Решение № 460 от 18.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Благоевград, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20261200500405 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 11054/26.09.2025г., подадена от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда на ********* (Florimont Heghts), с административен адрес *********, чрез адв. Б. Б., със съдебен адрес *********, срещу Решение № 268/07.08.2025г., постановено по гр.д. № 1608/2021г. по описа на Районен съд – Разлог.

В жалбата са изложени твърдения, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, като постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал.

Сочи се в жалбата, че правилно районния съд е приел в мотивите на съдебното решение, че ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот; наличие на годен акт - Решения на ОСЕС, с който са определени дължимите такса поддръжка на етажните собственици по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, както и че решенията са законосъобразни и влезли в сила.

След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички и за собствениците в етажната собственост е възникнало задължението да направят съответните вноски в съответствие с гласуваните решения на ОС на етажната собственост.

Сочи се също, че първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че решенията на ОСЕС са влезли в сила и подлежат на изпълнение, следователно са задължителни за всички етажни собственици и по силата на представените по делото и описани решения на 1

ОСЕС имат действие до тяхната промяна/отмяна и за ответника е възникнало задължение да заплаща определената с решението на ОСЕС такса,

Застъпва се становище, че неправилно районният съд е приел възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за доказано. Неправилно и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал и с трайната съдебна практика първоинстанционният съд е приел за доказано възражението на ответниците по чл. 51 ал. 2 ЗУЕС, а именно, че не са пребивавали лично повече от 30 дни в имота, през релевантния период.

Сочи се, че за доказване на възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС ответната страна е представила единствено писмо с рег. № 328200-13690, ЕКз. № 2/27.05.2025г. издадено от МВР, ГД „Гранична полиция“ съгласно което се установява, че за процесния период от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. за ответника П.Н.О. има записи за преминавания през ГКПП на РБ влизане в БГ на 26.10.2021г. и излизане 28.10.2021г. и писма от ВиК Благоевград и ЕРМ Запад, от които се установява, че сградата е електро и водоснабдена, но собственика не е подавал искане за откриване на индивидуални партиди, поради което няма данни конкретно на процесния имот дали през процесния период е изразходвана вода и ел. енергия, с оглед установяване на обстоятелството, дали същият е ползван.

Изтъква се, че посоченото писмо с рег. №328200-13690 не е годно доказателство, което може да установи по безспорен начин дали ответника e влизал, колко пъти и с каква продължителност е пребивавал на територията на РБ, тъй като същия е гражданин на *********, която е страна-членка на Европейски съюз и като неин гражданин същия може пътува свободно в рамките на ЕС, без гранични проверки и без да се регистрира задължително в поддържаните от МВР, ГД „Гранична полиция“ системи.

Сочи се, че други доказателства в тази връзка от страна на ответника не са ангажирани и така възражението му е останало недоказано. Представените документи не са достатъчни за доказване на необитаване на собствения на ответниците имот- ап. 13 Б, респ. възражение по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.

Твърди се във въззивната жалба, че имотът е обитаван повече от 30 дни през всяка една от годините от процесния период. Доказването на възражението по чл. 51 ал. 2 ЗУЕС е възможно с всички допустими доказателствени средства от страна на ответника. Ответникът е представил единствено описаните по-горе писма с цел да установят, само и единствено дали лично е влизал /излизал/ от Република България през релевантния период, респ. дали лично е ползвал собствения си имот.

Сочи се, че представеното доказателство по делото цели установяване единствено дали собственика лично е обитавал имота си през релевантния период. Не е ангажирано нито едно доказателство по делото с което да се цели да се установи, че имота не е ползван изобщо включително от наематели, приятели, семейство, още повече, че се твърди от самия ответник, че един от собствениците е починал, което предполага, че негови наследници също имат право да ползват имота.

Застъпва се становище, че погрешно и лишено от правна логика е изложеното в мотивите на 2 съдебното решение, че след като съдът е приел за установено /погрешно, без да са налице категорични доказателства/, че ответникът не е посещавал имота си лично, се доказва изцяло възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Подобна логика би освободила собственици на повече от един имот (какъвто е ответник, който има собственост и върху други обекти в сградата) изобщо от изпълнение на задълженията по заплащане на такса поддръжка за повече от един имот, въпреки, че се използва активно от наематели, приятели и/или семейството, ако тази логика на състава на Районен съд Разлог е правилна, то никога не би било възможно да се заплаща за два имота такса поддръжка, ако ответник е едно физическо лице собственик на повече от един имот и физически е невъзможно само да ползва лично същите едновременно, което би довело до освобождаване от дължимите и такси поддръжка въпреки, че цялата фамилия /приятели, наематели обитават имотите/.

Сочи се, че в конкретния случай, законодателната формулировка на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС изисква лицето „да е пребивавало“ в имота „не повече от 30 дни за една календарна година“. Когато в тази хипотеза страната се позовава на правната възможност да не заплаща разходи за управление и поддръжка на ЕС, в нейна тежест е да установи и докаже обстоятелствата, които твърди, в т.ч. както личното си отсъствие от обекта, така и това на други ползватели и/или обитатели за правно релевантното време, като ангажира доказателства, изключващи възможността обектът да е бил обитаван /Определение № 264/06.04.2021г. по дело № 3899/2020г. на ВКС, ГК, III г.о./

Сочи се също, че в доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, че не дължи плащане на осн. чл. 51 ал. 2 ЗУЕС, т.е. че е пребивавано в етажната собственост не повече от 30 дни годишно и че за това е уведомен писмено председателят на управителния съвет/респ. управителят. Всъщност не се спори, че не е налице писмено уведомление към управителя, ответната страна не твърди, че е уведомила писмено Етажната собственост.

