Определение № 935 от 21.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 935 гр. София, 21.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20248002902427 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Т. Д. Б., гражданин на Кралство Нидерландия, срещу решение № 172 от 29.04.2024г. по в.т.д. № 123/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 13 от 10.01.2024г. по т.д. № 407/2023г. на Окръжен съд – Пловдив. С решението на окръжния съд са отхвърлени предявените от касатора срещу „ЕСВ България“ ООД, дружество, регистрирано в страната, искове с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците в дружеството, взети на 07.07.2023г.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно въззивният съд е приел, че не следва да се произнася по молбата на касатора от 02.10.2023г., подадена три дни след изтичане на срока по чл. 372 от ГПК за допълнителна искова молба. Направени са уточнения и допълнения относно твърдението за нередовното уведомяване на Р. Т. Д. Б. за свиканото Общо събрание. Поконкретно, че от служителя на частния съдебен изпълнител, връчващ 1 поканата, не е бил поискан документ за самоличност и че Р. Т. Д. Б. не говори български, поради което не може да се удостовери, че е разбрал същността на действията, извършени от служителя. По тези въпроси въззивният съд е дължал произнасяне, а не го е направил. Неправилни са и изводите на съда, че в производство по чл. 74 от ТЗ съдружник не може да се позове на представителната власт на пълномощника на друг съдружник. Въззивният съд не е съобразил, че в случая нотариалната заверка на подписа е била не на съдружника Е.Б. като физическо лице, а в качеството му на управител на „ЕСВ България“ ООД, при което не е било спазено изискването на чл. 32 от дружествения договор.

Касаторът иска обжалваното въззивно решение да бъде допуснато до касация, отменено и предявените искове – уважени.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. При търговски спор преклузивен ли е срокът по чл. 372, ал. 2 от ГПК по отношение правото на ищеца да поясни и допълни първоначалната искова молба и може ли той да направи това след изтичане на срока за подаване на исковата молба?

Касаторът се позовава на решение № 50006 от 09.02.2023г. по т.д. № 2529/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 50074 от 27.10.2023г. по т.д. № 1098/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., както и определения на ВКС.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, обвързан ли е с посоченото в жалбата?

2

Във връзка с въпроса касаторът сочи Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

3. Може ли съдружник да се позове на липса на представителна власт на пълномощник на друг съдружник, когато е налице нарушение на изискванията на дружествения договор относно представителство на общото събрание на съдружниците? Налице ли е колизия между правото на съдружника на защита по смисъла на чл. 74 от ТЗ и възприетото схващане, че той, като трето лице, не може да се позове на нередовност на упълномощаването на представителя на другия съдружник?

4. Редовно ли е упълномощаването, ако в пълномощното упълномощителят е посочен в качеството си на физическо лице и едновременно с това като представител на юридическо лице и при положение, че нотариално е удостоверен единствено подписът на упълномощителя като представител на юридическото лице, то надлежно ли е упълномощаването и от страна на физическото лице в случаите, когато нотариалната заверка е задължителна за валидност на упълномощаването, а съответно подписът на физическото лице не е нотариално удостоверен?

Според касатора третият и четвъртият от въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От насрещната страна по жалбата „ЕСВ България“ ООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява 3 основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл.

280, ал. 2 от ГПК.

С исковата си молба по делото, подадена на 10.07.2023г., Р. Т. Д. Б. е изложил, че е съдружник в „ЕСВ България“ ООД с 15% дял от капитала, а останалата част от капитала се притежава от Е.Б., също гражданин на Нидерландия, с когото са били и управители на дружеството. На проведено на 07.07.2023г. Общо събрание на съдружниците били взети решения за освобождаването на Р. Т. Д. Б. като управител (т. 1) и за вписване на промените по партидата на дружеството в търговския регистър (т. 2).

Решенията, според ищеца, са противоречали на Търговския закон и на дружествения договор, при което е била поискана отмяната им. В нарушение на чл. 139 от ТЗ и дружествения договор ищецът не е бил надлежно уведомен за свикване на събранието (с писмена покана, получена от съдружника наймалко 7 дни преди датата на събранието), както и представителят на другия съдружник (адвокат С. П.) не е бил надлежно упълномощен. Съгласно чл.

137, ал. 6 от ТЗ и дружествения договор съдружниците могат да участват в общото събрание само при изрично писмено пълномощно, а в случая има упълномощаване от Е.Б. като управител и съдружник в един документ, като нотариалната заверка е на подписа на управителя.

Исковете на ищеца са били оспорени от „ЕСВ България“ ООД с подаден отговор. Възразено е било, че Общото събрание е свикано и проведено в съответствие с ТЗ и дружествения договор.

От името на ищеца е била подадена допълнителна искова молба с уточнение, че поканата за Общото събрание е била връчена на Р. Т. Д. Б. чрез частен съдебен изпълнител, но не е било изисквано удостоверяване на самоличността чрез представяне на документ за самоличност (чл. 44 от ГПК), мястото на връчване е било в нарушение на чл. 49 от ГПК, както и не е било съобразено, че ищецът не говори български, при което е била препятствана комуникацията му с връчителя.

