Решение № 42 от 12.02.2020, Районен съд - Нови пазар

Р Е Ш Е Н И Е

№ 42 гр.Нови пазар, 12.02.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в следният състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА

НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР : Нела Костадинова като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 1453 по описа на НПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба, съдържаща кумулативно обективно съединени искове с правно основание: 1/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 190 лв. главница; 2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 128,77 лв. договорна лихва за периода от 26.11.2016 г.до 06.07.2018 г.; 3/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД относно 149,00 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 4/ иск по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. чл. 10а от ЗПК за сумата от 167,80 лв. такса (разноски) за извънсъдебно събиране на вземанията и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на сумата.

В исковата молба е посочено, че по силата на договор за кредит „***“ с № ***г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД, като кредитор и ответника като кредитополучател. Твърди се, че при подписване на договора ответника била запозната предварително с всички условия на договора, в т.ч и с Общите условия, приложими към него, както и че бил получил от кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.

Ищецът сочи, че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и АКПЗ ООД и Приложение №1 към него от 26.02.2019 г. и потвърждение за сключена цесия между двете дружества, вземането спрямо ответника е прехвърлено изцяло в полза на АКПЗ ООД, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Ищецът сочи, че с подписания между първоначалния кредитор и ответника договор, първия се е задължил да предостави на ответника револващ кредит в максимален размер от 200лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез народна кредитна карта ***, а кредитополучателя се задължава да го ползва и върне, съгласно условията на договора.

Ищецът твърди, че с подписването на договора е предоставен на ответника и кредитен инструмент – кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД.

Ищецът твърди, че ответника е усвоил кредитният лимит от 200лв., като в резултат на извършените операции по картата, дължимата към момента главница е в размер на 190 лв.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 4, ал.1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от Договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12%, представляващ договорна /възнаградителна лихва за периода от 26.11.2016 г., датата на първата транзакция до 06.07.2018 г., датата на предсрочната изискуемост. За този период лихвата е в размер на 128,77лв.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 16 от

Договора, длъжникът е следвало да представи обезпечение чрез поръчителство, за неизпълнението на което му се начислява неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена сума. Дължимата неустойка била в размер на 149,00лв.

Ищецът твърди, също че съгл. чл. 12, ал.1 от Договора, в случай, че кредитополучателят не погаси в 3-дневен срок от падежа и да представи обезпечение чрез поръчителство, както и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да служи за частично погасяване на задълженията му, по силата на чл. 22, ал. 4 от Договора, или на сумата по чл. 12, ал.1, ответникът дължи разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50лв. на ден, както и еднократно плащане на такса в размер на 120лв. за разходи но служител/лице, което да осъществява дейността по събиране на вземането.

Ищецът твърди, че поради трайната забава на ответника и виновно неизпълнение на договора, цялото задължение било станало предсрочно изискуемо, считано от 06.07.2018 г. и считано от следващия ден ответникът дължи лихва за забава/мораторна лихва върху главницата в размер на 25,12лв. за периода от 07.07.2018 г. до 30.08.2019 г. (подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение).

Предвид на горното ищецът моли съда да признае спрямо ответника съществуването на всяка от претендираните по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1225/19г. на НПРС суми: 190 лв.- главница; 128,77 лв. договорна лихва за периода от 26.11.2016 г.до 06.07.2018 г.; 149,00 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 167,80 лв. такса за извънсъдебно събиране на вземанията, ведно с лихвата върху главницата от датата на подаване на заявлението.

Ищецът претендира разноски.

Ответникът се представлява от упълномощен адвокат, който сочи, че оспорва основателността и доказаността на исковете, като сочи, че по делото не са представени доказателства за твърдените от ищеца факти – предявена цесия, а претендираните суми по договора се основават на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Пълномощника на ответника моли исковете да се отхвърлят изцяло. От името на ответника се оспорват уведомяването му по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия; претенциите за неустойка, начислените такси и разноски, формирането на ГПР и претендираната договорна лихва.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са представени доказателства за това, че на 20.11.2016 г. ответникът по делото е сключил с „Аксес Файнанс“ ООД договор за кредит „***“.

