Протокол № 434 от 10.06.2026, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 434 гр. Смолян, 10.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова

Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20265440100023 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:10 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Р. Ж. А., редовно призован, не се явява. От процесуалния му представител адв. Г. е постъпила молба с вх. № 4798/09.06.2026 г.

ЗА ОТВЕТНИКА *** ЕАД, редовно призован, не се явява процесуален представител в съдебно заседание. Чрез юриск. В. Т. е постъпила молба с вх. № 4802/09.06.2026 г.

ЗА ОТВЕТНИКА *** ЕООД, редовно призован, не се явява процесуален представител в съдебно заседание.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА се делото.

Предявен е иск от ищеца Р. Ж. А. срещу ответниците *** ЕАД и *** ЕООД, с който се иска да бъде признато за установено че Договор за потребителски кредит №3253794 от 18.09.2025 г., сключен между Р. Ж. А. и „***“ ЕАД, е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР, както и да бъде признато за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство от 18.09.2025 г., сключен между Р. Ж. А., и „***“ ЕООД е нищожен поради противоречието му с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че на 18.09.2025 г. между Р. Ж. А., ЕГН 1

**********, в качеството му на „Кредитополучател“ от една страна и „***“ ЕАД, ЕИК ** в качеството му на „Кредитор“ е сключен Договор за потребителски кредит №3253794 (накратко „Договора/ът за заем“). По силата на сключения Договор за заем, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя сума в размер 2,000.00 лв., при условия: лихвен процент - 47.50%, годишен процент на разходите (ГПР)- 59.34%, срок на погасяване - 18 месеца, обща сума за връщане - 3,345.93 лв.

За да бъде отпуснат кредита, ищеца е трябвало да предостави обезпечение, което съгласно пар. 17 от Общите условия може да бъде банкова гаранция, издадена в полза на *** от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на *** всички задължения на Кредитополучателя по Договора за Кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на *** за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната Погасителна вноска по Договора за Кредит/изтичането на последния Период на револвиране; или да сключи договор за поръчителство с предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по Кредита, сключен между Кредитополучателя и одобрено от *** юридическо лице ("Поръчител"), което впоследствие е сключило с *** договор за поръчителство, по силата на който Поръчителят се задължава да отговаря солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя по Договора за Кредит.

В т. 3 от глава „IV. Оценка на кредитиспособността на кредитополучателя одобряване на заявлението.“ от ОУ е посочено следното:

В случай че *** одобри Заявлението, Кредитополучателят ще бъде уведомен за това на указания от него e-mail и/или телефонен номер (чрез SMS или позвъняване), както и чрез съобщение в Профила. Срокът за одобрение на Заявлението е както следва: (i) в случай че Кредитополучателят е заявил Кредит без Обезпечение - 14 (четиринадесет) дни от подаване на Заявлението, (ii) в случай че Кредитополучателят предостави Обезпечение по реда на т.111.12 - 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето му на ***. В случай че Кредитополучателят не е предоставил Обезпечение съгласно Заявлението в посочения в т.111.12 срок, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от ***.

Или накратко, при сключен договор с поръчител, одобрен от кредитора, заявлението ще бъде одобрено в рамките на 24 часа, без обезпечение - 14 дни, а в действителност, то въобще няма да бъде одобрено.

2

В процесния случай едновременно със сключването на договора за заем доверителят ми е сключил и Договор за предоставяне на поръчителство с посочено от Кредитора дружество - „***“ ЕООД, ЕИК ***, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 2,041.91 лв.

В действителност доверителят ми, за използването на заем от 2,000.00 лв. трябва да върне не описаните по договор 3,345.93 лв., а значително по-висока сума 5,387.84 лв.!

