Протокол № 262 от 17.02.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 262 гр. Варна, 17.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско дело № 20213100502411 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:01 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.

Въззивникът „РОНЕВА ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД, редовно призован, представлява се от адв. К., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемите страни ЦВ. ИВ. ЦВ. и ЕЛ. П. ЦВ., редовно призовани, не се явяват.

Представляват се от адв. С.И., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260952/22.07.2021 г. от „Ронева Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК 103929790, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***А, ет. 1 срещу Решение №

260069/22.06.2021 г., постановено по гр.д. № 8/2020 г. по описа на РС Девня, II състав, в 1 частта с която е прието за установено, че ЦВ. ИВ. ЦВ. и ЕЛ. П. ЦВ. са собственици на 5/8 идеални части от реална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ на реалната част от 58 кв. м., заключена между точки А, Б и В на комбинирана скица №2 от заключението на вещото лице, намираща се на л. 175 по гр. д. №8/2020г. на РС Девня и съставляваща неразделна част от решението и „Ронева Инвестмънт“ ЕООД е осъдено да предаде владението върху посочената реална част от 58 кв. м., заключена между точки А, Б и В на комбинирана скица №2 от заключението на вещото лице, намираща се на л. 175 по гр. д. №882020г. на РС Девня и съставляваща неразделна част от обжалваното решение на собствениците ЦВ. ИВ. ЦВ. и ЕЛ. П. ЦВ.. Първоинстанционното решение е обжалвано и в частта, с която е отхвърлен иск за приемане за установено в отношенията между „Ронева Инвестмънт“ ЕООД от една страна и ЦВ. ИВ. ЦВ. и ЕЛ. П. ЦВ. – от друга страна, че към момента на одобряване на кадастралната карта на с. Чернево, общ. Суворово със Заповед №РД -18-202/28.03.2019г. „Ронева Инвестмънт“ ЕООД е собственик на реална част с площ 62,57 кв. м от поземлен имот с идентификатор 808061.501.453 по КККР на с. Чернево, общ.

Суворово, одобрена със Заповед № РД -18-2020 /28.03.2019г., изчертана с червена линия на приложената към насрещната искова молба скица, при граници на реалната част: имоти с идентификатори 808061.501.452, 808061.501.470 и останалата част от имот с идентификатор 808061.501.453, като при изработването на кадастралната карта тази реална част погрешно е била заснета като част от поземлен имот с идентификатор *** вместо като част от поземлен имот с идентификатор ***. С обжалваното решение, съдът е осъдил въззивния жалбоподател / ответник в първоинстанционното производство, да заплати на ищците разноски в производството и в тази част решението също се обжалва. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон и необоснованост. Изразено е несъгласие с извода на първоинстанционния съд за неприлагане на дворищна регулация от 1965 г. относно процесните имоти, тъй като се игнорира доказателствената сила на официален удостоверителен документ, какъвто е удостоверение изх. № 88/14.08.2019 г., издадено от община Суворово. Излага, че събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме, че между процесните недвижими имоти е материализирана граница, съответстваща на разделителната линия помежду им в кадастралната карта от 2019 г. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което съдът да отхвърли изцяло предявения от ЦВ. ИВ. ЦВ. и ЕЛ. П. ЦВ. ревандикационен иск и да уважи насрещния иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Претендира съдебно-деловодни разноски. Във въззивната жалба са направени доказателствени искания – за откриване производство по оспорване на удостоверение с изх. № № 88/14.08.2019 г. на община Суворово и издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред ТД на НАП Варна за снабдяване с друго такова, от което да е видно за периода 2017 г. – 2019 г. има ли декларирани трудови, граждански или други договорености между следните лица и търговци: ЕЛ. П. ЦВ. с ЕГН **********, ЦВ. ИВ. ЦВ. с ЕГН ********** и ЕТ „Цел – Ц.Ц.“ с ЕИК 813203318 (с основен предмет на дейност геодезическа и проектантска дейност) – от една страна и „Геопрециз Инженеринг“ ООД, гр. София и „Геоид“ ЕООД с ЕИК103410344 гр. Варна – от друга 2 страна, както и налице ли са данни за изплащане на възнаграждения от „Геопрециз инженеринг“ ООД гр. София и „Геоид“ ЕООД с ЕИК103410344 гр. Варна към ЕЛ. П. ЦВ. с ЕГН **********, ЦВ. ИВ. ЦВ. с ЕГН ********** и ЕТ „Цел – Ц.Ц.“ с ЕИК 813203318 за същия времеви период.

Въззиваемите страни ЦВ. ИВ. ЦВ. и ЕЛ. П. ЦВ. оспорват основателността на жалбата, като изразяват становище, че решението на РС Девня е правилно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Не сочи доказателства и не обосновава доказателсвени искания. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, както и за присъждане на разноски.

АДВ. К.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Нямам възражения срещу начина по който са докладвани въззивните жалби и отговора. Считаме, че преценката на съда за неоснователност на искането за откриване производство по реда на чл. 193 ГПК е правилна, само уточнявам, че това искане не изхожда от нас, а от насрещната страна. Ние се ползваме от това удостоверение и бихме искали съдът да съобрази неговата обвързваща материална доказателствена сила. Оспорването е направено от въззиваемата страна.

АДВ. И.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. В оспореното решение първоинстанционният съд е изложил конкретни аргументи и доводи, с които е обосновал преценката си по изследване на доказателствената сила и стойност на този документ. Към настоящия момент всички възражения в тази връзка са преклудирани и правилно и законосъобразно въззивният съд е уточнил, че не подлежи на преразглеждане.

АДВ. К.: Двете страни са представили документа, въззиваемата страна в първоначалната искова молба и ние с отговора.

Предвид липсата на отправено искане по чл. 193 ГПК следва да се оставят без уважение еветуланите искания за събиране на доказателства във въззивната жалба, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за събиране на доказателства на въззивника.

АДВ. К.: Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.

АДВ. И.: Правя възражение за прекомерност за размера на адвокатския хонорар на насрещната страна, предвид правната сложност на делото. Няма да соча доказателства.

Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.

3

Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването им, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването им.

Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. К.: Във въззивната жалба съм изложила изчерпателно доводите си по съществото на спора. Моля съда да зачете обвързващата материално доказателствена сила на оспореното неуспешно от въззиваемата страна удостоверение № 88 от 2019 г. според което между двата съседни имота няма регулационни сметки за уреждане по повод приемането плана от 1965 г. т.е. дворищната регулация по отношение на двата имота е приложена. Извършени са сделки относно двата имота в регулационните им граници.

Общината е извършила преценка за влизане в сила на този план през май 2019 г., когато е издадено разрешение за строеж за собствения на довереното ми дружество недвижим имот.

Не е постъпвало искане общината да констатира отпадане на действието на този план.

Първоинстанционният съд, противно на твърдяното от колегата е приобщил удостоверението по делото но не го е обсъдил. Напротив, изводите противоречат на неговото съдържание. Дори да се приеме, че планът от 1965 г. не е приложен, в тежест на насрещната страна е било установяването на предхождащото го положение. Такава доказателствена инициатива не е проведена от насрещната страна. В последното с.з. е станало ясно, че има регулационен план, предхождащ този от 1965 г. от 20-те години на миналия век, като по отношение на него въззиваемата страна нито е предявявала доказателствени искания, нито е изясняван въпросът дали той е останал в сила, ако този от 1965 г. не е приложен. Ние считаме, че този въпрос следва да бъде решен съобразно удостоверението.

АДВ. И.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите въззивната жалба ведно с всички наведени оплаквания като неоснователни и неотговарящи на доказателствата по делото пред първата и настоящата инстанция. Поддържаме изцяло изложените аргументи и доводи в отговора на въззивната жалба като моля да ги съобразите при разглеждането на 4 оплакванията. Накратко ще изложа към същите допълнително опровержение на твърденията за липса на проведена адекватна анализираща дейност от страна на ДРС по отношение на цитираното удостоверение, а именно: Видно от съдебния акт и от разпита на издателката на оспореното удостоверение, същата заявява, противно на изнесените в удостоверението твърдения, с които е направила един правен извод, който не й се следва, че не са налице регулационни сметки за уреждане. Напротив, при изрично поставен въпрос и разпита й извършвала ли е справки, налице ли са разписки за платени суми между страните по делото или техни праводатели, намират ли се в общинската администрация, чийто ръководител на отдел Устройство на територията е тя, евентуални други документи, от които да е направен извод за липса на регулационни сметки за уреждане. Същата категорично заявява, че такива липсват. Този факт на липса на такива документи е потвърден както в заключението на СТЕ така и от разпита на вещото лице в с.з., че липсват такива документи. Отделно първоинстанционният съд, освен че е съобразил горното при постановяване на решението – разпита на лицето, заключението на вещото лице и е посочил, че липсват доказателства праводателите на ответника да са се възползвали от правните способи посочени в § 6 от ЗУТ. Затова считаме за изцяло неоснователни изнесените възражения във въззивната жалба и направените изявления днес. Считам, че изцяло сме изложили съображения защо молим въззивната жалба да бъде оставена без уважение и се потвърди решението на ДРС като правилно и законосъобразно. В случай, че я отхвърлите, моля да ни присъдите разноски.

АДВ. К.: Пледоарията на колегата се основава на допускането, че при приемането на плана от 1965 г. въобще е стояла необходимостта за уреждане на регулационни сметки между двата имота. Това не е така, защото ако се изясни предшестващото този план положение дали ще се плащат сметки или не зависи от обстоятелството приложен ли е предходният регулационен план, или планът от 1965 г. констатира неговото неприлагане, в какъвто случай сме и за уреждане няма. Затова текста на удостоверението не може да се тълкува в друг смисъл. То просто отбелязва, че няма регулационни сметки за уреждане.

Освен това при отказано откриване на производство по чл. 193 ГПК нито към вещото лице е бил допустим въпросът приложена ли е регулацията, нито към свидетеля, който по случайност се е оказал издател на удостоверението. Тези доказателства не са били допустими. Моля за възможност да представя писмени бележки.

АДВ. И.: Моля за възможност да представя писмени бележки.

Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.

Дава възможност на страните да представят писмени бележки в 7-дневен срок от изготвяне на протокола.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.16 часа.

Председател: _______________________