Определение № 486 от 01.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 486 гр. Ловеч, 01.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500290 по описа за 2026 година

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл.274, ал. 1, т. 2 въ връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна частна жалба №3278/19.03.2026 г. от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от изпълнителния директор И.К. , чрез юрисконсулт В. Т. и въззивна частна жалба вх.

№3279/19.03.2026 г. от „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя И. Ш., чрез юрисконсулт С. С., срещу Определение №196/23.02.2026 г., постановено по гр.д.№1120/2025 г. по описа на Районен съд – Ловеч. С обжалваното Определение, Районен съд – Ловеч е оставил без уважение подадените от въззивниците молби с правно основание чл. 248 от ГПК, като е отказал да измени Решение №156/24.06.2025 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, които са осъдени да заплатят.С въззивната частна жалба подадена от „Кредисимо“ ЕАД се посочва, че Районен съд – Ловеч правилно е счел, че на ищеца не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение в пълния претендиран от него размер. Считат обаче, че и присъдената сума в размер на 1031.71 лева, от които 515.86 лева, дължими от „Кредисимо“ ЕАД и 515.86 лева дължими от „Ай Тръст“ ЕООД, е прекомерен. Молят съда да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до сумата в размер на 500 лева, от които дължими от „Кредисимо“ ЕАД 250 лева.Изложени са твърдения за ниска правна и фактическа сложност на гражданско дело №1120/2025 г., наличие на еднозначна съдебна практика по въпросите за прогласяване нищожността на договори за кредит и обезпечаващи ги договори за предоставяне на поръчителство, поради което процесуалният представител на ищеца не е срещнал затруднения в организирането на защитата. Посочва се, че по посоченото 1 гражданско дело е разгледано своевременно, като процесуалният представител на ищеца не се е явил при проведените по делото открити съдебни заседания.

Жалбоподателят изтъква, че голяма част от обстоятелствата по делото са били безспорни, поради което за ищеца не е възникнала необходимост от ангажиране на голям брой доказателства. Молят съда да отмени Определение №196/23.02.2026 г., като вместо него постанови друго, с което да измени Решението по гр.д.№1120/2025 г. в частта за разноските, като намали разноските за адвокатско възнаграждение в тежест на „Кредисимо“ ЕАД от 515.86 лева на 250 лева.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната частна жалба вх.

№7056/27.05.2026 г. от Б. С. Б. с ЕГН **********, чрез адв. Л. Б. – САК, със съдебен адрес град София, ****. Навежда твърдения, че подадената жалба е недопустима, като счита, че е подадена след изтичане на законоустановения срок за обжалване. Позовава се а разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК и посочва, че обжалваният съдебен акт е получен от процесуален представител на „Кредисимо“ ЕАД на 05.03.2026 г., а частната жалба е подадена на 19.03.2026 г. В отговора на въззивната жалба, въззиваемият заявява, че счита същата за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Счита, че районният съд правилно е приел, че искането на „Кредисимо“ ЕАД за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно и е оставил подадената от тях молба без уважение. Заявява, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно, а е съобразено с извършените от процесуалния представител действия.Посочва се, че е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, който предвид материалния интерес по делото се явява под минимално установения размер, който предвижда Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.Твърди се, че исковете за прогласяване нищожност на договор за кредит и на договор за поръчителство са предявени при условията на обективно съединяване в едно производство, с цел процесуална икономия и минимизиране на разходите. Изтъква, че не се цели неоснователно обогатяване.Счита, че твърдението на въззивника, че е налице единна практика по въпросите за недействителността на договор за потребителски кредит е неотносимо към размера на претендираното от ищеца в подобно производство адвокатско възнаграждение. Посочва, че наличието на посочената съдебна практика, както и отговорността за разноските, които потребителят би направил в производство по иск за обявяване недействителността на договор за потребителски кредит, би следвало да има възпиращо действие спрямо ответните дружества да подписват договори с недействителни клаузи. Посочва, че за потребителят в голям брой от случаите, определелящо дали да потърси правата си по съдебен ред, когато счита, че са нарушени, е дали ще му бъдат възстановени сторените в процеса разноски. В този смисъл, счита, че не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на процесуалния представител на ищеца в 2 производството по гражданско дело №1120/2025 г.В отговора на въззивната частна жалба се твърди, че в производството по посоченото гражданско дело „Кредисимо“ ЕАД не са направили възражение за прекомерност за адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна, а само възражение, че ищецът няма материални затруднения и не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв.Моли съда да остави въззивната частна жалба без уважение като неоснователна.

Постъпила е и въззивна частна жалба вх.№3279/19.03.2026 г. от „Ай тръст“ ЕООД, срещу Определение №196/23.02.2026 г., с което са осъдени да заплатят сумата в размер на 515.86 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по гражданско дело №1120/2025 г. по описа на Районен съд – Ловеч. Считат, че присъдени в този размер разноските са прекомерни.

