Решение № 486 от 27.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Бургас, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120103862 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу З. Н. М., искове за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 3282,64 лева, представляваща главница по Договор за кредит № FL** г., сключен между „Юробанк България“ АД и длъжницата, ведно със законна лихва върху главницата от 3282,64 лева от депозиране на заявлението в съда - 15.07.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 330,27 лева, представляваща договорна лихва за периода от 16.09.2018 г. до 01.11.2019 г. и сумата от 400,49 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 3282,64 лева за периода от 16.10.2018 г. до 12.05.2020 г., сумата от 209,50 лева, представляваща такси за периода от 20.02.2020 г. до 12.05.2020 г., като вземането е прехвърлено в полза на ищеца по силата на договор за цесия от 18.12.2024 г.,за които суми е издадена Заповед № * г. по ч. гр. д. № * г. на РС Бургас, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл.

92 ЗЗД.

Твърди се, че между „Юробанк България“ АД и длъжницата е сключен Договор за кредит № * г., по силата на който на ответницата е предоставен кредит в размер от 3632,30 лева, при ГПР – 15,49 %, променлива мораторна неустойка формирана от сбора от референтния лихвен процент (СОФИБОР) и фиксирана надбавка в размер от 10,337 %, 36 равни месечни вноски и крайна сума за връщане 4476,10 лева. Сочи се, че ответницата не е изпълнявала задължението си съобразно погасителния план, поради което на 01.11.2019 г. е обявена предсрочна изискуемост. Поддържа се, че за процесните непогасени суми за главница, лихви и такси кредиторът е снабден със заповед за незабавно изпълнение, връчена на длъжницата по чл. 47, ал. 5 ГПК, като в предоставения от съда срок за предявяване на иск относно вземането е предявен настоящият иск.

1

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата чрез особения си представител е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва уведомяването на длъжника за извършената цесия, но се оспорва надлежното обявяване на предсрочна изискуемост. Сочи се, че банката не е изпълнила задължението си при сключване на договора да предостави на длъжницата лихвен бюлетин, тарифа и ОУ. Направено е възражение за неравноправност на клаузите от договора за кредит, уреждащи променлива лихва. Направено е възражение за погасителна давност.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание, дружеството-ищец не изпраща процесуален представител.

Депозира становище от 02.02.2026 г.

В съдебно заседания, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно заверени преписи от: Договор за кредит № * г., сключен между „Юробанк България“ АД и длъжницата, погасителен план и стандартен европейски формуляр към него, декларация за присъединяване към програма „Защита на плащанията“, договор за цесия от 18.12.2024 г. в полза на ищеца и извлечение от Приложение № 1, с което е прехвърлено вземането на ответницата по делото. По делото е представено уведомление за цесия и пълномощно, удостоверяващо представителната власт на ищеца да уведоми длъжника – ответницата по настоящото дело, за прехвърляне на вземането.

По делото е прието заключение на вещо лице по възложена съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява, че уговорената за предоставяне в кредит сума от 3632,30 лева е усвоена. Установява се, че за периода на кредита са заплатени общо 718,77 лева, които са отнесени за заплащане на начислени главница, лихви такси и застраховки, както и че ако плащанията се отнесат за погасяване само на заетата сума, непогасеният остатък от нея към момента на заключението възлиза на 2913,53 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, а и видно от присъединеното ч. гр. д. № * г. по описа на Районен съд – Бургас, в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е редовно връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и съобразно дадените от съда указания, искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД. За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи – възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница, лихви и такси, по силата на който сумата по заема е усвоена от 2 ответницата и за нея е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на иска в претендираните размери, както и извършената цесия и уведомяването на ответницата за нея.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

Страните по делото не спорят, че между „Юробанк България“ АД и ответницата е сключен Договор за кредит № * г., със заета сума в размер от 3632,30 лева, при ГПР – 15,49 %, променлива мораторна неустойка формирана от сбора от референтния лихвен процент (СОФИБОР) и фиксирана надбавка в размер от 10,337 %, 36 равни месечни вноски и крайна сума за връщане 4476,10 лева, както и че заетата сума е усвоена от ответницата, след което вземанията по договора за кредит са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за цесия от 18.12.2024 г. и ответницата е надлежно уведомена за прехвърляне на вземането.

С оглед установеността на усвояване на кредитния ресурс, в тежест на ответника е да установи, че е погасил сумите по договора за кредит на уговорените падежи.

Предвид момента на договаряне и факта, че кредита е предоставен на физическо лице, като не са налице данни то да е действало като професионалист, респективно кредитополучателя се явява потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителският кредит и общата императивна потребителска закрила. Наред с това договорът е сключени от търговско дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска дейност, като приложението на ЗПК.

Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в § 1, т. 1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно застраховките по чл. 3, ал. 11, вр. чл. 20 от договора, както и таксите по чл. 5, т. 1 и т. 2 от договора. Застраховките са уговорени като условие за получаване на кредит при преференциални условия, откъдето следва, че уговореният в договора ГПР не съответства на действителния. Действията по кредитно застраховане са освен в полза на кредитополучателя, но и в полза на кредитодателя, доколкото при евентуална неплатежоспособност, същия си гарантира планомерно погасяване на вземанията по кредита, поради което се явява обезпечение за отпускане на кредит, като разходите по него са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с усвояването на кредита при преференциални цени, поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите.

В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Предмет на цитираното решение са именно коментираните клаузи, включени в сходен договор между потребител и същото дружество. В т. 1 от решението по категоричен начин е възприето, че чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи 3 разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по - специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Настоящият случай попада в приложното поле, както на т. 1, така и на т. 4 от цитираното решение.

В т. 2 от цитираното решение на СЕС е прието, че чл. 10, параграф 2, буква ж) и чл.

23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Налага се изводът, че невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на целия договор на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи.

В тази връзка направеното от ответника възражение за погасителна давност е неоснователно, доколкото вземанията по договора са възникнали при сключването му през 2018 г., а заявлението за процесните суми е подадено в съда 2020 г., предвид което давностния срок за вземанията не е изтекал.

От неоспореното от страните заключение на вещото лице по възложената съдебносчетоводна експертиза се установи, че ако погашенията правени от ответницата са отнесяни за погасяване само на заетата сума, непогасеният остатък от нея към момента на заключението възлиза на 2913,53 лева, до който размер иска за главница е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законна лихва от депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда, а за разликата над уважения размер, до предявения, както исковете за лихви и такси следва да бъда отхвърлени.