Решение № 1905 от 16.05.2019, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15668/2018
- Вид
- Решение № 1905
- Подписан
- 16.05.2019
- Състав
- ВЕСЕЛА ПЕТРОВА КЪРПАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.31, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.63 · Закон за собствеността
- чл.92 · Закон за собствеността
Р Е
Ш Е Н И Е № 1905 гр. Пловдив, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15668 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, предявени от К.А.А. и Х.О.И., срещу С.А.К. и Н.Л. П., както следва:
1)за осъждане на ответника С.А.К. да заплати на ищците сумата в общ размер от 240 лв., от които 150 лв. за ползването на гаражите за срок от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. по 50 лв. на месец, както и 90 лв. (по 30 лв. на месец) за ползването на стопанската постройка за срок от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането;
2) за осъждане на ответника Н.Л. П. да заплати на ищците сумата в общ размер от 240 лв., от които 150 лв. за ползването на гаражите за срок от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. по 50 лв. на месец, както и 90 лв. (по 30 лв. на месец) за ползването на стопанската постройка за срок от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.
С изменение на иска, прието от съда с протоколно определение от 28.01.2019 г., ищецът е намалил исковата си претенция към всеки един от ответниците до сумата от 66 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 240 лв. от всеки от ответниците производството по делото е прекратено, поради оттегляне на исковете от ищците.
Ищците твърдят в исковата молба, че са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на следният недвижим имот: 1/3 идеални части от ПИ с идентификатор № ************, находящ се в гр. ****************, ведно с третия жилищен етаж от построената в имота жилищна сграда, ведно с 1/3 идеални части от тавана с право на реално ползване и право на преграждане на северозападната част от тавана, както и 1/3 идеални части от общите части на сградата и избеното помещение с площ от
15,80 кв.м., по силата по описаните в исковата молба договори. Посочват, че първият ответник бил собственик на първия жилищен етаж от жилищната сграда, а вторият – на 4/5 идеални части от втория жилищен етаж, със съответните идеални части от общите части на сградата и 3/26 идеални части от поземления имот. Твърдят, че С.А.К. е изградил в югозападната част от ПИ метална гаражна клетка, трайно вградена върху бетонов фундамент, с размери 2,80/5,00 м. – 14 кв.м. Н.Л. П. изградила в югозападната част на ПИ метална гаражна клетка, трайно вградена върху бетонов фундамент, с размери 2,80/5,00 м. – 14 кв.м.
Посочват, че ответниците ползвали стопанска постройка с площ от 12 кв.м., находяща се в югоизточната част на дворното място, представляваща две стопански постройки, обединени в обща обемно пространствена структура като една сграда.
Поддържат, че по силата на разпоредбата на чл.92 ЗС били собственици в режим на СИО на 1/3 идеални части от постройките – две гаражни клетки, изградени в югоизточната част на имота и стопанска постройка, изградена в югоизточната част от имота. Твърдят, че са отправили до ответниците писмена покана да им заплащат обезщетение за това, че са лишени от ползването на същите. Посочват, че постройките се ползвали от двамата ответници, като в стопанската постройка съхранявали дърва за огрев и я ползвали като склад, а гаражните клетки отдавали под наем и събирали наемна цена. Намират, че по този начин били лишени от възможността да ползват 1/3 идеална част от посочените обекти. По изложените съображения молят за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците Н.Л.П. и С.А.К., със становище за неоснователност на предявените искове. Ответницата Н. П. прави възражение и за недопустимост на производството, като твърди, че освен нея, собственик на имотите била и нейната сестра – Е. П., за която счита, че също следва да участва в производството. По същество твърдят, че постройките метални гаражи били окачествени като незаконен строеж по силата на влязло в законна сила решение на Административен съд Пловдив, и като такава не се ползвала от ответниците. Оспорват твърденията, че гаражните клетки се отдавали под наем.
Считат, че незаконните строежи не можели да се окачествят като приращения и да бъдат годен обект на правото на собственост. По отношение на стопанската постройка, посочват, че не се ползвала от никого, с изключение на зимния период, когато при нужда и не винаги етажните собственици складирали там дървета и други средства за отопление. Молят за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт за учредяване на право на ползване и продажба на недвижим имот № ******************** г., вписан в СВ П.под акт № ************** г., се установява, че Д.А. П. и К.А.Б. продават на Х.О.И. и К.А.А. общо ***** идеални части от поземлен имот с площ от 360 кв.м., находящ се в гр. ***********, представляващ ПИ № ****, включен в УПИ *************, както и третия жилищен етаж от построената в имота жилищна сграда с площ от 120 кв.м. С нотариален акт за поправка на нотариален акт № *********** г., вписан в СВ П. под акт № ***********г. е извършена корекция на идеалните части от собствеността на дворното място, като вместо *****, те са коригирани на общо **** идеални части.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № *********************** г., вписан в СВ П. под акт № ************** г. Д.А. П. продава на Х.О.И. и К.А.А. 3/104 идеални части от УПИ I************ по плана на гр. П., с площ от 680 кв.м., ведно с находящите се в изградената в имота жилищна сграда избено помещение в средата на избата, с южно изложение, с площ от 15,80 кв.м., и избено помещение, находящо се в югозападната част от жилищната сграда с площ от 9,50 кв.м.
От нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № ************************** г., вписан в СВ П. под акт № *************************** се установява, че К.А.А. и Х.О.И. са признати за собственици на следния недвижим имот, придобит по давност, текла в тяхна полза и в полза на праводателите им, а именно: 1/3 идеална част от поземлен имот с площ от 360 кв.м., представляващ ПИ № ****, включен в УПИ *************, по регулационния план на гр. П., ********, с административен адрес: ул. **********.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ***************** г. се установява, че Л.Н.П. продава на дъщеря си Н.Л.П. 4/5 идеални части от ***, находящ се на ******************, построена в поземления имот с пл. № ****, включен в УПИ ******************, ведно с 3/26 идеални части от дворното място.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ********************* г. се установява, че Л.Н.П. продава на дъщеря си Е.Л. П. 1/5 идеална част от ***, находящ се на ******************, построена в поземления имот с пл. № ****, включен в УПИ ************, ведно с 3/26 идеални части от дворното място.
От нотариален акт за замяна на недвижим имот № **************** г. се установява, че Я. К. К. прехвърля на С.А.К. следния недвижим имот, а именно: 1/3 идеална част от ******, находящо се в гр. *********** с площ от 360 кв.м., представляващо парцел *******, ведно с целия първи жилищен етаж от построената в имота жилищна сграда, както и ведно с 1/3 идеална част от една тухлена с бетонен покрив барака с площ от 12 кв.м.
Видно от скица на поземлен имот
№ ********** г. описания в нотариалните актове недвижим имот е нанесен в КК и КР на гр. П. като ПИ с идентификатор № **********.
С покана, отправена от ищците до ответника С.А.К. последният е поканен да заплаща месечна наемна цена за ползването на собствената на ищците 1/3 идеална част от гараж с площ от 14 кв.м. и стопанска постройка с площ от 12 кв.м. Поканата е получена от ответника К. на **** г., видно от известие за доставяне.
С покана, отправена от ищците до ответника Н.Л.П. последната е поканена да заплаща месечна наемна цена за ползването на собствената на ищците 1/3 идеална част от гараж с площ от 14 кв.м. и стопанска постройка с площ от 12 кв.м. Поканата е получена от ответницата П. на **** г., видно от известие за доставяне.
По делото се установи, че процесните две метални гаражни клетки са премахнати на 25.03.2019 г.
От заключението на приетата по делото СТЕ на вещо лице И.Г., неоспорено от страните и ценено от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява размерът на средния пазарен наем, който за един гараж възлиза на сумата от 50 лв., а за една стопанска постройка – 16 лв. месечно, или общо 66 лв. месечно за целите обекти. В откритото съдебно заседание вещото лице изясни, че съобразно притежаваната от ищците 1/3 идеална част от обектите, месечният размер на средния пазарен наем за един гараж и една стопанска постройка възлиза на 22 лв. общо.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства. На ищците е разпитана св. В. А. Д. – *** на ищцата К.А.. Свидетелката изяснява, че в имота на ул. „*** има два метални гаража в западната част и две бараки в югоизточната част.
Пояснява, че едната барака се ползвала от ответника К. и не се заключвала, а другата – от ответницата П., на която бил поставен катинар, където те съхранявали дърва за огрев. По отношение на стопанската постройка изяснява, че тя представлявала едно общо помещение, с общ покрив, което първоначално било разделено на три части, като една от тези три части се ползвала от ищците, но те я разрушили. За гаражите изяснява, че се ползвали от ответниците, като били отдавани под наем на трети лица за паркиране на леки автомобили.
На ищците е разпитана и свидетелката Х. Н.П., която изяснява, че е ползвала гаража на Н.П. *** от месец юли до месец декември 2018 г.
На ответниците е разпитан св. К.И.К.. От показанията му се установява, че в процесния недвижим имот имало първоначално общо три гаража, един от които бил на ищците, но те го премахнали преди 3-4 години, а другите два гаража представлявали метални клетки, които били на ответниците К. и П.. Св.изяснява, че в дъното на парцела източно от фасадата на ул. „*****” имало три бараки на всеки един от съсобствениците с обща плоча, като една от тях била разрушена от съсобствениците – ищци. Пояснява, че тези бараки били построени още при построяването на жилищната сграда през **** г.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Преди разглеждане на спора по същество, съдът намира, че следва да отговори на направеното в писмения отговор на ответницата Н.П. възражение за недопустимост на предявения иск поради това, че имотът имал още един съсобственик – Е. П.. Съдът намира това възражение за неоснователно по следните съображения, които е изтъкнал в определението, в което е обективиран проект за доклад по делото. В настоящото производство съсобствениците не са задължителни необходими другари, за да се изисква тяхното конституиране и указания на съда за насочване на иска към всички съсобственици.
От волята на ищците зависи срещу кой/кои от съсобствениците за предявяват исковите си претенции. Въпрос на разрешаване на спора по същество е дали и каква част би могла да се претендира от ответниците.
Съдът е сезиран със субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС. За основателността на заявените искове претенции следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: ищците да са съсобственици на общо 1/3 идеална част от процесните два броя гаражни клетки и стопанска постройка по силата на приращението; ответниците да ползват целите постройки, респективно площ, по-голяма от съответстващата на правата им от съсобствеността; ищците да са отправили на ответниците писмена покана. В доказателствена тежест на ищците е установяването на посочените обстоятелства. Те следва да докажат ползата, която са пропуснали за процесния период, т.е. размера на иска.
Разпечатката съдържа 37 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3591b29d-42bc-4d08-bdf8-818aa4c3c68a