Решение № 2542 от 09.12.2019, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2542 гр. Пловдив, 09.12.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на трети декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Иван Спиров, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3490 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от Г.Ф.Ф. с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв.С.П., против

Областна дирекция на МВР - Пловдив. С исковата молба е предявена претенция за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца имуществени вреди, претърпени в резултат на издадено срещу него незаконосъобразно наказателно постановление с издател Началник на РУ Хисаря, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване на наказателното постановление по АНД № 5613/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд, ІV наказателен състав разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените в хода на настоящото производство разноски по представен списък на разноските – 300 лева адвокатски хонорар и 10 лева държавна такса за образуване на делото.

Ищецът, редовно призован, е изпратил представител в съдебното заседание, упълномощения му адв.П., който заявява, че поддържа иска, като излага становище по същество устно и с представена писмена защита.

Ответникът по иска ОД на МВР гр. Пловдив е депозирал писмен отговор по исковата молба, чрез упълномощената главен юрисконсулт Пенкова, с изложено становище относно недопустимост на исковата претенция, както и твърдения за неоснователност и недоказаност на същата. Искът се оспорва по основание и по размер, направено е възражение за наличие на основанията по чл.5 от ЗОДОВ, твърди се, че направените разноски за адвокат не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ, прави се искане за намаляване на адвокатското възнаграждение под предвидения, или до предвидения в Наредба № 1/2004 г. размер на адвокатските възнаграждения.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение и разноски по производството. В съдебно заседание, редовно призована, ОД на МВР - Пловдив не е изпратила представител.

Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява становище за основателност на исковата претенция, като моли същата да се уважи.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим.

С оглед на съдържанието на исковата претенция се касае до иск с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност. В тази насока следва да се има предвид, че съгласно Тълкувателно постановление № 2/2015 г. от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, но въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В същото ТП е посочено и че за квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателно - правни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Заключено е, че неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно - наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая исковата претенция е основана на отмяна на наказателно постановление по предвидения за това съдебен ред по ЗАНН.

На второ място, възражението на ответника за недопустимост на исковата претенция поради съдържанието й, свързано с претендиране на направени разноски в производство пред съд, не са основателни, доколкото, както е посочено и в цитираното вече ТП № 2/15 г., а също и в ТР № 1/2017 г. на ВАС, ОСС І и ІІ колегия, нито ЗАНН, който е приложимият закон в производството по обжалване на наказателните постановления, нито НПК, към който ЗАНН препраща за неуредените случаи, са предвиждали към момента на депозиране на исковата молба специален ред за присъждане на разноски в производството. Същото се отнася и до касационното производство по обжалване решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела, при които, съгласно ТР № 2/2009 г. на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски. Разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, която вече предвижда възможност за присъждане на разноски в съдебните производства по обжалване на наказателните постановления, е приета едва с ДВ., бр.94/29.11.2019 г., поради което и доколкото искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно издадено наказателно постановление, отменено преди влизане в сила на посочената разпоредба от ЗАНН, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане именно по реда на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК.

Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на посоченото наказателно постановление, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди за ищеца, е Началник РУ Хисар към ОД на МВР Пловдив. Последната е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, поради което и доколкото издателят на отмененото наказателното постановление е част от административната структура на това юридическо лице /по арг. на чл.9 ПУДМВР/, правилно искът е насочен именно срещу Областна дирекция на МВР Пловдив.

По същество исковата претенция се явява основателна.

От приетите и приложени по делото доказателства се установява от фактическа страна, че срещу ищеца Ф. е било издадено Наказателно постановление № 19-0273-000174 от 26.03.2019 г. на Началник РУ Хисар към ОД МВР Пловдив, с което на ищеца е било наложено административно наказание глоба от 50 лева на основание ЗДвП. Наказателното постановление било обжалвано от ищеца, чрез упълномощения му адв.П., по реда на чл.59 от ЗАНН пред Районен съд – Пловдив, където по жалбата било образувано АНД 5613/2019 г. по описа на ІV наказателен състав. По него с решение № 1844/14.10.2019 г. наказателното постановление било отменено, като решението влязло в законна сила на 31.10.2019 г. В производството пред РС Пловдив ищецът Ф. бил представляван от упълномощения му адв.С.П., за когото по делото още с жалбата срещу наказателното постановление били представени както пълномощно, така и договор за правна защита и съдействие с дата 22.08.2019 г.

Съгласно Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС ОСГТК, когато възнаграждението за адвокат е заплатено в брой, то с оглед доказване на плащането, този факт следва да бъде отразен в договор за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото и в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая, видно от материалите по АНД № 5613/2019 г. на ПРС, по същото дело е приложен договора за правна защита и съдействие от 22.08.2019 г., сключен между ищеца Ф. и упълномощения от него за представителство пред районния съд адвокат П.. В договора е изрично отразено, че има за предмет именно оказване на правна защита и съдействие по обжалване на наказателното постановление, като е посочено и че е договорено и изплатено в брой възнаграждение от 300 лева при сключването му. В тази насока и според съда, въпросният договор за правна защита и съдействие е годен да удостовери извършения от страна на ищеца разход за адвокатска защита пред районния съд по обжалване на отмененото впоследствие като незаконосъобразно наказателно постановление. Поради това и направеният разход от 300 лева за възнаграждение на адвокат по делото в районния съд е доказан.

За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай, както се посочи, е установена по делото наличната отмяна на издаден при изпълнение на особена по своя характер административна дейност, каквато е административно-наказателната дейност, акт – наказателно постановление, като незаконосъобразно. В развилото се пред районния съд по АНД 5613/19 г. производство по отмяна на наказателното постановление се установява, както се каза вече, ищецът да е направил имуществен по своя характер разход, като е заплатил адвокатски хонорар за представителство от адвокат, упълномощен с пълномощно по делото. Така направеният разход, противно на направеното от ответника възражение, се явява имуществена вреда за ищеца, която, освен това, е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт – наказателно постановление – и е непосредствена последица от него, доколкото ищецът не би търсил и заплащал адвокатска защита, ако срещу него не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление. В тази насока и възраженията на ответната страна относно това, че защитата в съдебното производство по ЗАНН не е задължителна, поради което и не може да се установи пряка и непосредствена връзка между направения разход, който да се отчете като имуществена щета за ищеца и отмяната на наказателното постановление, не могат да се счетат за основателни, като се има предвид и изричното разрешение, дадено в задължителното за съдилищата ТР 1/2017 г. на ВАС, според което адвокатската защита е конституционно гарантирана в КРБ и законово регламентирана в ЗА и в чиито мотиви е отхвърлено като абсурдно с конкретно изложени доводи твърдението, че направеният разход за адвокатски хонорар в посочените производства, не се явява имуществена вреда за ищеца, тъй като е платен само по силата на свободното договаряне между страните. Съгласно последно посоченото ТР 1/2017 г. на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В тази връзка и съдът е длъжен да се съобрази със задължителното за приложение тълкувателно решение.