Решение № 6020 от 24.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6020 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100507417 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 5797 от 11.04.2023 г., постановено по гр. д. № 7871/2022 г. по описа на СРС, 164 състав, е признато за незаконно и е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на Д. Д. Д., ЕГН **********, извършено със заповед №225/08.12.2021 г. на Директора на Поделение „П.п.“ - гр.София при „БДЖ П.п.“ ЕООД, ЕИК ****, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ и ищецът е ВЪЗСТАНОВЕН, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност "Охранител“ в обекти и съоръжения - Вагонно депо „Надежда“ при Поделение „П.п.“ - гр.София към „БДЖ П.п.“ ЕООД, ЕИК ****, като Поделение „П.п.“- гр.София при „БДЖ П.п.“ ЕООД, ЕИК ****, е осъдено да заплати на Д. Д. Д. на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ сумата от 6 715,02 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат на незаконното уволнение, дължимо за периода от 13.12.2021 г. до 13.06.2022 г., ведно със законната лихва от 16.02.2022 г. до окончателното му плащане. С решението е разпределена и отговорността за разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба с вх. №

135780/16.05.2023г. от ответника Поделение „П.п.“- гр.София при „БДЖ П.п.“ ЕООД, в която са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение. Въззивникът счита за правилен извода на районния съд, че са били съкратени всички щатни бройки за охранители във вагонно депо „Надежда“, 1 както и че преди уволнението на ищеца е предоставено съгласие по чл. 333, ал. 4 от КТ от синдикалния орган, действащ в предприятието – КТ Подкрепа.

Посочил е, че не е взел мнението на ТЕЛК по реда на чл. 333, ал. 2 от КТ, тъй като от всички охранители, работещи при него, е изискано устно преди пристъпване към съответните уволнения да представят документи, от които да е видно, че попадат под обхвата на предварителната закрила от уволнение.

Ищецът Д. Д. Д. представял в годините пред работодателя различни решения на ТЕЛК, като последното такова било № 2065 зас. № 151 от 01.10.2019г., а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била от 08.12.2021г.

Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. Д. Д.. Страната счита, че обжалваното решение е правилно, а въззивната жалба – неоснователна. Правилно районният съд приел, че са допуснати нарушения на установената в негова полза предварителна закрила от уволнение, задължаваща работодателя в хипотезите на чл. 333, ал. 1 от КТ да изисква съгласие от определения за това орган преди да пристъпи към уволнение. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 28882/16.02.2022г. на Д. Д. Д., с която е предявил срещу ответника Поделение „П.п.“ - гр.София при „БДЖ П.п.“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал 1, т. 1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ за признаване на незаконност и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 225/08.12.2021 г.; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "Охранител" в охрана на обекти и съоръжения Вагонно депо „Надежда“ при „БДЖ - П.п.“ ЕООЗ, РЦ - София и за присъждане на дължимото се на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставането му без работа в периода от 13.12.2021 г. до 13.06.2022 г„ в размер на 6 715,02 лева /след изменение на неговия размер по реда на чл. 214 от ГПК/.

Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен трудов договор № 162 от 16.06.2016г., въз основа на който изпълнявал длъжността „охранител“ в обекти и съоръжения – Вагонно депо „Надежда“ при БДЖ – П.п. ЕООД. Със заповед № 225/08.12.2021 г., връчена на 13.12.2021г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.2 от КТ поради съкращаване на щата, е било прекратено трудовото му правоотношение. Счита, че извършеното уволнение е незаконосъобразно, тъй като работодателят не извършил задължителния подбор по чл.329 от КТ, както и че не взел предварително писмено становище от синдикалното ръководство на предприятието, нито пък предварително 2 разрешение от Инспекцията по труда, съгл. чл.333, ал.1 от КТ, тъй като страдал от заболяване с трайно намалена трудоспособност. С уточнителна молба ищецът е посочил, че страда от болест по наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл.

333, ал. 1 от КТ – епилепсия. Изтъкнал е, че работодателят е знаел за това заболяване, но въпреки това не е поискал мнение от ТЕЛК и не е получил предварително разрешение от инспекцията по труда преди да прекрати трудовото правоотношение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Поделение „П.п.“- гр.София при „БДЖ П.п.“ ЕООД, с който е заявил, че предявените искове са неоснователни. Изложени са доводи, че уволнението е законосъобразно извършено, от компетентен орган в качеството му на работодател. Твърди, че съкращаването на щата е реално, като са били съкратени всички 49 щ.бр. за длъжност „Охранител“ във ВД „Надежда“ към ППП-София, заемана и от ищеца до уволнението му, поради което за него не възникнало задължение да извърши подбор по чл. 329 от КТ. Възразява срещу твърдението на Д. Д., че е подлежал на предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, възразява да има данни и за трудоустрояване на ищеца. По отношение на твърдението на ищеца, че подлежи на предварителна закрила при уволнение е представил доказателства, че е било изискано и съответно получено предварително съгласие от синдикалното ръководство на секцията на КТ „Подкрепа“ в ППП - София, към БДЖ-ПП. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. В открито съдебно заседание и в отговор на уточняващата молба на ищеца поддържа, че при него липсва експертно решение на ТЕЛК, от което да е видно, че лицето е страдало от епилепсия.

