Решение № 260022 от 28.10.2020, Районен съд - Балчик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 28.10.2020год. гр.Балчик

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На четиринадесети октомври , две хиляди и двадесета година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА

ИГНАТОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Секретар: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА

Прокурор: БЕЗ ПРЕДСТАВИТЕЛ В

С.З. като разгледа, докладвано от районен съдия Даниела Игнатова НАХ дело № 28 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „Б.С.“ЕООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от И.Г.М., срещу Наказателно постановление №998/16.12.2019г. на Директора на РДГ-Варна,с което на основание чл.270 от Закона за горите е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 100,00/сто/лева,за административно нарушение по чл.206,ал.1,т.1 от Закона за Горите,във вр.с чл.14,ал.2 от Наредба №1/30.01.2012г.за контрола и опазването на горските територии.

Недоволно от така наложеното наказание , в законно установеният срок дружеството обжалва издаденото НП,което счита за незаконосъобразно и необосновано .Навеждат се доводи за отмяна поради това,че неправилно е ангажирана административна отговорност на дружеството т.к.дружеството е водило надлежно дневник,с реално отразени дати и количество на постъпилата дървесина.Посочва се,че е налице грешка в информационната система на РГД-Варна,довело до несъответствие на информацията налична в дружеството и тази в РДГ-Варна. Навеждат се доводи,за това че наказващият орган не е установил по безспорен начин дали дружеството е допуснало посоченото в НП ,нарушение.

Навеждат се още и доводи за това,че не е обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН.

В с.з. се представлява от адв.Г.,проц.представител на санкционираното дружество ,пледира за отмяна на НП,като посочва,че поддържа жалбата .

Въззиваемата страна РДГ-Варна, редовно призована за участие , се представлява от юр.к.Г.,който пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно ,а депозираната жалба като неоснователна.

По делото в качеството на свидетел е разпитан актосъставителя Х.Н.,както и пълномощника Д. С. ,при режим на водене .

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:

Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в изискуемия съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна поради следните съображения:

От показанията на разпитаният по делото свидетел Н. –на длъжност специалист-горски инспектор в РДГ-Варна ,се установява, че на 15.11.2019г. е била извършена проверка в обект по чл.206 от ЗГ на фирма «Б.С.»ЕООД в гр.Балчик,находящ се на ***с ПМ№Е 8004,при която било установено,че дружеството не е вписало превозен билет за постъпление на дървесина в електронния дневник,към момента на постъпването в обекта,като ПБ№********** е издаден от фирма Е.ЕООД гр.Г.Т.на 09.11.2019г. с час на тръгване на превозното средство в 08,30ч. ,а е бил въведен на

10.11.2019г. в 10,28ч.в електронния дневник.

В с.з. св.Н. потвърждава констатациите от проверката.Посочва също така,че в обекта са били прегледани видеозаписите от камерата ,като за датата и момента на въвеждане в ел.дневник на обекта е нямало постъпване на превозно средство.

От показанията на св.С. се установява,че в качеството си на упълномощено от управителя на дружеството лице е присъствала при проверката на РДГ-Варна,при съставяне на КП,както и при съставяне и връчване на АУАН.Посочва,че именно тя работи със системата на РДГ и тя въвежда превозните билети.Оспорва датата и часа на въвеждането на ПБ в ел.дневник,като посочва,че това се дължи на проблем в системата на РДГ-Варна,а не на некоректно въвеждане от страна на дружеството.

Проверката ,св.Н. обективирал със КП,сер.Е00 №151806/15.11.2019г.,връчен на С. ,по силата на пълномощно,приложено към кориците на делото.

Въз основа на проверката и констатациите от нея ,на дружеството,св.Н. съставил АУАН ,СЕР.К,№0001247/15.11.2019г.,в който посочил нарушение на чл.206,ал.1,т.1 от ЗГ,във вр.с чл.14,ал.2 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

АУАН е връчен на упълнощеното лице,като последната е посочила,че има възражения,каквито и е представила в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН.

Макар изрично да няма произнасяне по възражението,очевидно наказващият орган не го е приел за основателно,след като е издал процесното

НП,като в този смисъл съдът приема,че не е допуснал нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените.