Доколкото възнаграждението за поръчителя не е включено в ГПР по договора за кредит, то счита, че процесният договор за кредит е недействителен поради неточно посочено ГПР, а договорът за поръчителство - нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Относно задължението за предоставяне на обезпечение.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и съдържанието на ОУ касателно предоставянето на обезпечение правя следните аргументи:

Съгласно ОУ, Кредитополучателят се задължава да предостави обезпечение при крайно завишено изискване - предоставяне на банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружество, избрано от Кредитора. Тези условия са създадени във вид да изглежда, че кредитополучателят има избор, но всъщност първото условие е на практика невъзможно за изпълнение от лице, което прибягва до услугите не на банка, а на небанкова кредитна институция.

Второто условие е формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е поръчител на Кредитополучателя пред Кредитора и че този поръчител предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност Кредитополучателят по този начин плаща огромна възнаградителна лихва на Кредитора, на която е придаден вид, че представлява възнаграждение за поръчителство.

Нещо повече, при обезпечаването на кредита с поръчителство, Кредитополучателят е ограничен от ОУ в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице. Едностранно от кредитора като възможни поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от самия него.

Предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита интереса на потребителя, а само този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез 3 който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя "***" ЕООД с възнаграждение. Посоченият от "***" АД поръчител "***" ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал. 1 от ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност.

От анализа на ОУ се налага изводът, че потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството "***" ЕООД е "***" АД - кредитор на длъжника по договора за кредит. Ето защо юридическото лице поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това обстоятелство води до извод, че се касае за "скрито" възнаграждение за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения, като целта е пределно ясна - заобикаляне на ограниченията в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до оскъпяване на кредита за потребителя отвъд законоустановеният максимум.

Нещо повече, правните последици от непредставяне на обезпечение, при положение, че потребителят избере тази опция, води като последица непораждане на действие на договора за потребителски кредит. Въпреки „свободния избор" на потребителя да поиска или да не поиска обезпечение, кредиторът поставя приоритетното разглеждане на заявлението на кредитополучателя в зависимост от предоставянето на обезпечението - в рамките на 24 часа от предоставяне на обезпечението, пред значително по- дълъг срок от 14 календарни дни в случай, че такова не бъде представено. По този начин, без сключването на договора за предоставяне на поръчителство да бъде постановено като условие за сключването на договора за кредит, потребителя се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем в кратък срок, което прави клаузата неравноправна.

Считам също така, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството - гарант, което задължение възниква непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната сума и което задължение има определен размер, без да се отчита дали страната кредитополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем, представлява уговорка, която нарушава добрите нрави.

Недействителност на договора за потребителски кредит

С оглед гореизложената фактическа обстановка и съдържанието на Договора за заем считам, че същият е нищожен поради следното:

Съгласно ОУ, заемателят се задължава в кратък срок да предостави обезпечение 4 при крайно завишени изисквания, описани по-горе. Тези условия са създадени във вид да изглежда, че кредитополучателят има избор, но всъщност първите условието за банкова гаранция е на практика невъзможно за изпълнение от лице, което прибягва до услугите не на банка, а на небанкова кредитна институция. Второто условие е формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е поръчител на заемателя пред заемодателя и че този поръчител предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност заемателят по този начин плаща огромна възнаградителна лихва на заемодателя, на която е придаден вид, че представлява възнаграждение за гаранция.

Следва да се има предвид, че поръчителят „***" ЕООД е дружество, чийто капитал е собственост на дружеството - кредитор, а именно „***" ЕАД, съгласно справка от ТР.

Считам, че процесния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит.

Нещо повече, Заемодателят по договора за потребителски кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението. Предвид на това, възнаграждението по договора за гаранция е било предназначено да постъпва пряко в патримониума на заемодателя и е сигурен доход за него, кумулиран към погасителните вноски. Така нареченото възнаграждение всъщност представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Същевременно непредставянето на обезпечението по договора за заем не води до претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора, а не след сключването на договора. Процесното възнаграждение води до неравенство на правата на страните, тъй като така се създават права само за едната страна по правоотношението - кредитора, която е икономически по-силната страна и не отговаря на изискването за добросъвестност.

Нещо повече, възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено като услуга в полза на заемодателя, която в случая е задължително условие за отпускане на заема. Считам, че възнаграждението за гаранта всъщност представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.