Решение № 595 от 21.04.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 79/2018
- Вид
- Решение № 595
- Подписан
- 21.04.2020
- В сила
- 14.10.2021
- Състав
- ЦВЕТА СТОЯНОВА ЖЕЛЯЗКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 10, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 110 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 186а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 17 · Кодекс за застраховането
- чл. 32, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 345, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал. 6 и 7 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал. 6 и 7 · Кодекс за застраховането
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, изр. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 413 · Кодекс за застраховането
- чл. 419 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1, предл. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 309 · Наказателен кодекс
- чл. 316 · Наказателен кодекс
- чл. 330, ал.3 · Търговски закон
- чл. 352, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 352, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 361 · Търговски закон
- чл. 361, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 365 · Търговски закон
- чл. 365, ал. 1 · Търговски закон
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………/21.04.2020 г. гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 79 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно евентуално съединени искове по чл. 411, изр. 2 от КЗ във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 361 от ТЗ, по чл. 411, изр. 1 от КЗ във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 361 от ТЗ, чл.
411, изр. 2 от КЗ във връзка с чл. 17 & 1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и по чл. 411, изр. 1 от КЗ във връзка чл. 17 & 1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
Ищецът „Д.з.“ АД твърди, че е застраховател по договор за имуществено застраховане за застраховка на товари по време на превоз със застрахован „С.М.“ АД и срок на действие на договора от 01.06.2016 г. до 01.06.2017 година.
Твърди, че „С.М.“ АД е сключило договор за продажба на метали с италианско търговско дружество и е поръчало на ответника „Д.Р.“ ЕООД да организира международен автомобилен превоз на товара до Италия. „Д.Р.“ ЕООД от своя страна е възложило извършването на превоза на товара на ответника „Ф.“ ЕООД, като за превоза е издадена международна товарителница. На 13.01.2017 г. стоките били натоварени и са отпътували за паркинга на превозвача в гр. Видин, откъдето целият камион с товара е бил откраднат през нощта на 14.01.2017 година.
Поддържа, че вследствие на описаните събития, на 04.10.2017 г. е платил на застрахованото при него дружество застрахователно обезщетение от 121 718,40 евро за пълна загуба на товар, която сума представлява пълната стойност на товара, увеличена с 10%. Твърди, че спедиторът „Д.Р.“ ЕООД е имал сключена застраховка за покритие на риска „Отговорност на спедитора“ при ответника „Д.С.В.И.“ А/С – Дания, както и че превозвачът „Ф.“ ЕООД е имал сключена застраховка „Отговорност на превозвача“ при ответника ЗАД „Б.В.И. груп“. Твърди също, че с плащането се е суброгирал в правата на застрахованото при него лице срещу спедитора и превозвача и че застрахователите на последните му дължат обезщетение за вредите от неизпълнението на задълженията на спедитора и превозвача.
Предявява иск срещу „Д.С.В.И.“ А/С – Дания за осъждане на този ответник да заплати сумата 121
718,40 евро – изплатено обезщетение за пълната загуба на товара по време на превоза, организиран от „Д.Р.“ ЕООД, както и за законна лихва от датата на подаване на исковата молба. Ако искът срещу този ответник бъде отхвърлен, предявява иск срещу „Д.Р.“ ЕООД в качеството му на спедитор. В случай, че исковете срещу посочените ответници бъдат отхвърлени, предявява иск за заплащане на същата сума и законна лихва срещу ЗАД „Б.В.И. груп“ като застраховател на превозвача, а ако и искът срещу този ответник бъде отхвърлен, предявява искa срещу ответника „Ф.“ ЕООД като превозвач. Претендира разноски.
Ответникът „Д.С.В.И.“ А/С – Дания поддържа становище, че искът не е подсъден на Софийски градски съд, тъй като съгласно договора за застраховка, който той е сключил със застрахованите при него търговци, приложимо право е правото на Дания, а компетентен да се произнесе по спора е Морският и Търговски съд в гр. Копенхаген, Дания. Оспорва иска и като недопустим, тъй като съгласно общите условия не носи отговорност пряко към трети лица за увреждане на тяхно имущество и следователно изпращачът на товара и неговият застраховател не разполагат с пряк иск. По същество оспорва иска като неоснователен и недоказан и твърди, че спедиторът е изпълнил изцяло дадените му указания от изпращача на товара. Намира за недоказано това, че застрахованите стоки са принадлежали на изпращача и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение.