С разпореждане от 03.10.2023г. първоинстанционният съд е констатирал, че допълнителната искова молба е постъпила в съда след изтичане на срока по 4 чл. 372 от ГПК от две седмици.

В хода на първоинстанционното производство са били събрани посочени и представени от страните писмени доказателства.

С решение № 13 от 10.01.2024г. по т.д. № 407/2023г. на Окръжен съд – Пловдив исковете на Р. Т. Д. Б. са били отхвърлени.

Съдът е приел, че съдружникът е бил поканен за Общото събрание на 29.06.2023г. Изготвената двуезична покана за събранието (на български и английски език) е била връчена при условията на отказ от служител на ЧСИ Ангел Ангелов, рег. № 826 на КЧИ (чл. 44, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 43 от ЗЧСИ).

До съдебния изпълнител е била подадена молба вх. № 5389 от 28.06.2021г. от управителя на „ЕСВ България“ ООД за връчване на поканата на основание чл.

18, ал. 5 от ЗЧСИ, с посочени два адреса на Р. Т. Д. Б. в гр. Пловдив – в комплекс „Марица Гардънс“ и на ул.“Братя Пулиеви“. Ищецът е бил намерен на втория адрес - в заведение на ул.“Братя Пулиеви“ № 6, гр. Пловдив, като, съгласно отбелязването на връчителя, той взел документите, запознал се с тях, направил снимки на телефона, провел няколко разговора и отказал да ги приеме. Връчването е било на място, предвидено в приложимата разпоредба на чл. 49 от ГПК, вр. чл. 43 от ЗЧСИ. Място на връчването може да бъде всяко място, на което адресатът може да бъде намерен. Без значение е дали ищецът владее български език, тъй като поканата е съдържала текст и на английски език. По делото са липсвали данни, които да опровергават удостоверените от връчителя обстоятелства по връчването.

Във връзка с оплакванията за ненадлежно представителство на другия съдружник (на събранието на 07.07.2023г. Е.Б. е бил представляван от адвокат С. С. П.) първоинстанционният съд е приел, че е налице надлежно писмено пълномощно от 05.07.2023г. Пълномощното е изхождало от Е.Б. като съдружник. Изрично в т. 3 от пълномощното е било посочено, че адвокатът разполага с правото да участва във всички общи събрания, като записва и гласува с притежаваните от този съдружник дялове както намери за добре, по своя собствена преценка и усмотрение, в това число да вземе участие в събранието, свикано да се проведе на 07.07.2023г. От друга страна, възражения за нередовност на упълномощителното изявление може да прави и на тях да се позовава само упълномощителят. Протоколът от заседанието на Общото събрание на съдружниците е бил с нотариална заверка на подписа и 5 съдържанието с рег. № 4374 и № 4375, том 2, акт 68 на нотариус Светлана Запрянова с рег. № 179 на НК.

Въззивното решение е било обжалвано от Р. Т. Д. Б.. Поддържани са били изложените твърдения за противозаконност на решенията на общото събрание на 07.07.2023г., както и за противоречие на решенията с дружествения договор.

С решение № 172 от 29.04.2024г. по в.т.д. № 123/2024г. на Апелативен съд – Пловдив решението на Окръжен съд – Пловдив е било потвърдено.

Въззивният съд е възпроизвел съдържанието на подадената искова молба и отговор, а относно допълнителната искова молба на Р. Т. Д. Б. е посочил, че е просрочена. Изцяло са били споделени фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Единствено е било отбелязано, че пълномощното за адвокат С. П. е било с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, извършена от нотариус Елена Андасарова - Ангелова, както е изисквал чл. 32 от дружествения договор. То е било за конкретно общо събрание и е предоставяло на представителя ясно формулирани правила. Не е имало пречка с един документ, какъвто е пълномощното, едно лице, което има едновременно две качества, от които произтичат права, да упълномощи представителя едновременно.

С оглед възприетото от въззивния съд, първият поставен процесуалноправен въпрос не отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал.

1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Това е, тъй като въпросът е предпоставен от липсата на произнасяне от въззивния съд по направените в молбата на страната от 02.10.2023г. уточнения и допълнения. Действително въззивният съд е отбелязал, че допълнителната искова молба от 02.10.2023г. е просрочена, но по същество се е произнесъл по изложените в нея твърдения.

При споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, изрично е било посочено, че връчваната покана за събранието на съдружниците е била съставена и на английски език, за който касаторът - ищец не възразява, че владее, а удостоверените от връчителя обстоятелства (че ищецът е взел документите, запознал се с тях, направил снимки на телефона, провел няколко разговора, но отказал да ги приеме) са сочили, че Р. Т. Д. Б. е разбрал естеството на извършваните действия. Същевременно от касатора не е било 6 оспорено, че действията са били извършени пред самия него. Т.е. че при връчването служителят правилно е установил самоличността на съдружника, за което единствено би било необходимо изискването и представянето на документ за самоличност. С оглед изложеното първият въпрос не съответства на изискванията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – да бъде част от правния спор и да е обусловил правните изводи на въззивния съд.