Въз основа на

АУАН,наказващият орган,в лицето на Директора на РДГ-Варна е издал процесното НП.Последното е връчено на упълномощеното лице С. , на 31.12.2019г.,видно от известието за доставяне.

Жалбата срещу НП е подадена на 07.01.2020г.,заведена с вх.№РДГ04-82 от същата дата.

С оглед на това съдът приема,че жалбата е депозирана в законноустановеният срок ,от надлежна страна ,поради което е процесуално допустима,разгледана по същество се явява и основателна.

Съгласно чл.

206, ал. 1, т. 1 от ЗГ, собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина, като съгл.ал.2 ,условията и редът за изпълнение на задълженията по ал. 1 се определят с Наредбата по чл. 148, ал. 11 от закона,а именно Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Следва да бъде посочено,че към датата на постановяване на настоящото решение,Наредба №1/2012г. е претърпяла изменения ,обн.в ДВ бр.89/2019г. в сила от 13.05.2020г.

При действието на Наредбата към датата на констатиране на нарушението-10.11.2019г., чл.

14,ал.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии урежда реда и условията за водене и съхранение на дневник по чл.

206 от ЗГ на хартиен носител.

Едва с изм.в ДВ бр. 89 от

2019 г. , в сила от 13.05.2020 г. е въведено понятието „Електронен дневник“.

Видно от описанието на нарушението в АУАН и в НП, същото явно се изразява в това, че търговецът не е вписал превозен билет за постъпление на дървесина в електронния дневник към момента на постъпване в обекта на ПБ№********** от 09.11.2019г. издаден в 08,30ч.,съгл. чл.

206 от ЗГ.

Съгласно чл.

13, ал. 1 и ал.

2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г.за контрола и опазването на горските територии, действаща към дата 10.11.2019г.,собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, се снабдяват за своя сметка с дневник по чл.

206 ЗГ, който е по образец, определен със заповед на изпълнителния директор на ИАГ.

Ал. 9 на същия член,действаща към датата на нарушението , регламентира възможността със заповед на изпълнителния директор на ИАГ да се определи електронен формат на дневника, както и редът и условията за воденето му и предоставянето на справката по ал. 7.

Следва да бъде посочено,че Електронният дневник е посочен като възможност в чл. 13, ал. 9 от Наредбата, а не в чл. 14.

И редът и условията за воденето му не са посочени в Наредбата, а съгласно препращащата норма на чл. 13, ал. 9 от Наредбата, следва да са уредени в нарочна заповед на изпълнителния директор на ИАГ.

Към настоящият момент воденето на електронен дневник е предвидено в разпоредбата на чл.14 от Наредбата.,като изрично е посочен кръга от лица които са задължени да го водят.

В същото време,както бе посочено и по-горе към датата на нарушението,чл.14,ал.2 ,във вр.с ал.1 от Наредбата не задължава лицата по чл.206 от ЗГ да водят такъв ел.дневник,и ако го водят то е бил предвиден ред по който това да се случва.

Към момента действащата разпоредба на чл.14,ал.2 от

Наредбата не може да се приеме,че е по-благоприятна за дружеството,т.к. неправилно повдигнатото в НП обвинение към датата на нарушението не е задължавало търговецът да води ел.дневник,макар ,че според съда,за да се приеме,че такъв е имало,защото това не се спори от страните,очевидно е била спазена указаната по-горе процедура.

Според съда е следва да бъде приложена разпоредбата на чл.3 от ЗАНН и т.к.сега действащата разпоредба на чл.14,ал.2 от Наредбата се явява по-неблагоприятна за дружеството,следва да се приложи този който е по-благоприятен за него а именно,този действащ към момента на извършването му.

С оглед на изложеното съдът приема,че нарушението по което дружеството е следвало да бъде санкционирано не е това по чл.206,ал.1,т.1 от ЗГ във вр.с чл.14,ал.2 от Наредба №1/30.01.2012г.

Отделно от това съдът констатира,че наказващият орган не е изпълнил задължението си да установи по безспорен и категоричен начин ,кога именно е извършено нарушението,дали на 09.11.2019г.,деня в който процесният ПБ е бил издаден и за дружеството е имало задължението да го въведе ,вписвайки го в дневника към момента на постъпване в обекта или на 10.11.2019г.,деня в който е бил въведен ПБ,така както е посочено в НП.