Решение № 260037 от 15.03.2021, Районен съд - Асеновград

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260037 гр. Асеновград, 15.03.2021 година

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

АСЕНОВГРАДСКИ

РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесета и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа АНД № 47 по описа на Асеновградския районен съд–ІІ н.с. за 2021 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН

Обжалвано е наказателно постановление № А-724 от 23.06.2020 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград, Петър Костадинов Бабугеров, с което на Г.Д.Ш. с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 45 ал.3 от Закона за закрила на детето е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 8 ал.3 от Закона за закрила на детето.

Жалбоподателят Г.Ш. в жалбата си и в съдебно заседание оспорва наказателното постановление откъм законосъобразност и обоснованост и моли за неговата отмяна. Като аргументация се отричат фактическите констатации обуслови налагането на административното наказание и се навеждат факти изключващи състава на вмененото му във вина нарушение.

Въззиваемата страна РУ -Асеновград не изпраща предствител ,но взема отношение чрез писмено становище в което моли за оставяне на жалбат без уважение и потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното от фактическа страна:

С акт за установяване на административно нарушение от 30.05.2020 г. е било констатирано, че на същата дата в с. Катуница, в центъра на селото, на ул. ”Кабата” до № 30, жалбоподателят Г.Ш. не е придружил детето си – В. Ш. на 17 г. след 22.00 ч. От разпита на актосъставителя М.А. и от писмените доказателства- приложената докладна записка от ИДПС – Д. Б. и инсп. П.И. се установява, че на 30.05.2020 г., около 00.15 ч. в рамките на специализирана полицейска операция с оглед контрол на спазването на ЗЗД била установена в центъра на с. Катуница група от непълнолетни лица, след които бил и непълнолетния В. Ш.. Същият не бил придружен от родител или от друго пълнолетно лице в момента на проверката.

Проверяващите разговаряли с непълнолетния Ш., но той не направил изявление, че с него има пълнолетно определено от родителите му лице, което да го придружава, а и такова лице не се обозначило и представило пред полицейските служители.

Поради това бил установен и на място повикан неговия баща- жалбоподателят Г.Ш., на който бил съставен АУАН за констатираното нарушение.Същият отказал да го подпише и не направил писмени или устни възражения. Не депозирал и писмени възражения пред административно-наказващия орган в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН по-късно от компетентния за това орган Началника на РУ-Асеновград, било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на основание чл.45 ал.3 от ЗЗД на Г.Ш. е наложена глоба в размер на 300 лв.

При така установената фактическа обстановка и след като провери изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕоснователна

НП е издадено, а предхождащия го АУАН е съставен от компетентните за това органи съобразно нормата на чл. 46 ал.1 от ЗЗД. В процедурата по съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. НП е в изискуемата от закона форма, подписано е от административно-наказващия орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. При описанието на нарушението са посочени всички елементи от неговия състав. Нормата на чл. 8 ал.3 от ЗЗД по която е квалифицирано описаното нарушение въвежда задължение за родителите, които полагат грижи за дете да го придружават на обществени места след 22.00 ч., ако детето е навършило 14 г., но не е навършило 18 години, какъвто е конкретния случай. Ал.4 на същия член въвежда алтернативно задължение за родителите, в случаите когато те не могат да придружат детето си, да осигурят пълнолетно, дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22.00 ч. Двете задължения са алтернативни и изпълнението на което и да е от двете задължения по принцип игнорира състава на административното нарушение наказуемо по чл. 45 ал.3 от ЗЗД. В случая безспорно е установено, че жалбоподателят Г.Ш. не е придружавал детето си В. Ш. на горепосоченото обществено място след 22.00 ч., с което е реализирал състава на вмененото му във вина нарушение.

Съдът намира за неоснователно възражението му наведено в жалбата, че не е реализиран обективния състав на нарушението, тъй като посоченото място ул. „Кабата“ не било обществено място. Действително в ЗЗД няма легална дефиниция на понятието „Обществено място“, но това понятие има достатъчно ясен и разбираем житейски и логически смисъл и в това отношение съдебната практика е константа в разбирането, че на всяко публично място, което е достъпно за неограничен кръг от граждани и до което те имат свободен достъп, каквото е безспорно и улицата отворена за обществено ползване, както и центъра на село Катуница безспорно попада в обхвата на това понятие. Отделно от това, в редица нормативни актове е дадена дефиниция за обществени места, като най-близкият нормативен акт, който би могъл да се ползва във връзка с настоящото производство по Закон за закрила на детето е Наредба за специализирана закрила на деца на обществени места, Приета с ПМС № 165/25.07.2003 г. Въпреки, че дефиницията е дадена само за целите на наредбата, тя може да се ползва и за целите на настоящото производство, доколкото е свързана с гарантиране закрила и грижа за непълнолетните. Според легалното определение в § 1. от допълнителните разпоредби на Наредбата е посочено, че: "По смисъла на наредбата: "Обществени места" са общодостъпни за всяко лице места, като обществен транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други". В конкретния случай, посоченото място на ул. „Кабата“ до № 30, за което допълнително е уточнено, че е в центъра на селото, безспорно представлява такова обществено място по посочената легална дефиниция.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя в съдебно заседание, че същият по време на проверката се е намирал за риба на язовир в околностите на селото на около 500 метро от мястото на проверката и знаел, че синът му отива при него. Това възражение съдът намира, че не е достоверно, тъй като твърдените обстоятелства не съответстват на данните от конкретиката на проверката, където децата са заварени в центъра на селото и никой при беседата включително и родителя не е посочил такова обстоятелство. Но дори да приемем, че твърдението е достоверно, то не само че не дисквалифицира нарушението, но го очертава като такова с по–голяма тежест, защото според неговото съдържание непълнолетният след полунощ е следвало да се придвижи пеша и непридружен от родителя си до място – язовир в околностите на с.

Катуница, извън населеното място.

Съдът намира, че в НП описаното нарушение правилно е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба, в която е предвидена санкцията, а имено чл. 45 ал.3 от ЗЗД, като наложената санкция –глоба в размер на 300 лв. попада в минимума на предвидения в тази норма диапазон. При определяне размера на наказанието административно - наказващият орган е съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Същият правилно е преценил тежестта на нарушението и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са материалното положение на жалбоподателя и факта, че от нарушението не са били причинени вреди, като е оразмерил глобата в минималният размер предвиден в закона, поради което и така наложеното наказание се явява справедливо.

В настоящото производство страните не са претендирали и доказали заплащането на разноски поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Предвид изложеното съдът намери, че обжалваното НП е законосъобразно обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № А-724 от 23.06.2020 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград, Петър Костадинов Бабугеров, с което на Г.Д.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 45 ал.3 от Закона за закрила на детето е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 8 ал.3 от Закона за закрила на детето.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- гр.

Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: