Решение № 114 от 08.05.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Провадия, 08.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20223130101128 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Производството е по реда на ЗЗДН.

Провадийският районен съд се сезира с молба от И. Н. К. с искане да бъде постановено решение, с което в полза на молителя да бъдат предприети мярки за защита по смисъла на ЗЗДН, поради осъщественото спрямо него домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН от И. Д. Е..

В молбата се посочва, че в полза на молителя вече се издава веднъж заповед за защита срещу ответницата Е. по гр.д. № 692/2022 г. по описа на РС-Провадия. Заявяват, че въпреки наложени мерки за защита, на 28.09.2022 г. около 21.00 ч. ответницата влиза в дома на молителя в с. ******, в пияно състояние, започва да му крещи, че никой не може да я спре да влиза в дома му и го обижда с думите „долняк“ и „педераст“. Описва и друго събитие на 04.10.2022 г. около 18.00 ч., отново в дома му – ответницата, носейки бутилка с алкохол в ръка, започва отново да крещи, след което го замерва с бутилката, която се разбИ. в стената зад него. Съпругата на молителя и майка на ответницата изкарва последната извън къщата, като ответницата отвънка продължава да обижда молителя и че следващият път ще уличи молителя и да му разбие главата.

1

Молбата е да бъде постановено решение, с което да бъдат наложени мерки за защита спрямо молителят без да се посочват конкретни такИ..

В о.с.з. молителят се явява, не се явява, не се представлява. Ответникът не се явява и не се представлявала.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Ответницата И. Д. Й. се ражда на 23.04.1983 г. в гр. ******, Община ******, Област Шумен.

Към доказателствата по делото е приета декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН (л. 3 от делото), с която молителят декларира пред съда под страх от наказателна отговорност, че ответницата – негова доведена дъщеря, започва да употребява алкохол и наркотици, вследствие на което страва агресивна и неконтролируема. На 28.09.2022 г. около 21.00 ч. ответницата влиза в стаята на молителя в дома му в с. ******, клатушкайки се, и фъфлейки започва да му крещи, че не може да я изгони от къщата, не може да й забрани да му крещи и да го обижда, защото бил „долняк“ и „педераст“. В този момент съпругата на молителя – Дияна, успява да убеди ответницата и я извежда от дома. Нещата са спокойни няколко дни, докато на 04.10.2022 г. около 18.00 ч. ответницата отново идва в дома на ищеца в с. ******, пияна, носейки битулка водка, с още двама мъже и една жена. Ответницата започва отново да крещи на ищеца и когато молителят се опитва да й каже, че трябва да напусне жилището му, тя го замерва с почти празната бутилка, която се разбИ. в стената зад него.

Молителят отново се свърза с телефон 112. Майката на ответницата, съзнавайки, че проблемът може да се задълбочи, с идването на полицията, успява да изведе ответницата и приятелите й навън. След това, ответникът продължава да чува обидите и заплахите на ответницата, че другият път ще го улучи с бутилката и ще му разбие главата.

По делото е приета като доказателство справка за съдимост на ответницата, видно от която същата е призната за виновна в изършване на 14.03.2014 г. в гр. А., Област ****, на престъпление по чл. 325, ал. 3, предл. 2, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 от НК – хулиганство, извършвайки непристойни действия – плюене блъскане, драскане, удряне, отправяне на ругатни, псувни и обидни думи към служители на РУ-А., грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротИ. срещу орган на властта, изпъляващ задълженията си по опазване на обществения ред, като деянието се извършва повторно. Отделно ответницата извършва и престъпление в същия ден на 14.03.2014 г. по чл. 131 от НК, причинявайки лека телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му – на полицай Б.К.К., изразяваща се в травматичен оток в областта на дясната длан и контузия на дясната длан, които обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота и на полицай П.Т.С., 2 изразяваща се в ожулване в областта на горната устна, кръвонасядания в областта на дясната гривнена става, ожулване в областта на четвърти пръст на дясната ръка по предната и задната повърхности на горната фаланга, които обуславят болка и страдание.

Видно от справката за съдимост, ответницата извършва и още едно престъпление от същия вид на 23.02.2014 г., изразяващи се в непристойни действия – отправя цинични думи „селянин, циганин, педераст“, „ще ти еба майката“, „боклук, мишка“ към С.Е.С. – ст. Полицай при РУП СДВР, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм – употребява думите „ще ти еба майката“ и „може би ще правиш свирки“ спрямо С.Е.С. и дързост – плюела С.Е.С. – престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК.

