Решение № 15959 от 12.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15959 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110121613 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Б. Б. А. срещу „........“ ЕАД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че ответникът „........“ ЕАД, в качеството си на взискател по изпълнително дело № 20248560400427 по описа на ЧСИ ......... и район на действие СГС, претендирал заплащане на сума в общ размер на 623,44 лв., от която сумата от 109,45 лв. - главница със законна лихва в размер на 53,86 лв. за периода 19.12.2019 г. - 05.06.2024 г.; сумата от 9,49 лв. - присъдени неолихвяеми вземания, сумата от 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело. Претендираното възнаграждение за юрисконсулт било оспорено, чрез депозирано възражение срещу размера му. С разпореждане от 14.06.2024 г., съдебният изпълнител отказал да намали размера на юрисконсултското възнаграждение до законоустановения минимум, поради което ищецът депозирал частна жалба срещу постановлението на ЧСИ. С Разпореждане от 10.07.2024 г., депозираната частна жалба била уважена а намалява размерът на дължимото юрк. възнаграждение по и.д. № 20248560400427 било намалено до размера от 50 лв. Ищецът сочи, че с банков превод, извършен на 01.11.2024 г., ЧСИ ....... възстановила, по банкова сметка на ищеца, сумата в размер на 62,61 лв. Останала дължима разлика в размер на сумата от 37,39 лв., поради което ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 2203/21.01.2025 г. по ч.гр.д. № 77042/2024 г. по описа на СРС, 32 състав. В срока по чл. 415 ГПК, длъжникът депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което ищецът сочи правен интерес от предявяване на настоящия иск.

1

При тези твърдения моли, съдът да се произнесе с решение с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата от 37,39 лв. – неоснователно събрана от ищеца в полза на ответното дружество, сума по изпълнително дело 20248560400427 по описа на ЧСИ ........ Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с която оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че с Решение № 20205443/01.11.2021г. по гр.д. № 52011/2020г. по описа на CPC, 173 с-в, ищецът бил осъден да заплати на „........“ ЕАД сумата от 109,45 лева - главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 11.2016 - м. 04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.11.2019г. до окончателното им изплащане; сумата от 4,49 лева - законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 11.12.2019г. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение, ответното дружество се сдобило с изпълнителен лист от 24.02.2024г., по силата на който било образувано изпълнително дело № 20248560400427 по описа на ЧСИ ......., с рег. № 856 КЧСИ. В молбата на взискателя за образувано на изп.дело, било инкорпорирано искане, да бъдат събрани присъдените в изпълнителния лист суми, както и направените по изпълнителното дело разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене в размер на 150,00 лева и 5,00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Сочи се, че с образуване на изпълнителното производство, взискателят заплатил авансови такси в общ размер на 113,90 лева, от която: 24 лв. - за образуване на изпълнителното дело на основание т. 1 от ТТРЗЧСИ, 60 лв. - за пълно имуществено проучване на длъжника на основание т. 2 от ТТРЗЧСИ, 24 лв. - за изготвяне и връзване от съдебния изпълнител на книжа на основание т. 5 от ТТРЗЧСИ, и 5,90 лв. - за допълнителни разноски на основание т. 31 от ТТРЗЧСИ. В отговора се излагат съображения, че вследствие депозирана жалба с вх. № 32626/08.07.2024 г. по изпълнителното дело от страна на ищеца в настоящото производство, съдебният изпълнител намалил приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение от 150,00 на 50,00 лева. Сочи се още, че на 12.07.2024 г. по сметка на ответното дружество, е постъпила сумата от 338,20 лева, преведена от съдебния изпълнител, с която било погасено цялото вземане по изпълнителното дело както и другите задължения, а именно: 109,45 лева главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.

