Решение № 14613 от 25.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14613 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110152135 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***], ЕИК [***], срещу Р. С. П., ЕГН ********** и В. Д. П., ЕГН **********, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], за признаване за установено, че дължат в условията на разделност следните суми:

- 1/2 ид.ч. за Р. С. П., ЕГН **********, а именно: сумата от 38,14 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.10.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 17.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 10,40 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г.,

- 1/2 ид.ч. за В. Д. П., ЕГН **********, а именно: сумата от 38,14 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.10.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 17.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 10,40 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г., като за горепосочените суми има издадена заповед за изпълнение от 31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 26652/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответниците Р. С. П., ЕГН ********** и В. Д. П., ЕГН **********, в качеството им на собственици на топлоснабден 1 имот, находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ за процесния период м.май 2019 г. до м.10.2019 г., се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от [***] на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това 45-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки, в случай че не бъдат платени в посочения 45-дневен срок от издаването им. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от [***] съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор, като цената за услугата се заплаща от потребителя на ищеца, а последният, от своя страна, заплаща на дружеството топлинен счетоводител.

Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответниците възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. д. № 26652/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски. Ищецът и представил писмени доказателства и заявил допълнителни доказателствени искания, в т.ч. за изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

Приложено е по искане на ищеца за послужване ч. гр. дело № 26652/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Р. С. П., ЕГН ********** и В. Д. П., ЕГН **********, подават идентични по съдържание отговори на исковата молба, с които оспорват претендираните вземания, поради погасяването им по давност. Оспорват ищецът да е изпращал писмо или уведомление, с което да ги е известил за съществуващите задължения. Считат, че вземанията му не са станали изискуеми. Поддържат, че правоприемникът на партидата – синът им Д. П., е заплатил предявената му фактура от 31.07.2020 г., която касае изравнителните сметки за предходен отоплителен период. Излагат твърдения, че не става ясно по какъв начин е изчислена процесната сума за топлинна енергия и за какво се отнася. Оспорва се вземането да е установено по основание и размер.

Твърдят, че ищцовото дружество е следвало да извърши прихващане между заплатените впоследствие суми от ответниците и претендираните със заявлението и исковата молба суми. Излага, че ищецът не е доказал да е изпълнил задължението си по чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Молят за отхвърляне на исковата молба. Претендират разноски. С отговора на исковата молба ответниците представят писмено доказателство – Съобщение към фактура № [***]/31.07.2020 г., издадена на името на новия собственик Д. П.. Правят допълнителни 2 доказателствени искания. В съдебно заседание, ответниците се явяват лично, молят за отхвърляне на исковете поради изтекла 3 годишна давност по отношение на процесните вземания. Не отричат да са били собственици до 30.10.2019 г. /край на процесния период/, както и че са задължени за цената на потребената ТЕ за този период. Отричат да дължат лихви, тъй като считат, че не са били уведомени надлежно за издадената Обща фактура, в която са начислени допълнително дължими от тях суми, след изравняването, като заявяват, че ако са знаели това са щели да ги заплатят доброволно. Твърдят, че за процесния период дори са надплатили повече от претендираните от ищеца вземания.

Третото лице-помагач на страната на ищеца [***] е заявило становище по основателността на исковете, като е представило и писмени доказателства за извършеното дялово разпределение и главен отчет на уредите в апартамента на ответниците, относими към процесния период.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди , а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по 3 продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

От представените по делото доказателства и признанието на ответниците П.и, направено в проведеното на 26.04.2024 г. о.с.з., че са единствени собственици на процесния апартамент № [***], находящ се в гр. София, [***] № [***], [***], за периода от 01.05.2019 г. до 30.10.2019 г., след което са дарили същия на своя син и настоящ клиент на [***] – Д. В.ов П. (н.а. № 195/24.10.2019 г.), съдът счита, че в производството е безспорно установено, че именно посочените в ИМ ответници Р. П. и В. П. като собственици на процесния апартамент № [***], находящ се на горепосочения адрес в гр. София, през процесния период имат качеството на клиенти на [***], респ. са потребители на доставеното количество ТЕ до имота им и следва да отговарят за заплащане на нейната стойност.

Следователно ответниците П.и, като притежаващи имот в СЕС, присъединен към АС, имат качеството на клиенти на дружеството – доставчик на топлинна енергия, респ. същите са потребители на доставеното количество топлоенергия до имота им.

От приложените по делото от страна на ФДР писмени доказателства – извлечения от сметки, протоколи от ОС на ЕС, дялово разпределение за процесния период и формуляри за отчет за периодите от 2019-2020 /всички те неоспорени от ответниците/ се установява, че уредите в апартамента са отчетени редовно, при предоставен достъп на служителите на ФДР от клиента Д. П., за което е съставен Талон за отчет на уредите за дялово разпределение от 03.06.2020 г., а на база този отчет е била издадена и съответната изравнителна сметка, касаеща процесния период 01.05. до 30.10.2019 г., част от отоплителен период 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.

С отговорите на исковата молба, ответниците изрично са заявили, че не оспорват доставката на ТЕ до процесния имот в посоченото количество и нейната цена, поради което съдът не е допуснал изслушване на СТЕ в производството, като е счел същата за не необходима за изясняване на релевантни по делото факти.

С оглед установеното от приетите писмени доказателства и признатите от ответниците факти, съдът счита, че претендираните за плащане от ищеца суми са изчислени на база законосъобразно, релано измерено, потребено количество ТЕ и след извършване на изравняване в края на отоплителния сезон 2019/2020 г., като в ОФ № [***]/31.07.2020 г., касаеща само част от отоплителния сезон 2019/2020 г., а именно отчетен период от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г., е фактурирано количеството ТЕ по действителен разход, а не по прогнозни данни и същото се дължи именно от ответниците Р. и В. П.и, в качеството им на собственици на имота за този период. Страните по делото не спорят, а от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметки за аб. № [***] представените от третото лице-помагач индивидуални справки и формуляри за отчет, се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес в гр. София, [***] № [***], [***], е с непрекъснато топлоснабдяване през целия процесен период от м.05.2019 г. до м.10.2019 г.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения ответниците Р. П. и В. П., в качеството си на собственици на топлоснабдения имот – апартамент № [***], находящ се на посочения 4 по-горе адрес в гр. София да са потребители на доставяната до имота им топлинна енергия в периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г.

Предвид разп. на чл.149, ал.1, т.6 и чл.150 от ЗЕ, ответниците, като собственици на топлоснабдения имот, находящ се на горепосочения адрес, са обвързани по силата на закона от облигационни отношения по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия с ищцовото дружество, досежно доставяната до собствения им имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота и м от ищеца [***], топлинна енергия. Без значение за валидното възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са качествените параметри на реално доставяната такава. Доколкото закона обвързва качеството ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответниците за задължения за цена на доставена до имота и м топлинна енергия във връзка с чл. 150 от ЗЕ следва да е съответна на участието им в собствеността, т.е. доколкото не се установява имота да е в режим на съсобственост с трети лица за периода от м.май до м. октомври 2019 г., то именно посочените в ИМ ответниците ще следва да отговарят за стойността на доставената от ищеца и потребена в процесния апартамент № [***], топлинна енергия, при квотите претендирани от ищеца, от по 1/2 ид.ч.