Като справедлив размер на адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца, което да бъде присъдено в тежест на „Ай тръст“ ЕООД посочват сумата в размер на 250 лева.Във въззивната частна жалба се сочи, че посоченото гражданско дело не се отличава с фактическа и правна сложност, предвид наличието на еднообразна и многобройна съдебна практика по въпросите за нищожност на договорите за потребителски кредит. Изтъкват, че процесуалният представител на ищеца не се е явил в проведените по делото открити съдебни заседания, ответникът е признал част от обстоятелствата по делото, което е улеснило защитата. Изтъква се, че процесните договори са свързани помежду си, поради което от нищожността на договора за кредит следва нищожността на договора за предоставяне на поръчителство. Считат, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за всеки от предявените искове.Молят съда да отмени Определение №196/23.02.2026 г. и вместо него да постанови друго, с което да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като ги намали от 515.86 лева на 250 лева.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната частна жалба вх.

№7063/27.05.2026 г., от Б. С. Б., чрез адв. Ло,а Б., с аргументи идентични с тези изложени в отговор вх.№7056/27.05.2026 г. навеждат се твърдения за недопустимост на въззивната частна жалба, поради това, че е подадена извън законоустановения срок.Твърди се, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Считат, че присъденото адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца по гр.д.№1120/2025 г. по описа на РС – Ловеч е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и с реално положения от процесуалния представител труд. За неоснователни намират аргументите на въззивника, относно това, че наличието на многобройна и еднообразна съдебна практика по сходни казуси е улеснила защитата, което следва да доведе до намаляване на адвокатското възнаграждение.

3

Твърди се, че в производството по посоченото дело „Ай Тръст“ ЕООД не са направили изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, а само искане да не се присъжда такова по реда на чл. 38 ЗАдв.Молят съда да остави въззивната частна жалба без уважение, като неоснователна. Обжалваният съдебен акт е връчен на „Кредисимо“ ЕАД на 05.03.2026 г., а въззивната частна жалба е подадена на 19.03.2026 г., от лице с правен интерес и срещу подлежащ за обжалване съдебен акт, поради което настоящата инстанция приема, че производството е допустимо. Неоснователно е възражението направено от въззиваемия в отговора на въззивната жалба, че последната е подадена след изтичане на законоустановения срок. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, определението, с което съдът се произнася по молба за изменение на решение в частта за разноските, подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението, т.е. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата е подадена в последния ден от посочения срок, поради което, съдът приема, че разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК е спазена.

„Ай Тръст“ ЕООД са получили препис от Определение №196/ 23.02.2026 г. на 05.03.2026 г., подали са въззивната частна жалба на 19.03.2026 г. Предвид гореизложените съображения, съдът счита, че и въззивна частна жалба вх.

№3279/19.03.2026 г. е подадена в законоустановения срок, от лице имащо правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

От становищата на страните, както и от вложените в гражданско дело №1120/2025 г. писмени документи, съдът приема за установено следното:

Разгледани по същество съдът приема, че двете въззивни частни жалби са неоснователни и атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Гражданско дело №1120/2025 г. по описа на Районен съд – Ловеч е образувано на 23.06.2025 г., въз основа на искова молба от Б. С. Б. с ЕГН **********, с адрес ****, чрез адв. Л. Б. – САК срещу „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК ***** и „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК *****. С исковата молба са предявени общо шест иска, четири от които установителни и два осъдителни. Отправено е искане до съда да признае за установено по отношение на „Кредисимо“, че Договор за потребителски кредит №2451648/05.10.2021 г., сключен между дружеството и Б. Б. е нищожен. Да признае за установено по отношение на „Ай Тръст“ ЕООД, че Договор за предоставяне на поръчителство от 05.10.2021 г., сключен между дружеството и Б. Б. е нищожен. Да признае за установено по отношение на „Кредисимо“, че Договор за потребителски кредит №2548720/05.04.2022 г., сключен между дружеството и Б. Б. е нищожен. Да признае за установено по отношение на „Ай Тръст“ ЕООД, че Договор за предоставяне на поръчителство от 05.04.2022 г., сключен между дружеството и Б. Б. е нищожен.Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1, с 4 които ищецът претендира осъждане на „Кредисимо“ ЕАД да му заплати сумата в размер на 384.05 лева, представляващи недължимо платени във връзка с Договор за потребителски кредит №2548720/05.04.2022 г., както и сумата в размер на 2117.25 лева, представляващи платени без правно основание по Договор за потребителски кредит №2451648/05.10.2021 г. Претендирано е присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, от които 900 лева по исковете за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №2451648/05.10.2021 г., сключен между дружеството и Б. Б. Договор за предоставяне на поръчителство от 05.10.2021 г. и осъждане на „Кредисимо“ ЕАД да възстанови недължимо платените суми, както и 900 лева по исковете за нищожност на Договор за потребителски кредит №2548720/05.04.2022 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 05.04.2022 г. и осъждане на „Кредисимо“ ЕАД да възстанови недължимо платените суми.

С Решение №598/22.12.2025 г., Районен съд – Ловеч е уважил предявените искове изцяло, като е признал за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит №2451648/05.10.2021 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и Б. Б. е нищожен, Договор за предоставяне на поръчителство от 05.10.2021 г., сключен между „Ай тръст“ ЕООД и Б. Б. е нищожен, Договор за потребителски кредит №2548720/05.04.2022 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и Б.