Определение № 2767 от 24.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2767 гр. Пловдив, 24.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502890 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано e по въззивна частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кукуш“ № 1, чрез пълномощника адвокат М., против Разпореждане от 14.09.2023 г., инкорпорирано в заповед № 6234 от 14.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановено по ч. гр. д. № 12282 /2023г. по описа на Районен съд Пловдив, XV гр.с., в частта, с която се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. Я. Я. с ЕГН: ********** за следните суми по Рамков договор № 503893273 и партида към него М4504605, както следва:6,28 лева, представляваща такса за събиране на дължими суми за периода 21.11.2020 г. - 20.11.2020 г., и обезщетение за забава в размер на 1,52 лева за периода 13.01.2021г. - 01.06.2023 г.;87,48 лева – неустойка по договор с партиден номер М4504605 за услуга ************, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, и мораторна лихва в размер на 20,14 лева за период на забава 22.02.2021 г. - 01.06.2023 г.; 152,77 лева – неустойка по договор с партиден номер М4504605 за услуга ************, представляваща отстъпка от цената на устройство, и мораторна лихва в размер на 35,18 лева за период на забава 22.02.2021 г. - 01.06.2023 г.

Жалбоподателят развива доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната част от разпореждането. Поддържа, че претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора не излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционна функции на неустойката, както и че със същата се цели 1 обезщетяване вредите на оператора и се стимулира изпълнението на договора от абоната. Излага доводи за дължимостта на неустойката за продажба на устройство с отстъпка от стандартната цена и нейната обезщетителна функция. Поддържа доводи за дължимостта на таксата за обработка на задължения. Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната част и връщане на делото на районния съд с указания за издаване на заповед за претендираните вземания, както и присъждането на разноски.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не се връчва на ответната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

В обжалваната част на разпореждането районният съд е приел по отношение на таксите за събиране на вземане, че се основават на нищожна клауза от общите условия, доколкото се касае за извънсъдебни такси, начислявани едностранно от оператора за събиране на спорно вземане и кредиторът няма право на такси, разноски или други подобни суми, свързани със събиране на вземанията, които сам претендира спрямо конкретни длъжници. Също така районният съд е посочил, че е неизяснено обстоятелството и на база каква методика, кредиторът остойностява "обезщетението" си за събиране на "просрочени задължения"- дали това представляват реално сторени разходи или е вид неустоечно задължение, установено в тежест на потребителя. По отношение на претендираната сума за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги, съдът е достигнал до извода, че противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, доколкото дава право на оператора да получи част от вземането си по договора, като сам той е освободен от задължението да предоставя съответните услуги, поради прекратяване на правоотношението. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й и условията, при които тя се дължи, съдът е приел, че е налице обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗЗП. По отношение на сумата, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса и от цената на устройство съдът е приел, че представлява предоставена търговска отстъпка, а е недопустимо да се търси стойността на вече предоставена търговска отстъпка, тъй като с това се цели последващо увеличаване на продажната цена. Това е прието за противно на добрите нрави, тъй като така се излиза извън обезщетителната 2 функция на неустойката, а и се постига заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта/ услугите, което е в противовес с чл. 143, ал.

2, т. 13 Закон за защита на потребителите. Доколкото не се дължи главното вземане, съдът е приел, че не се дължи и акцесорното вземане за обезщетение за забава.

Разпореждане в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

В предвид обжалваната част на разпореждането, заповедното производство е образувано по заявление на „А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Т. Я. Я. за заплащане на начислена такса за събиране на дължими суми, която се претендира в размер на 6,28 лева за периода 21.11.2020 г. - 20.11.2020 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 1,52 лева за периода 13.01.2021г. - 01.06.2023 г., както и на договорни неустойки в общ размер на 240, 25 лева за прекратяване на Рамков договор № 503893273 за електронни съобщителни услуги, предоставяни с партида № М4504605,от които: 87,48 лева – неустойка по договор с партиден номер М4504605 за услуга ************, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер / ведно с мораторна лихва в размер на 20,14 лева за период на забава 22.02.2021 г. - 01.06.2023 г./, както и 152,77 лева – неустойка по договор с партиден номер М4504605 за услуга ************, представляваща отстъпка от цената на устройство / ведно с мораторна лихва в размер на 35,18 лева за период на забава 22.02.2021 г. - 01.06.2023 г/.

Въззивният съд констатира от представения Анекс от 22.07.2020 г. към Рамков договор № 503893273, че вземането за неустойки се претендира въз основа на клауза, според която в случай на прекратяване на абонамента по договора преди изтичане на срока на ползване, по инициатива или по вина на абоната, когато последният е физическо лице, той дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси. В допълнение абонатът дължи възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.

При самостоятелна преценка на посочената клауза, съдът намира, че е налице обоснована вероятност същата да е неравноправна съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП. Съдът намира, че вредите на кредитора не следва да бъдат определяни като пропуснати ползи в размер на невнесени месечни абонаменти, тъй като заплащането на месечните абонаменти за срока на договора е обвързано с предоставяне на услуга, която с оглед прекратяване на договора вече не се предоставя. Вредите от едно и също неизпълнение по договора, тоест твърдяната забава при заплащане на 3 месечните абонаментни такси и предсрочното му прекратяване, не следва да се определят и като съвкупност от месечни абонаментни вноски, макар и ограничени до размер на 3 месечни абонаментни вноски, ведно с направените отстъпки от продажната цена на предоставено устройство, тъй като така се излизва извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция на неустойката. Отделно от това в конкретния случай размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор, а с т.нар. „стандартни“ месечни абонаменти, които са в по- висок размер. При това положение следва в един състезателен процес да се провери дали договорената неустойка се явява необосновано висока, тъй като не отчита размера на евентуалните вреди. На този етап е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на неравноправни клаузи, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. По изложените съображения, въззивният съд намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка по реда на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК районният съд правилно е отказал издаване на заповед за изпълнение за горепосочените вземания, т.к. основанието на което се претендират представляват вероятно неравноправни клаузи в потребителски договор.

Правилно е постановен отказ и за претендираната такса за събиране на дължими суми, в която насока напълно се споделят изводите на районния съд. Претендираното вземане противоречи пряко на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с управление на кредита, а извънсъдебното събиране на просрочените вноски безспорно е действие по управление на кредита. Следователно е налице обоснована вероятност за неравноправност по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП на клаузата, на която се основава вземането, поради което на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, правилно е отказано да бъде присъдено.

Следователно разпореждането в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 14.09.2023 г., инкорпорирано в заповед № 6234 от 14.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановено по ч. гр. д. № 12282 /2023г. по описа на Районен съд Пловдив, XV гр.с., в частта, с която се отхвърля заявлението на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. Я. Я. с ЕГН:

********** за следните суми по Рамков договор № 503893273 и партида към него М4504605, както следва: 6,28 лева, представляваща такса за събиране на дължими суми за периода 21.11.2020 г. - 20.11.2020 г., и обезщетение за забава в размер на 1,52 4 лева за периода 13.01.2021г. - 01.06.2023 г.; 87,48 лева – неустойка по договор с партиден номер М4504605 за услуга ************, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, и мораторна лихва в размер на 20,14 лева за период на забава 22.02.2021 г. - 01.06.2023 г.; 152,77 лева – неустойка по договор с партиден номер М4504605 за услуга ************, представляваща отстъпка от цената на устройство, и мораторна лихва в размер на 35,18 лева за период на забава 22.02.2021 г. - 01.06.2023 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5