От изготвената спряка от НАП се установява, че липсват регистрирани трудови договори, сключени от ответницата след 01.07.2013 г.

По делото се прилага решение №200/15.08.2022 г. по гр.д. № 692/2022 г. по описа на РС-Провадия, II състав, влязло в сила на 17.09.2022 г., видно от което спрямо молителя по настоящото дело И. Н. К. се налагат мерки за защита, като ответницата се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и е постановена забрана да се доближава до молителя, дома, в който живее и местоработата му, на по-малко 50.00 м. разстояние.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Молбата е подадена от и срещу легитимираното по закон лице, съобразно чл. 8, т.1 и чл. 3, т. 9 от ЗЗДН. Депозирана е в предвидения в чл.10, ал.1 от ЗЗДН преклузивен срок.

Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда да се даде спешна защита на лица пострадали от домашно насилие, както и да се предотвратят последващи неправомерни посегателства спрямо тях.

Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие.

Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителките и ответникът. В закона липсва легална дефиниция на понятието “психическо насилие”, както и дефиниция за понятието “емоционално насилие”, но като такИ. могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху 3 психиката на едно лице- пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие (крещене, обиждане, псуване), отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Закона придава на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН особена доказателствена сила в настоящия процес.

Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е изрично предвиден от закона и специфичен за това производство привилегирован доказателствен способ, който се ползва със специална доказателствена сила, тъй като в подобни хипотези, поради спецификата на конкретната битова ситуация, други годни доказателства няма как да бъдат събрани. Тъкмо поради тази причина законодателят изрично предвижда, че, при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила (чл. 13, ал. 3 ЗЗДН ). Декларацията представлява частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила. От друга страна, от ответницата не ангажира никакви доказателства, които да опровергават изложените в декларацията обстоятелства.

Съдът намира, че в случая разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДн следва да се приложи. По делото не са представени никакви доказателства от ответника, макар същият да е бил предупреден по реда на чл. 12, ал. 1 за задължението си да представи такИ.. Ответницата не се явява в съдебно заседание, не оспорва молбата и изложените в нея обстоятелства, и не представя доказателства, които сочат на противното. Молителят представя изискваната от закона декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДн, в която заявява, че м у е известно, че за неверни данни се носи наказателна отговорност по чл.

313, ал. 1 от Наказателния кодекс.

Предвид горното, установената от съда фактическа обстановка от представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, мотивират настоящият съдебен състав да приеме от правна страна, че спрямо ищеца се извършва на 28.09.2022 г. и 04.10.2022 г. акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Насилието е психическо чрез отправяне на заплахи за живота и здравето на ищеца, отправяне на цинични и нецензорни думи и обиди.

По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът намира следното:

Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя.

Доколкото се установи физическо насилие, като адекватни и необходими следва да се определят такИ. мерки, които в действителност биха 4 били резултативни в посока преосмисляне отношението на ответницата спрямо нейния доведен баща. Все пак, защитните мерки срещу домашно насилие нямат за цел да накажат необосновано насилника, а да предотвратят бъдещи актове на домашно насилие, съхранявайки здравето-физическо и психическо, и живота на пострадалия. В този смисъл съдът намира, че на ответницата следва да й се забрани да доближава молителя и жилището, в което живее в с. ****** на по- малко от 10.00 метра за срок дванадесет месеца. Съобразно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН ответницата следва да бъде осъдена да заплати глоба в размер от 400,00 лв.

От справката за съдимост относно вида и фактическия състав на извършените от ответницата престъпления, може да се направи извод, че ответницата е склонна към агресивно поведение и извършване на непристойни действия, чрез отправяне на обиди, заплахи, плюене и пр., включително към физическа агресия. С оглед тези неправомерни юридически факти, съдът намира, че определените срокове на постановените мерки и размерът на наложената глоба, са пропорционални на характера и степента на извършеното насилие на 28.09.2022 г. и 04.10.2022, като съдът взема предвид и факта, че домашното насилие се извършва повторно, след постановяване веднъж на мерки за защита от съда по отношение на ищеца.

Ответницата следва да бъде предупредена, че на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при всяка, дори и незначителна проява на акт на домашно насилие, полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, за да се образува наказателно производство за престъпление от общ характер.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Провадийски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 25,00 лв.

На основание чл.15, ал. 2 от ЗЗДН на молителя следва да бъде издадена заповед за защита.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА И. Д. Й., ЕГН:********** с адрес: с. ******, Община ****, да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо И.

Н. К., ЕГН: ********** с адрес: с. ******, Община ****, на основание чл.5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.