По делото е приет като писмено доказателство препис от трудов договор № 162 от 16.06.2016., от който е видно, че между Д. Д. Д. и ответника е възникнало трудово правоотношение и ищецът е заемал длъжността "Охранител" във Вагонно депо „Надежда“ при „БДЖ - П.п.“ ЕООД, с място на работа вагонно депо „Надежда“. С допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение с № 327-РЦ/13.03.2017г. страните са уговорили, че от 14.03.2017г. срокът на трудовия договор е за неопределено време. От заповед № 225/08.12.2021г. подписана от директора на ППП при БДЖ - София, е видно, че трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на щата, като заповедта е връчена на работника на 13.12.2021г.

Към доказателствената съвкупност е приобщено и експертно решение № 2065 зас. № 151 от 01.10.2019г. на ТЕЛК, в което е посочено, че ищецът е с 20% трайно намалена работоспособност и страда от заболяване епилепсия, като се установява от известие за доставяне, представено от Столична регионална здравна инспекция, че експертното решение е връчено на „БДЖ – П.п.“ ЕООД, а от приетата по делото преписка 92-00-429/11.10.2019г. е видно, че посоченото експертно решение е регистрирано в деловодната система на 3 ответника на 11.10.2019г.

За здравословното състояние на ищеца свидетелстват и Етапна епикриза от 29.03.2012г. с поставена диагноза „епилепсия“; експертно решение на ТЕЛК № 2754 зас. № 204 от 11.12.2018г., в което е посочено, че лицето страда от епилепсия; медицинско удстоверение № 521 за проведен специализиран медицински преглед от психиатър в НМТБ „Цар Борис III“ – гр. София от 12.02.2019г., в което е отразено, че Д. Д. е психично здрав и не се установява наличие на психично разстройство.

От разписание на длъжностите при Поделение П.п., в сила от 10.04.2021г., се установява, че във Вагонно депо „Надежда“ са били разкрити 49 щатни бройки за длъжността „охранител“. В последствие с решение на съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД от 18.10.2021г. /препис от Протокол № 65/ и заповед № 1236/28.10.2021г. на управителя и на директора на „БДЖ-ПП“ ЕООД е извършено съкращение на щата, като във „Вагонно депо „Надежда“ и „Ремиз“ са премахнати всички щатни бройки за длъжността „Охранител“, с код по НКПД 54141007, като от 49 щ.бр. считано от 29.10.2021г. същите стават “0“.

Ответникът е представил като писмено доказателство отговор от КТ „Подкрепа“ в ППП София, дейност „Охрана“ от 25.11.2021г., с който изпълнителният съвет на синдикалната секция е дал съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с Д. Д. Д..

Установява се от фиш за изплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца за месец ноември 2021 г., представен и от двете страни, че неговият размер е бил 1119,17 лева. Посоченото обстоятелство е обявено от районния съд за безспорно в първото съдебно заседание по делото, като е посочил, че същото следва да служи за база при определяне на дължимото се обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, в случай че съдът намери исковете за основателни.

Приети са още и преписи от два броя трудови книжки на ищеца - № 329 и № 329а, като първоинстанционният съд е извършил констатация в открито съдебно заседание от 15.04.2022г., че последното вписано обстоятелство в трудовата книжка е прекратяването на трудовото правоотношение с „БЖД П.п.“ ЕООД, считано от 10.12.2021г., като е липсвало отбелязване на последващ трудов договор, сключен от ищеца. Констатация е извършена и заседание, проведено на 04.10.2022г., в което съдът е установил, че копието на трудова книжка № 329 съдържа всички страници, като същото се отнася и за копие на трудова книжка № 329а, на страница 17 от която е било последното вписване, касаещо прекратяването на трудовия договор с ответника по чл. 328, т. 2 от КТ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По 4 въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че в обжалваната част решението на Софийски районен съд е правилно поради следните съображения:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата се предпоставя от следния фактически състав: 1) да е налице премахване, считано от определен бъдещ момент на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2) съкращението да е реално, т.е. съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа; 3) да е налице към момента на уволнението - датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване; 4) да е извършено по съответния ред, от компетентен орган, като ако за работодателя е налице задължение да извърши подбор, той следва да бъде осъществен в съответствие със законоустановените критерии при извършване на обективна оценка на качествата на всички служители, заемащи съкращаваната длъжност.