Определение № 3722 от 23.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3722 гр. София, 23.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20238002102500 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 265512/14.02.2023г., подадена от К. И. В. от [населено място], приподписана от адв.А. Т. от САК, срещу решение № 263472/12.12.2022г. по в.гр.д. № 8325/2020г. на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от К. И. В. срещу В. И. П. и К. И. Г. претенции с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането на ответниците да преустановят създадените пречки за упражняване от ищеца на право на собственост върху апартамент №8, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] като за своя сметка предприемат действия по поставяне на хидроизолация на апартамент №11, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и ремонт на водопроводната и канализационна система в същия, с което да преустановят течове в апартамент №8, както и претенциите с правно основание чл. 45 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 2000 лв., представляваща разходи за ремонт на стени и тавани на апартамент №8, настъпили като резултат от допуснати от ответниците течове на вода от апартамент №11.

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, като въззивният съд не е съобразил свидетелските показания по делото и представените допълнително нововъзникнали доказателства и заключението на изслушаната пред въззивния съд допълнителна СТЕ. Посочва се, че според казаното от вещото лице при разпита му в проведеното на 25.11.2022г., ако едно мокро помещение е залепено с плочки, освен сифона, единственото място, откъдето може да проникне вода са фугите, ако не са добре фугирани, но не става категорично ясно дали фугите, намиращи се в процесния апартамент, са добре 1 фугирани. Касаторът твърди, че липсва информация досежно момента на подмяна на хоризонталните тръби в ап.11, извършван основен ремонт в банята и информация за последното фугиране (дефугиране) на плочките по пода и по страните. Твърди, че според казаното от вещото лице, когато при огледа собственикът на апартамент 11 пуснал водата на тоалетната, връзките се нарушили и водата рукнала безпрепятствено по пода и стените на банята и едва след това ответникът ги нагласил като спрял целия водопровод. Счита, че от тук става ясно, че има нередности в казанчето на апартамент 11, поради факта, че подаваната вода за тоалетната е без спирателен кран и поплавък, който да спира подаването на водата. Посочва, че липсва обследване и на мръсната вода и нейното състояние във връзка с ограниченото през време на въззивното производство ползване на вода, като тези факти не били взети предвид при постановяване на въззивното решение, като считат, че въззивният съд не е ценил правилно доказателствата.

Позовава се на решение №130 от 20.12.2018г. по гр.д.№4650/2017г. на ІІ г.о. на ВКС, според което собственикът на един имот може да иска премахване на създадено в съседния имот състояние с оглед защита на правото на собственост при всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение, които ограничават, смущават и пречат на допустимото пълноценно ползване на вещта според предназначението й или пък създават опасност от такива.

Позовавайки се на т. 1 на ТР №4/06.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС, касаторът посочва, че върху апартамента й има сериозно вредно отражение, а позовавайки се на т. 3 от същото тълкувателно решение, посочва, че по делото е доказано, че именно неоснователното въздействие на ответника върху имота създава пречки за използването на имота на ищеца, тъй като вредите, изразяващи се в течове и мухъл са категорични, а това са сериозни пречки за ползването на жилището.

Твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС в тълкувателни решения и практиката по чл. 290 ГПК (основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) без за формулира конкретен материалноправен или процесуално-правен въпрос: решение №130 от 20.12.2018г. по гр.д.№4650/2017г. на ІІ г.о. на ВКС; ТР №4/06.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС; решение №70 от 17.06.2021г. по гр.д.№3460/2020г. на І г.о. на ВКС и решение №17 от 15.03.2022г. по гр.д.

№3889/2021г. на І г.о. на ВКС.

Поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по следните процесуално-правни въпроси:

1.След като в хода на съдебното производство вредите са доказани, както и, че неоснователните действия пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост в цялост, следва ли искът за бъде отхвърлен само и единствено на база съждението, че не е доказан некачествен ремонт в апартамента на ответника?

2.След като по делото е безспорно установено, че в апартамента на ищеца има настъпили вреди и източникът им не е в последния, следва ли това да се отрази на основателността на иска във връзка с факта, че единствено възможен източник на направата на такъв вид увреда е апартаментът на ответника?

2

Счита, че отговорът на така поставените въпроси би имал значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), тъй като това би довело до изясняване на съдебната практика в аналогични казуси.

Поддържа, че обжалваното решение е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като мотивите в решението свидетелстват за отсъствието на анализ на събраните по делото доказателства, липсват фактически констатации и е налице изрично игнориране на събраните по делото допустими доказателствени средства, налице е избирателно интерпретиране на писмени доказателства и поради това не става ясно въз основа на какво съдът е формирал изводи относно релевантните факти.