11.2016-м. 04.2019г.; 55,36 лева - законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 19.11.2019г. до 11.07.2024г.; 4,49 лева - законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017- 11.12.2019г.; 5 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист; 50 лева юрк.възнаграждение по изпълнителното дело; както и 113,90 лева - заплатени от взискателя авансови такси, от които: 24 лв. с ДДС за образуване на изпълнителното дело на основание т. 1 от ТТРЗЧСИ, 60 лв. с ДДС за пълно имуществено проучване на длъжника на основание т. 2 от ТТРЗЧСИ, 24 лв. с ДДС за изготвяне и връзване от съдебния изпълнител на книжа на основание т. 5 от ТТРЗЧСИ, 5,90 лв. с ДДС за допълнителни разноски на основание т. 31 от ТТРЗЧСИ. В тази връзка ответникът сочи, че по сметка на „........“ ЕАД не е 2 постъпила претендираната от ищеца сума в размер на 37,39 лева, представляваща разликата от възстановената от ЧСИ по сметка на ищеца сума в размер на 62,61 лева до 100,00 лева - стойността на ЮВ. По сметка на ответното дружество постъпил единствено намаленият размер на ЮВ в размер на 50 лева, поради което не отговаря за заплатената и евентуално подлежаща на връщане сума в размер на 100 лева. При тези твърдения, моли съдът да прекрати производството като процесуално недопустимо, доколкото счита, че „........“ ЕАД не е надлежен ответник по предявения иск. В условията на евентуалност, счита предявения иск за неоснователен, поради липса на обогатяване и моли същият да бъде отхвърлен. Развива съображения, че по повод депозираната от длъжника жалба срещу разноските, която е била администрирана до СГС, съдебният изпълнител е дал указания на длъжника за внасяне на дължими авансови такси в размер на 48,00 лева, представляващи такси за администриране на жалбата на основание т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ. По кориците на изпълнителното дело не се съдържали данни длъжникът да е заплатил така посочените от съдебния изпълнител суми, поради което, съдебният изпълнител преди да възстанови надплатената сума по изпълнителното дело на длъжника, бил удържал дължимите, но незаплатени авансови такси от длъжника, като всички суми по изпълнителното дело счита за законосъобразно изчислени, заплатени и възстановени, а исковата молба неоснователна и недоказана. По изложените съображения, моли в условията на евентуалност, съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявения иск, тъй като процесната сума не е постъпила по банковата сметка на ответното дружество и следователно не е осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване. Претендира разноски за производството.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск, с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за присъждане на сумата 37,39 лв. – получена от ответника на отпаднало основание по изпълнително дело 20248560400427 по описа на ЧСИ ........

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, разместване на имуществено благо – сумата от 37,39 лв., в резултат на което неговото имущество е намаляло с посочената сума, а съответно ответникът се е обогатил.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, респ. за задържане на полученото

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде отхвърлен.

С доклада по делото съдът е като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства:

1/. Ответното дружество „........“ ЕАД е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 2203/21.01.2025 г. по ч.гр.д. № 77042/2024 г. по описа на 3

СРС, 32 състав за сумите както следва: сумата от 109,45 лева – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 11.2016 – м.

04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.11.2019г. до окончателното им изплащане; сумата от 4,49 лева - законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 11.12.2019г.;

2 / В срока по чл. 415 ГПК, длъжникът депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение; 3/ Въз основа на влязлото в сила съдебно решение, ответното дружество се сдобило с изпълнителен лист от 24.02.2024г., по силата на който било образувано изпълнително дело № 20248560400427 по описа на ЧСИ ......., с рег. № 856 КЧСИ.

Спорно между страните е обстоятелството дали процесната сума от 37,39 лв. е получена от ответното дружество.

По настоящото дело е изискано и приложено копие от изп. дело № 20248560400427 по описа на ЧСИ ......., рег. № 856 КЧСИ. Видно от Разпореждане за образуване и покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена от него на 31.05.2024 г. по цитираното изпълнително дело, са приети разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и 300,64 лв. – такси и разноски по Тарифата по ЗЧСИ, в резултат на което общият размер на задължението по изпълнителното дело възлиза на сумата от 623,44 лв.

Длъжникът е подал жалба-възражение по изпълнителното дело срещу таксите и разноските с искане пред съдебния изпълнител за намаляването им, в отговор на което съдебният изпълнител се е произнесла с разпореждане за отказ от 14.06.2024 г., за намаляване на начислените такси и разноски по изпълнителното дело. В резултат на това длъжникът е депозирал до СГС частна жалба срещу разпореждането за разноски от 14.06.2024 г., като на 10.07.2024 г. съдебният изпълнител постановява Разпореждане по изп. дело 427/2024 г. по описа на ЧСИ ............., с което намалява приетите разноски за юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело до 50 лв.

По молби подадени от страна на длъжника по изп. дело от 29.08.2024 г. и от 17.09.2024 г., частната жалба е администрирана и изпратена за произнасяне на СГС с резултат - Решение № 899/14.02.2025 г. по ч.гр.д.

12872/2024 г. по описа на СГС, с което жалбата е оставена без уважение.

От приложените по изпълнителното дело книжа се установява, че ЧСИ ............. е начислила авансови такси и разноски в размер на 108 лв. и допълнителни разноски по т. 31 Тарифа ЗЧСИ в размер на 5,90 лв., които са заплатени от взискателя „........“ ЕАД с две преводни нареждания (л. 61 по делото). Изпълнителното дело е приключено поради събиране на дължимите суми (л. 110-113 от и.д.), като по делото е изготвен протокол за извършено погасяване (л. 109), в който е отразено следното: постъпили суми по делото 623,44 лв. с две плащания – на 24.06.2024 г. сумата от 509,50 лв. и на 10.06.2024 г. – сумата от 113,94 лв. Съдебният изпълнител е начислила такси и разноски по изпълнителното дело в размер на 289,72 лв., а дължимите вземания по изпълнителен лист, заедно с такса за издаване на изпълнителен лист и разноски по изпълнителното дело в размер на 50 лв. са в общ размер на 224,30 лв. (5 лв. – ДТ за издаване на изпълнителен лист, 4,49 лв. – вземане за законна лихва, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело, 109,45 лв. – главница, 55,36 лв. – законна лихва върху главницата от 4