Решение № 970 от 01.07.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. София, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20221000500074 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 във вр. с чл. 622 от ГПК във вр. с Регламент 1215/2012 на ЕС.

Образувано е по жалба на молителите Е. Й. с личен номер ********** и П. Ч. Й. с личен номер **********, граждани на Република Литва срещу разпореждане № 286696 от 16.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1597/2020 г., по реда на чл. 622 от ГПК от Софийски градски съд, с което е отхвърлил молбата им да признае т. 2.2.11. от Определение, постановено по гр.д. № 2366-592/2017 г. от Окръжен съд Вилнюс, съгласно което молителите са придобили при равни дялове / ½ / правото на собственост на недвижим имот Студио № А 142 с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Китен, община Приморско, Р. България.

Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателите поддържат, че:

- производството е инициирано от тях и първоинстанционният съд не е 1 следвало да връчва преписи от молбата и доказателствата на лице, което не е носител на права върху недвижимия имот и това е довело до парични разходи и такива на време;

- атакуваният съдебен акт противоречи на целите, заложени в Преамбюла на Регламент 1215/2012 на ЕС и неправилно е приложена разпоредбата на чл. 24 от този Регламент, която предвижда изключителна компетентност на съда на държавата членка по местонахождение на имота, когато делото има за предмет вещни права;

- съдът на държава –членка на ЕС е постановил определение, с което е одобрил споразумение „мирен договор“, подписан от всички съсобственици за разпределение на имущество, получено чрез наследяване;

- определението е заверено с апостил и е приложено удостоверение по чл. 53 от Регламента, издадено от литовския съд;

Молят въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и вместо това да признае т. 2.2.11. от Определение, постановено по гр.д. № 2-366592/2017 г. от Окръжен съд Вилнюс, съгласно което молителите са придобили при равни дялове / ½ / правото на собственост на недвижим имот Студио № А 142 с идентификатор *** по кадастралната карта на и кадастралните регистри на гр. Китен, община Приморско, Р. България.

Насрещната страна, на която са връчени преписи от молбата, преписи от разпореждането и от жалбата не е изразила становище по основателността.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

2

Молителите - Е. Й. с личен номер ********** и П. Ч. Й. с личен номер **********, граждани на Република Литва са подали молба в Софийски градски съд, който по реда на чл. 622 от ГПК да признае т. 2.2.11. от Определение, постановено по гр.д. № 2-366-592/2017 г. от Окръжен съд Вилнюс, съгласно което молителите са придобили при равни дялове / ½ / правото на собственост на недвижим имот - Студио № А 142 с идентификатор *** по кадастралната карта на и кадастралните регистри на гр. Китен, община Приморско, Р. България.

Към молбата са приложени в превод от литовски език на български език:

- препис от чуждестранния съдебен акт /определение/, заверен от постановилия го съд, с което е одобрено споразумение „мирен договор“ за делба на недвижим имот, находящ се на територията на Р. България, легитимиращ молителите като собственици с равни дялове;

- удостоверение по чл. 53 от Регламент № 1215/2012 на ЕС, относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела;

Първоинстанционният съд е разпоредил и преписи от молбата и доказателствата са връчени на насрещната страна – В. Й., участвала в съдебното производство, по което е постановен съдебния акт, чието признаване се иска от българския съд, но не е изразила становище.

От фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата, предвидени в ГПК, всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението следва да се посочат основните правно значими факти.

Представен е заверен препис от Определение, постановено по гр.д. № 2366-592/2017 г. от Окръжен съд Вилнюс, съгласно което в производството пред този съд са участвали молителите и В. Й., като съдът е одобрил споразумение за делба на недвижим имот - Студио № А 142 с идентификатор *** по кадастралната карта на и кадастралните регистри на 3 гр. Китен, община Приморско, Р. България.

С посоченото определение молителите са придобили при равни дялове / ½ / правото на собственост на недвижим имот.

Третият съсобственик е бил уравнен парично.

Приложено е удостоверение по чл. 53 от Регламент № 1215/2012 на ЕС, относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

В чл. 24, ал. 1 от посочения Регламент е предвидена изключителна компетентност на съдилищата на държава членка, независимо от местоживеенето на страните, в която е разположен имота, ако делото има имат за предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наем на недвижим имот.

Пророгацията на тази изключителна компетентност е изключена с разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от Регламента.

При посочените данни жалбата е неоснователна и следва да се потвърди обжалваното разпореждане.

Това е така, защото съдебният акт /определение/, който молителите са поискали да се признае от българския съд е постановен по дело, имащо за предмет вещни права - делба на недвижим имот, завършила с одобрено споразумение, с което двамата молители са придобили по ½ ид.част от правото на собственост върху недвижимия имот, находящ се в Р. България, а третият съделител е бил уравнен парично.

Неоснователни са доводите на жалбоподателите за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд с разпореденото връчване на преписи от молбата и приложенията на В. Й..

Последната е била страна по делото, по което е постановен съдебния акт, чието признаване се иска и сезирания съд е длъжен да я конституира като страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 622, ал. 4 от ГПК, съдът се произнася с разпореждане, което има значението на решение, постановено в исков процес, а исковия процес, независимо от неговия предмет, дали ще се развие като общ или по правилата на особените искови производство установява винаги две насрещни главни страни.

4

По тези съображения, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 286696 от 16.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1597/2020 г., по реда на чл. 622 от ГПК от Софийски градски съд,

Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.

280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5