Решение № 1076 от 19.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 1598/2023
- Вид
- Решение № 1076
- Подписан
- 19.01.2024
- В сила
- 19.01.2024
- Състав
- МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 24358 от 21.02.2023 · ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КОЛЕВА
- Определение № 17749 от 18.05.2023 · ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КОЛЕВА
- Протокол № 15131 от 14.06.2023 · ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3, т. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1076 гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: М. Н. СТ. при участието на секретаря А. В. Т. като разгледа докладваното от М. Н. СТ. Гражданско дело № 20231110101598 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЗД *** ” АД срещу „ЗАД ***” АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като следва: за сумата 1148,88 лева - заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил марка „Опел” с рег. № ***, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 04.11.2021г. в гр. ***, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата 106,37 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 13.02.2022г. до 10.01.2023г.
Ищецът твърди, че на 04.11.2021г. в гр. *** настъпва ПТП, в резултат на виновното поведение на водача на лек автомобил „Опел” с рег. № ***, който при излизане от реда на паркираните МПС-та на заден ход, не се съобразява с положението, посоката и скоростта на другите участници в движението и удря преминаващото направо покрай него МПС с рег.
***. В резултат на ПТП на МПС с рег. № *** били нанесени материални щети. Към датата на ПТП увреденият автомобил бил застрахован по застраховка „Каско на МПС” при ищеца.
Във връзка с образуваната щета на сервиза, извършил ремонта на автомобила, била заплатена сумата от 1148,88 лева. Гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Опел” с рег. № *** към датата на ПТП била застрахована при ответника. На ответника била изпратена регресна покана за заплащане на сумата от 1148,88 лева, която била получена на 13.01.2022г., но плащане на последвало. Ищецът претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗАД ***“ АД е подал отговор на ИМ, в който изрично оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, описан от ищеца и наличието на противоправно поведение от страна на водача, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, както и наличието на причинно-следствена 1 връзка между ПТП и твърдените от ищеца вреди. Твърди, че вина за ПТП има другия водач, което било отразено и в двустранния протокол за ПТП. В условията на евентуалност твърди съпричиняване на този водач. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Не оспорва получаването на регресната покана, но твърди забава на ищеца с оглед липсата на представени документи, доказващи вината на водача, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника. В тази връзка твърди и недължимост на лихва за забава. Не оспорва заплащането на сумата от 1148,88 лева от ищеца в полза на сервиза, извършил ремонта. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално размерът на обезщетението намален. Претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел” с рег. № ***, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.
Между страните не се спори, а и видно от приетата като писмено доказателство застрахователна полица № ***/*** г., към момента на настъпване на събитието между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ***, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско на МПС“.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е отделено и обстоятелството, че към датата на ПТП водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП от *** г. се установява, че на посочената дата около 09:00 часа, в гр. ***, на паркинг на ул. „***“ № *** е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ***, управляван от Г. М., и лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, управляван от А. М..
Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по МПС, като за лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № *** е посочено предна дясна броня, калник и предна и задна врата, а за лек автомобил „Опел Астра“ с рег.
№ *** – задна броня. Протоколът е подписан от двамата водачи, като Г. М. е посочил в частта „забележка“, че вината за настъпването на ПТП е негова. Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса.
Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно 2 останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях.
Ето защо, документът има характер на нарочен от гледна точка на съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно останалите доказателства и най - вече с данните за механизма на настъпване на ПТП, които се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели, и заключението на САТЕ.
От показанията на разпитания свидетел Г. Н. М., водач на процесния лек автомобил „Опел Астра“, с рег. №*** се установява, че ПТП е настъпило на паркинга на корпоративния офис ул. „***“ № ***. Посочва, че влизал през бариерата, като в този момент му звъннал телефонът, поради което отклонил вниманието си. В същия момент, другият участник в ПТП-то – А. М., който бил на длъжност „куриер“, тръгнал да излиза от паркомясто, на заден ход. И двамата не забелязали другия автомобил, като свидетелят не би могъл да посочи кой кого е ударил, тъй като станало много бързо. Той видял удара в последния момент. Твърди, че когато се разсеял, не е отклонил автомобила, а ударът станал докато другият шофьор излизал от паркомястото, на заден ход, на около 2 м. Ударът за другия автомобил настъпил в задната броня, а за неговия – между преден десен калник и дясна врата. Потвърждава, че представеният му в съдебно заседание протокол, съвпада със съставения от него и другия шофьор, като неговият подпис бил на буква „А“ най-долу, вляво. Техният автопарк смятал, той не е бил виновен.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля М., като ясни, последователни, логични и кореспондиращи с отразеното в двустранния констативен протокол за ПТП относно обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, както и със заключението на съдебно-автотехническата експертиза.
Според заключението на САТЕ, неоспорено от страните и което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, механизмът на ПТП е следният: на 04.11.2021 г. около 09:00 часа, водачът на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № *** предприема маневра за движение на заден ход за излизане от паркиране на ул. „***“ № ***.
По същото време, с цел паркиране на територията на паркинг на ул. „***“ № ***, е навлязъл лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***. Траекториите на движение на двата автомобила се пресекли и настъпил удар между тях. Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** , се намират в пряка причинноследствена връзка с механизма на процесното събитие.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че по делото е доказано, че поведението на водача на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ***, е било противоправно /в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП/. Това е така, тъй като същият е следвало преди да започне маневра за излизане от паркираните превозни средства, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
От представените по делото писмени доказателства – протокол за оглед и оценка на щети 11.11.2021 г., протокол за допълнителен оглед и оценка на щети от 24.11.2021 г. доклад по щета № ***/*** г., опис заключение по щета № ***/*** г., след извършен оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил, се установява, че ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 1148,88 лв., изплатено на 04.01.2022 г. на сервиза, извършил ремонта на застрахования автомобил.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия 3 застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411 КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за определяне на заплатеното обезщетение.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** , изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1394,88 лв. Така определената от експерта стойност включва, демонтаж и монтаж на увредените детайли, възстановяване на увредените детайли, боядисване, боя и материали, камера и труд.
Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д.
№ 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН. Поради това при определяне на дължимото обезщетение съдът следва да съобрази заключението на вещото лице в частта, в която е определена стойността на действителните вреди, изчислени на база средни пазарни цени.
Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3592723d-598f-4605-b7fe-b9b7622acd9d