Изтъква се с жалбата, че заинтересованият, в чийто интерес законът допуска възможността да се освободи от задължението си за заплащане на текущите разходи за управление и поддръжка на ЕС, носи доказателствената тежест да установи с всички допустими доказателствени средства фактът, че е пребивано в съответния имот за „не повече от 30 дни в една календарна година“. Законодателят не е предвидил изрично задължение за собственика да уведомява орган на етажната собственост, че ще пребивава в нея не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Въпреки това, в практиката се приема, че такова задължение съществува, като мотивите за това са следните: Според разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗУЕС в книгата на етажната собственост се вписват имената (фирмата) на собственика на самостоятелния обект, както и времето, през което той и членовете на неговото домакинство не ползват самостоятелния обект - т. 2 и т. 4. Достъп до тази книга има управителят, т.е. той ще знае, че конкретен собственик не пребивава в имота си.

Твърди се за установено по делото /не се спори/, че ответникът не е уведомил писмено управителя на ЕС, че няма да ползва имота и ще пребивава в него не повече от 30 дни годишно, затова следва да докаже необитаването на имота с всички възможни 3 доказателствени средства. Обстоятелството дали самия собственик пребивава в имота или не е ирелевантно, доколкото имота може да се ползва от трето лице. Ответникът твърди, че един от собствениците е починал, което предполага собственици да са и негови наследници, които също имат право да ползват имота. По отношение на такива трети лица не са ангажирани каквито и да било доказателства дали са ползвали имота, нито дали са влизали или излизали от страната през процесния период.

Твърди се също, че от свидетелските показания се установява, че и трети лица имат достъп до имота и могат да влизат и ползват имота по всяко време. Установено е също, че режима на сградата е бил със свободен достъп, като постоянно са идвали трети лицанесобственици, на които собствениците са предоставяли ключове от апартаментите, за да отсядат в тях за неопределено време. СвидетЕ.та П. описва и изключително некоректното поведение на собствениците, които не са заплащали такса за управление и поддръжка, не са се вписвали в книгата на ЕС, не са предоставяли свои координати за контакт, но въпреки това апартаментите им са се ползвали както от собствениците, така и от техни гости и приятели, вероятно са реализирали и доходи от отдаването им за нощувки, като са представяли на трети лица ключове за достъп до апартаментите, а последните са влизали свободно в сградата. Сочи се, че свидетелските показания на Е. П., която има преки и непосредствени впечатления за обективното състояние на процесния период, извършваните дейности по управление и поддръжка, както и относно недобросъвестното поведение на собствениците, кореспондират и с останалите доказателства по делото, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло от страна на съда. Не става ясно от мотивите на съда, защо е възприел за достоверни показанията на единия свидетел, а на другия не.

По отношение на мотивите в обжалваното съдебно решение се сочи във въззивната жалба, че правилно е била разпределена доказателствената тежест с доклада по делото от състава на PC Разлог, като е разпределено в доказателствена тежест на ищеца да докаже, че е налице сграда в режим на етажна собственост, ответникът е собственик на процесния самостоятелен обект, че е налице редовно прието решение на ОСЕС за плащане на такси поддръжка в твърдения размер, както и че претендираната сума се равнява на припадащата се на ответника част. В тежест на ответника е било възложено да докаже, че е заплатил процесното вземане, съответно са настъпили други правопораждащи или правоизключващи факти, които водят до неоснователност на исковата претенция, след които попада и възражението, че не дължи плащане на осн. чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.

Сочи се, че районният съд е определил, че ответната страна следва да докаже възражението си. Застъпва се становище, че ответниците би следвало да докажат на практика, че е пребивавано в процесния апратемент 13 Б, находящ се на територията на ищцовата етажната собственост не повече от 30 дни годишно, а първоинстанционният съд дори не е коментирал липсата на доказателства от ответната страна, необходими за установяване на неизползването на имота от страна на гости, наематели семейство, което е задължително, за да се приеме възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за доказано.

Сочи се с въззивната жалба, че абсолютно погрешна и лишена от правна логика е частта от 4 мотивите на съдебното решение, с която съставът на РС Разлог едва с оспорвания съдебен акт измества доказателствената тежест от ответната страна за доказване на възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС към ищцовата страна да доказва кой е пребивавал в имота на ответната страна. Неправилно е съставът едва в съдебното си решение да прехвърля доказателствената тежест на ищцовата страна, каквато доказателствена тежест не произтича от ГПК, не е разпределена с доклада по делото и да обоснове решението си с това, че ищецът не е представил доказателства от кого са били ползвани имотите. Сочи се също, че още с исковата молба е посочено, че имотът на ответника е ползван постоянно през релевантния период, дали е лично или чрез наематели приятели семейство не може да се следи от ЕС / няма такива правомощия/. След, като един имот се ползва постоянно следва да се изпълнят задълженията за плащане на дължимата такса поддръжка за имота.