Решение № 2 от 06.01.2026, Районен съд - Брезник
- Съд
- Районен съд - Брезник
- Дело
- Административно наказателно дело 55/2025
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 06.01.2026
- Състав
- РОМАН ТОДОРОВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 118, ал. 8 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 2, ал. 2 · Закон за Националната агенция за приходите
РЕШЕНИЕ
№2 гр. Брезник, 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА АС. Д.А като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20251710200055 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Дива агри“ ЕООД, с ЕИК: 206692319, със седалище и адрес на управление: с. Слаковци, общ. Брезник, представлявано от управителя Й. Д.
Д., с ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 855468-F838154 от 13.10.2025 г., издадено от С. К. Д. – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС, на дружеството жалбоподател е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 59в, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не е осъществено твърдяното за извършено нарушение изразяващо се в неизпълнение на задължение по чл. 59в, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Излага становище за маловажност на извършеното нарушение. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат М. от АК Перник, която заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искането за отмяна на постановлението.
Административно наказващият орган редовно призован представител не изпраща.
След преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено следното:
Н а 18.07.2025 г. Т. В. С. и Р. Ц. Д., двамата на длъжност „Старши инспектор по приходите“, са извършили проверка на съд за съхранение на гориво с вместимост около 11000 литра, който се използва за зареждане на земеделска техника, находящ се 1 в се в с. Слаковци, стопански двор, стопанисван от „Дива Агри“ ЕООД, с ЕИК:
206692319 в качеството си на земеделски производител. При проверката установили, че проверявания съд няма монтирана нивомерна измервателна система (НИС), както и фискално устройство тип Електронна система с фискална памет (ЕСФП). В хода на проверката били представени документи за получено гориво - дизелово гориво за извънпътна техника и трактори – 9980 л. по АДД № 1401110182 с уникален контролен № 0000000009561961 издаден на дата 04.06.2025 г. и фактура с № 0000013960 от 04.06.2025 г. Съгласно писмено обяснение от задълженото лице, същото гориво е разтоварено в съд за съхранение на гориво. След извършена справка в информационните активи на НАП е установено, че към датата на проверката 18.07.2025 г. от задълженото лице, няма подадени данни към НАП за наличните съдове и съоръжения за съхранение и/или зареждане на гориво. За извършената проверка е съставен Протокол с бл. № 0164887, който е подписан от проверяващите и Управителя на проверяваното дружество.
На 31.07.2025 г. Т. В. С. е съставил АУАН № F797033, за това, че на 18.07.2025 г. е извършена проверка с ПИП с бл. № 0164887 от 18.07.2025 г. и последващо установени факти и обстоятелства, отразени в Протокола на лице по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, което извършва зареждане на съд за съхранение на гориво, който се използва за зареждане на земеделска техника. При проверка в информационната система на НАП се установи, ч е „Дива Агри“ ЕООД, с ЕИК: 206692319 не е подало данни по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за наличния в обекта резервоар.
В АУАН е посочено, че съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на Наредбата по ал. 4.
Въз основа на тези констатации, актосъставителят приел, че „Дива Агри“ ЕООД, с ЕИК: 206692319 не е изпълнило задължението си съгласно чл. 59в, ал. 2 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ да подаде данни за всички съдове и съоръжения за съхранение и/или зареждане с течно гориво по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, чрез електронната услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпна на интернет страницата на НАП, с което е нарушил разпоредбите на чл.
59в, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставителя от свидетеля по акта, и от Управителя на дружеството-жалбоподател, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН са били направени писмени възражения.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията, и също е приел, че нарушението е по чл. 59в, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Т. В. С. заявява, че поддържа констатациите в акта като уточнява, че са имали предварителна информация за проверявания обект и за наличието на резервоар в него, целта на проверката е била именно съда за съхранение на гориво, предварително е била извършена проверка в регистъра на НАП, от която е установено, че дружеството, стопанисващо обекта, няма регистриран съд за съхранение на гориво.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
2
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – НП е връчено на 30.10.2025 г., а жалбата срещу него е подадена на 10.11.2025 г.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице. Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със заповед № 3ЦУ-30-875 от 23.06.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.