Посочва, че не става ясно защо показанията на свидетелите не са кредитирани и не са взети предвид, че не става ясно от изслушаната експертиза дали фугите в апартамента на ответника са добре фугирани, че липсва информация досежно момента на подмяна на хоризонталните тръби в ап.11, извършван основен ремонт в банята и информация за последното фугиране, че липсва обследване и информация на качеството на отвеждане на мръсната вода и нейното състояние. Поддържа, че не е подложен на анализ и представеният на 24.11.2022г. протокол от 01.10.2022г., подписан от живущите в ЕС, като въззивният съд не допуснал и не възприел нито едно от доказателствените й искания и представени доказателства, като в мотивите на решението не е посочил и не е обосновал защо счита, че направените искания по доказателствата са недопустими или неотносими към правния спор.

С последваща молба вх. №14478 от 14.11.2023г. посочва, че след подаване на касационната жалба са настъпили нововъзникнали факти и обстоятелства, които са свързани с делото, а именно получил се нов теч в нейното жилище, за което представя протоколи, изготвени от нея и подписани от живущи в същия жилищен блок лица.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба В. И. П., чрез процесуалния си представител адв.К. К., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

К. И. В. е предявила срещу В. И. П. и К. И. Г. по реда на чл. 109 ЗС иск за осъждане на ответниците да преустановят създадените пречки за упражняване на право й на собственост върху апартамент №8, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] като за своя сметка предприемат действия по поставяне на хидроизолация на собствения им апартамент №11, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и ремонт на водопроводната и канализационна система в същия, с което да преустановят течовете в апартамент №8, както и иск за солидарното осъждане на ответниците по реда на чл. 45 ЗЗД да й заплатят сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи 3 разходи за ремонт на стени и тавани на апартамент №8, настъпили в резултат от допуснати от ответниците течове на вода от апартамент №11.

Поддържа, че течовете се дължат на извършен преди години некачествен ремонт в жилището на ответниците и липсата на каквото и да било желание от тяхна страна да хидроизолират и отремонтират допуснатите нарушения в нормалното функциониране на системата на ВиК за притежавания от тях апартамент.

От фактическа страна между страните не съществува спор, че К. И. В. е собственик на апартамент №8, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] а ответниците В. И. П. и К. И. Г. са собственици на апартамент №11, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] както и че именно течове са довели до нанасянето на описаните в исковата молба щети върху апартамента на К. И. В., но причина за тези вреди е теч, чийто източник не е в имота на К. И. В..

Спорен между страните е въпросът каква е причината за тези течове и дали се дължат на неоснователни действия, респ. бездействия на ответниците.

По отношение на фактическата обстановка въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които е споделил и към които по реда на чл. 272 ГПК е препратил.

Приел е, че по делото не е доказано течът през 2019г. и този през 2018г. да са предизвикани от некачествен ремонт в имота на ответниците, на начина на отвеждане на отпадните води от същия или неотстранена авария в инсталацията му, нито са установени данни за авария в тръби в ап.11, разположени в общата стена на кухненското и холно помещение.

Посочил е, че в хода на въззивното производство е приета и допълнителна и повторна съдебно-техническа експертиза, като е приел, че същата следва да бъде кредитирана като компетентно и обективно изготвена. Съобразил е, че от заключението на тази експертиза се установява, че тръбите за чиста и мръсна вода, захранващи ап.11, собственост на ответниците, са разположени в инсталационната шахта, преминаваща през всички етажи, но ограниченият размер на ревизионния отвор не позволява цялостен оглед на тръбите по цялата им дължина; че във видимата част над пода водопроводните тръби са в добро състояние без течове, защото и подът е сух; че при огледа на ап.11 не са констатирани течове по водопроводната и канализационна инсталация; че основната шахта е суха; че наличието на празна инсталация за топла и циркулационна вода, която с течение на времето се е дехерметизирала, както и наличието на бойлери, позволява при дефектен спирателен кран навлизането на вода в двете инсталации, което може да причини течове и поражения на всеки един от етажите; че вертикалните водопроводни щрангове, минаващи през ап.8 не са подменяни, а в ап.11 е сменен само водопроводния клон за студената вода с нов с полипропиленова тръба D 25, а останалите две тръби за топла и циркулационна вода от поцинковани тръби с диаметър 1“ не са сменени.

Посочено е, че останалите събрани във въззивното производство писмени доказателства с нищо не допринасят за изясняване на спорния предмет, а именно кой е източникът на повредите в ап.8 и връзката на този източник със собствеността или поведението на В. И. П.

4 и К. И. Г..

Споделени са изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано по категоричен и непораждащ съмнение начин, че появата на влага в имота на К. И. В. се дължи на поведение на ответниците, както и изводите за неоснователност на предявените искове.