението му било концентрирано предимно върху констатираната съдовата недостатъчност на долните крайници – ХАНК (хронична артериална недостатъчност на крайниците). Освен него, лабораторните изследвания показвали необходимост от предприемане на лечение на възпалението в областта на гангренозната рана на лявото стъпало, чрез широкоспектърен антибиотик за овладяване на разширяващата се инфекция. За такъв антибиотик – в случая Седафурекс (от групата на цефалоспориновите антибиотици) била направена проба, като пациентът подписал и информирано съгласие за приема му (изискуемо с оглед обстоятелството, че приемът следвало да се проведе по Наредба № 10/2011 г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в РБългария лекарствени продукти), но реален прием на медикамента никъде не бил документиран. На пациента се провели и редица други изследвания, в т.ч. за статуса на сърцето и сърдечната дейност, като на разширен лекарски консилиум се взело решение поради напредналия атеросклеротичен процес със стеноза на артериалните съдове и засягане на голям участък от тези съдове, да се извърши съдово-реконструктивна интервенция. Съдовата реконструкция на артериите (предвидена в срочен порядък) била изключително важна за възстановяване кръвоснабдяването на засегнатия от гангрената крайник, в опит същият да бъде спасен, защото без нея, започналата да се развива гангрена можело да бъде спряна само чрез ампутация на крайника. На лекарския консилиум се решило още, преди да се пристъпи към съдово-реконструктивната операция на артериите на левия крайник (продължителна и с голям обем оперативна процедура), пациентът да премине през селективна ангиография на сърцето и стабилизиране на сърдечния статус. Това се налагало заради придружаващите заболявания на Д.