Според настоящият съдебен състав, в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като обжалваното наказателно постановление следва да се отмени на процесуално основание без да се разглеждат доводите по същество, поради следните съображения:
Нарушението не е описано обстоятелствено и пълно. Не са посочени всички относими факти, с оглед на посочената правна квалификация. Нарушението е установено от актосъставителя, без да са събрани доказателства от кой момент за жалбоподателя е възникнало задължение за подаване на данните за съоръжението/съда, монтиран в стопански двор, в с. Слаковци, общ. Брезник. За жалбоподателя задължението за подаване на тези данни, които представляват нови данни по смисъла на чл. 59в, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, възниква в 7дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство, в случая придобиването на съда/съоръжението, което означава и промяна на обстоятелствата. В акта за установяване на административно нарушение не е посочена датата на извършване на нарушението, а фигурира само дата на извършване на проверката. В случая деянието се осъществява чрез бездействие, с пропускане на законоустановения срок и е довършено с изтичането му. Нещо повече, в настоящия случай тази празнота води и до невъзможност да се прецени съставомерност на деянието предвид деклариране на посочения съд/съоръжение към датата на съставяне на АУАН. Липсват данни и от кой момент е в експлоатация новият съд/съоръжение, както липсва и информация разтоварено ли е горивото за период до 04.06.2025 г., когато е получено дизелово гориво за извънпътна техника и трактори, постъпило в резервоара.
От гледна точка на адресатите си, наказателното постановление е правоохранителен акт със санкционно значение, като с издаденото наказателно постановление се дава окончателен положителен отговор на въпросите относно авторството, виновността и отговорността на лицето, посочено като нарушител, и за който правоохранителен акт е предвиден специален ред за контрол върху законосъобразността и правилността му – по чл. 59 и сл. от ЗАНН, и то само от съда.
В тази връзка е безусловно, че в обстоятелствената (мотивната) част на наказателното постановление следва да намерят място съображенията на наказващия орган, досежно фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като в тази връзка, в тази обстоятелствена част задължително трябва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, което е императивно изискване и на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. второ от ЗАНН. Следва да се упомене и, че докато съблюдаването на това изискване при съставянето на АУАН – по чл. 42, т. 4 от ЗАНН, не предпоставя толкова сериозни процесуални усилия и невинаги спазването му може да бъде отменително основание поради възможността евентуални пропуски или несъответствия да бъдат отстранени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, то при 3 издаването на наказателното постановление това изискване следва да бъде максимално прецизно изпълнено. Датата на извършване на нарушението, която е негов съществен реквизит от съдържанието на АУАН по смисъла на чл. 42, ал. 3 от ЗАНН, който реквизит очертава правнорелевантните факти, предмет на доказване в съдебното оспорване на това наказателно постановление. Непосочване на тази дата, подобно на неправилното (погрешното) й посочване в НП нарушава правото на лицето, по отношение на което е наложена санкцията със същото това НП, да разбере ясно и недвусмислено какво нарушение му е вменено да е извършил, поради което като цяло нарушава правото на защита на наказаното лице. Посочването на точната дата на извършване на нарушението има съществено значение както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител, да организира защитата си, така и с оглед осъществяването от съда на контрол за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Непосочването на датата от друга страна води и до невъзможност за преценка по същество относно осъществяването на останалите обективни и субективни признаци на нарушението (Решение № 804 от 22.04.2019 г. по КАНД № 547/2019 г., Решение № 1955 от 15.11.2019 г. по КНАХД № 1441/2019 г., Решение № 1606 от 16.10.2017 г. по КНАХД № 1494/2017 г., всички на Административен съд – София).
Административно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като не е сторил нищо за да установи датата на извършване на нарушението, предвид, че не е установил кога е изтекъл 7-дневния срок, когато възникнало задължението на дружеството-жалбоподател и в който срок е следвало да подаде данните за резервоара, и да посочи първият ден след изтичането на този законоустановен срок като дата на нарушението, осъществено чрез бездействие. Дори и от самите представители на дружеството той не е изискал справка, подкрепена с писмени доказателства, за това кога и как и придобит резервоара, кога е монтиран в стопанския двор, кога за първи път е получено гориво, с което е бил зареден резервоара, а оттам и да обоснове преценката за това кога е започнал и кога е изтекъл 7-дневния срок за подаване на данните, поради което логично и той, подобно на актосъставителя, не е бил в състояние да опише нарушението с всички негови обективни признаци.
В заключение следва да се посочи, че наказателното постановление, което не съдържа данни за датата на извършване на нарушението или поне период от време, с начален и краен момент или поне само с краен такъв, или съдържа невярно посочена дата или период, не очертава по необходимия категоричен начин предмета на доказване в производството, респ. не позволява на съда и страните да формират категорични изводи от фактическа и правна страна и същевременно ограничава правото на защита на наказаното лице в производството. Непосочването в наказателното постановление на дата на извършване на нарушението предпоставя и е формално основание за неговата отмяна.