Решение № 17607 от 01.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17607 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110164994 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. И. С., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответната страна дължи на ищеца следните суми: 455, 86 лева – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. No ****** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.09.2022 г. до окончателното погасяване, 86, 26 лева – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.08.2022г., 30, 46 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.09.2022 г. до окончателното погасяване, 6, 12 лева – обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.08.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение от 26.09.2022г. по ч.гр.д. № 48443/2022 г. по описа на Софииски раионен съд, 88 с-в.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по отношение на топлоснабден имот в

********************************************************, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот. Сочи, че в случая деистващи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че 1 съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава.

Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Директ“ ЕООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И. И. С. чрез назначения от съда особен представител адв. К. К.., в които исковете се оспорват по основание и по размер. Ответникът оспорва да потребител на топлинна енергия и сочи, че не са представени доказателства за това обстоятелство. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

С определение от 20.02.2025 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано „Директ“ ЕООД. Третото лице-помагач не изразява становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 48443/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 26.09.2022 г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, събрани са данни, че същата не живее на адреса, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга 2 за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В случая от събраните писмени доказателства се установява, че по силата на сключен на 19.11.2021 г. договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 161, том II, рег. № 4147, дело № 272 от 2021г. на нотариус Ц. З., вписана в Регистъра на НК под № 189 И. И. С. е продала на М. В. В. и Р. В. К. процесния топлоснабден имот с административен адрес ********************************************************. Нотариусът е констатирал, че продавачката се легитимира като собственик на имота въз основа на представените документи, удостоверяващи правото на собственост, сред които и Заповед № 100 от ЗТСУ № РД41-176 от 21.03.1990 г. – ИК на СНС. Въз основа на издадено съдебно удостоверение по делото е представена Заповед, с посочените в Нотариалния акт реквизити, но от друга дата. По делото обаче се намират и други писмени документи, свидетелстващи, че именно И. И. С. е била титуляр на правото на собственост. Видно от приложения списък на собствениците към Протокол от Общо събрание на 08.10.2012 г. /л. 22/ под № 11 е вписана И. И. С. като титуляр на имот. На л. 25 е представен списък на потребителите във връзка с определяне кубатурата на имотите и под № 11 отново се сдържат имената и ЕГН на ответната страна. Представените писмени документи носят подписа на отвеницата, който не е оспорен. При това положение и предвид обстоятелството, че нотариалният акт представлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, ползващ се с официалната формална и материална доказателствена сила относно извършената от нотариуса проверка относно притежанието на собствеността на ответницата върху имота и установяване на притежанието на тази собственост от нея, съдът достига до извод, че ответницата е била собственик на имота поне в периода от 2012 г. до 09.11.2021 г., респективно легитимира се 3 като потребител на топлинна енергия по отношение на процесния имот за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., поради което и И. И. С. отговаря за заплащането на топлинна енергия и услугата дялово разпределение за имота.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива.

Прието като доказателство по делото е извлечение от вестник „Монитор“, видно от което Общите условия са публикувани на 11.07.2016 г. По делото нито се твърди, нито се доказва ответната страна да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период същата е била собственик на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Във връзка с възраженията на ответниците следва да се отбележи, че действително по делото не са представени преки писмени доказателства, установяващи правото им на собственост върху процесния имот. Приетите като доказателства писмени документи обаче създават верига от косвени доказателства, че ответницата е титуляри на правото на собственост върху процесния имот за процесния период при посочените квоти. Константна е практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, по въпроси относно косвените доказателства. В решение № 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, е прието следното: Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване - при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.

Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено.

Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателственисредства (веществени, писмени, 4 гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 188 от ГПК от 1951 г.(отм.) и съответно - чл. 235 и чл. 12 от ГПК от 2007 г.

Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. Подобно разрешение е възприето и в решение № 31/9.03.2012 г. по гр. дело № 502/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, а именно: Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение.