Решение № 4343 от 30.09.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4343

Пазарджик, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIII състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЕВА ПЕЛОВА

При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА административно дело № 20267150700629 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.

Образувано е по жалба на М. Р. М., чрез пълномощника – адв. Х., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1204-000261/31.03.2026г., издадена от А. Т. Г. - началник група към ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“ /ЗППАМ/, чрез която е приложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б.з)бб от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

В жалбата и съдебно заседание се посочва, че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и неговата цел. Прави се искане издадената Заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, както и да бъдат присъдени разноски.

Ответникът – А. Т. Г. - началник група към ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ, на жалбоподателят е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.1, б.з)бб от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

За да постанови оспорената Заповед, административният орган е приел, че жалбоподателят, на 08.10.2025г., около 08:33 часа на АМ Тракия, в района на 43+448 км., мотел „Ихтиман“, с посока на движение към гр. София управлява л.а.“Фолксваген Туран“ с рег. № [рег. номер] / собственост на В. Ч. Г./, като се движи в лентата за принудително спиране. Нарушението е заснето с камера на НТУ.

В АУАН, като мотиви за издаването му е отразена горепосочената фактическа обстановка, обосноваваща нарушение по чл. 58, т.4, пр.2 от ЗДвП.

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т.1, б. „з“/бб от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т.1, б. „з“/бб от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ, е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта, съгласно заповед № 517з-613/17.02.2025г., издадена от директора на ОДМВР-София. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.

Настоящия съдебен състав намира, че оспорения акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Като правно основание за издаването й в Заповедта е посочен чл. 171, т. 1, б. „з“/бб от ЗДвП. В разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б. „з“ от ЗДвП (нова – ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: бб) 3 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8. В разпоредбата на чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП (изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път.

В процесната Заповед е посочено от фактическа страна, че жалбоподателят управлява МПС, като се движи в лентата за принудително спиране.

В случая в Заповедта не е извършено нормативно препращане към нито една от нормите, изброени в б. з/ бб на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. За разлика от съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл. 171, т. 1 букви „а“ до „ж“ включително, които са конкретни – съдържат описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, новите основания по б. з/бб препращат към административнонаказателни разпоредби. По тази причина административният орган следва да опише не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен. Правната квалификация се обективира в мотивите на административния акт, като в настоящия случай те не съдържат посочване на административнонаказателна разпоредба – административното нарушение, за което е предвидено наказание отнемане на СУМПС, а единствено въвежда забрана за водачите на МПС да се движат в лентата за принудително спиране. Цитираното в АУАН и оспореният ИАА нарушение на чл. 58, т.4, пр.2 от ЗДвП не е сред предвидените в чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“. Липсата на подобна конкретизация означава неустановеност на посоченото в ЗППАМ правно основание, въз основа на което е упражнена компетентността, тъй като от нейното съдържание не може да се установи коя от посочените в чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“ на ЗДвП законови хипотези приема, че е налице административния орган. Съдът няма правомощия наместо административния орган да извърши коректна правна квалификация на твърдяното нарушение, а единствено да провери дали тя е вярна или е допусната правна грешка. Пропускът на органа в тази насока не може да бъде саниран в хода на съдебното производство и води до извод за незаконосъобразност на Заповедта. Непълнотата в съдържанието на оспорената Заповед е толкова съществена, че я прави немотивирана и представлява предпоставка за отмяната й само на това основание.

Поради тези съображения оспореният административен акт, следва да бъде отменен, като незаконосъобразен, заради допуснатите в хода на административното производство абсолютни процесуални нарушения.

При този изход на спора, и на основание чл.143, ал.3 от АПК, на жалбоподателят се дължат претендираните в срок разноски, при липсата на възражение за прекомерност – 5,11 евро заплатена държавна такса и 350 евро – адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на М. Р. М., чрез пълномощника – адв. Х., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1204-000261/31.03.2026г., издадена от А. Т. Г. - началник група към ОДМВР-София.

ОСЪЖДА ОДМВР - София да заплати на М. Р. М. сумата от 355,11 евро, представляващи съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в съответствие с разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