Съгласно този договор на ответника е предоставен паричен заем за 200лв., който кредитополучателя се задължава да върне при посочените в чл. 4 от договора условия: срок за кредита 6 години; ГЛП по заема 43,2%; върху условения размер на заема дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12%; ГПР – 45,9%; вид на ползвания заем: револвиращ. В чл. 4, т. 3 от договора е поосочено, че общия размер на сумата, дължима от кредитополучателя, съгл. чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК е сумата от усвоената и непогасена главница; договорната лихва върху усвоената непогасена главница и таксите за ползване на карата. Съгласно приложение към договора е издадена на ответника и платежна карта „***“.

По делото са приложени общите условия на договорите ***, както и тарифа за дължимите такси.

По делото е приложен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и АКПЗ ООД. Приложено е и пълномощно от цедента, с което делегира задълженията по чл. 99, ал.3 от ЗЗД на цесионера. Съгласно Приложение № 1 от 24.02.2019 г. и извлечение от него е цедирано задължението на ответника. Общия размер на задължението е 647,07лв., от които главница 190лв., 11,50лв. лихва за забава към 26.02.2019 г.; 128,77лв. остатък договорна лихва към 26.02.2019 г.;

316,80лв. остатък неустойка и такси.

По делото е приложено и потвърждение по чл. 99, ал.3 от ЗЗД за сключена цесия между двете дружества, вземането спрямо ответницата е прехвърлено изцяло в полза на АКПЗ ООД, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

По делото не са представени доказателства от ищеца за извършено уведомяване на длъжника за цесията, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а такова е приложено на гърба на исковата молба.

Във връзка с направените от ответника възражения относно неговото уведомяване за извършената цесия, съдът прие, че с връчване на исковата молба и приложените към нея документи, част от които е уведомлението по чл.99,ал.3 от ЗЗД се постига ефектът на надлежно уведомяване, респ. прехвърлянето на вземането е породило действието предвидено в чл.99, ал.4 от ЗЗД. В своята практика ВКС трайно и последователно приема, че такова упълномощаване е валидно и допустимо и не нарушава императивната норма на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД. Именно поради това уведомление, изходящо от предишния кредитор или упълномощено от него лице, но приложено към исковата молба на новия кредитор и достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.

99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД и това обстоятелство следва да бъде съобразено във висящото исково производство на основание чл. 235 от ГПК. Самото получаване на препис от исковата молба е станало лично от ответника по делото, поради което той се счита за надлежно уведомен и за извършената цесия.

Съдът намира, че извършената между първоначалния кредитор „Аксес

Файнанс“ ООД и настоящия ищец АКПЗ ООД цесия е надлежно съобщена на ответника по делото и същия е известен, че вземането на „Аксес Файнанс“ ООД спрямо него за сумите главница 190лв., 11,50лв. лихва за забава към 26.02.2019 г.;

128,77лв. остатък договорна лихва към 26.02.2019 г.; 316,80лв. остатък неустойка и такси е надлежно прехвърлено на новия кредитор, ищеца АКПЗ ООД.

От представените по делото доказателства относно основателността на исковите претенции, съдът приема за безспорно доказано и установено, че ответникът като кредитополучател и сключил договор за кредит „***“ с „Аксес Файнанс“ ООД, като кредитор, за който е получил платежен инструмент, платежна карта „***“. С факта на предаване, респ. получаване на кредитната платежна карта, се извършва и самото предаване за усвояване на предоставения кредит. Съгласно чл.3, ал.2 от договора, през целия срок на валидност на договора, кредитополучателят се задължава да заплаща текущото си задължение до всяко второ число на текущия месец, което съгл. чл.3, ал.3 от договора представлява сбора от следните суми: усвоена и непогасена главница между 01 и 19-то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец; начислена и непогасена договорна лихва върху главните задължения и неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия месец.

По делото липсват представени от ищеца доказателства, че кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на вземането си на ответника. Съдът се съобрази с посоченото в т.19 от ТР № 4/2013 г., на

ОСГТК на ВКС, съгласно което, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В разглеждания казус, ищецът не представя доказателства, установяващи, че преди образуване на заповедното производство длъжникът е надлежно уведомен за това, че кредиторът упражнява правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем. Съгласно посоченото в т.1 от ТР № 8/02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, допустимо е предявеният по реда на чл.

Разпечатката съдържа 41 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3590a11c-2caa-4114-8f14-9f6740e6321f