Твърди освен това, че изпращачът е пропуснал да направи рекламация пред спедитора и че отговорността на последния е ограничена.
Ответникът „Д.Р.“ ЕООД оспорва изцяло иска и твърди, че е изпълнил задълженията си като спедитор, включително и е предприел необходимото за запазване правата на възложителя при евентуални бъдещи претенции. Твърди, че липсва виновно негово поведение, което да е в причинна връзка с претърпените от възложителя вреди. Твърди освен това, че възложителят не е отправил рекламация в срок. Оспорва наличието на вреди за възложителя и наличието на плащане от ищеца, което е предпоставка за суброгацията. Оспорва размера на иска и счита че неговата отговорност е ограничена до определен размер, съгласно чл. 58 от Общите спедиторски условия.
Ответникът ЗАД „Б.В.И. груп“ оспорва иска изцяло, като оспорва и фактическите твърдения по исковата молба. В частност оспорва наличието на застрахователен договор между ищеца и „С.М.“ АД, като твърди, че застрахователната полица е нищожна поради неспазване изискванията за форма.
Оспорва освен това настъпването на покрит от ищеца застрахователен риск и че обезщетението е изплатено не на лице, което е носител на застрахователния интерес. Оспорва и собствената си отговорност, като твърди, че макар и да е сключил застраховка за отговорността на „Ф.“ ЕООД като превозвач, която покрива и откраднатото превозно средство, този договор не покрива описаното в исковата молба събитие, защото то е изключено от приложното му поле. При условията на евентуалност твърди, че отговорността на застрахования е изключена. Оспорва иска и по размер и счита, че ако са налице предпоставки за ангажиране на неговата отговорност, тя следва да бъде ограничена до установения в застрахователната полица предел.
Ответникът „Ф.“ ЕООД, уведомен при условията на чл.
50, ал. 4 от ГПК, не заявява становище по иска.
Във връзка с направените от ответниците възражения ищецът „Д.з.“ АД поддържа, че сключеният със „С.М.“ АД застрахователен договор е валиден, защото е спазена изискуемата от закона форма, както и че посоченото дружество е имало интерес от плащане на застрахователното обезщетение, защото собствеността върху превозвания товар е била запазена за него до плащане на цената. Намира, че клаузите от общите условия по договора за спедиция, които ограничават отговорността на спедитора, са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
В открито съдебно заседание от 27.11.2018 г., с оглед липсата на отговор от страна на ответника „Ф.“ ЕООД и липсата на представител в първо по делото о.с.з., ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу този ответник (стр. 402).
Представени са отговори на допълнителната искова молба от „Д.С.В.И.“ А/С – Дания, Д.Р. ЕООД и ЗАД Б.В.И. груп АД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответниците, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото копие от застрахователна полица № 0700160126001125 (стр. 365-376 по делото) се установява, че ищецът „Д.з.“ АД е застраховал дружеството „С.М.“ АД със застраховка на транзитни стоки, товари и карго от всякакъв вид, характерни за бизнеса на застрахования, състоящи се основно, но не ограничени само до готова продукция, сурови материали, скрап карго, резервни части, машини, лубриканти и химикали, произведени или използвани за целите на стопанската дейност на застрахования, включително и стоки, предназначени за снабдяването или оборудването на заводи на застрахования. Застраховката покрива и превози с неизчерпателно изброени транспортни средства, сред които и товарни камиони, с дестинация: внос и износ от/ до всяка точка на света от/ до България, включително междуфирмени транзити и транзити във вътрешността на страната. Посочена е граница на застрахователното обезщетение в размер на 2 000 000 евро за всеки морски плавателен съд, който не изисква допълнителна премия по смисъла на Institute Classification Clause
1/1/01, и 1 000 000 евро за всяко друго превозно средство. Подлежащата на покриване сума се изчислява по следния начин: при износ или продажби в страната – фактурната стойност на продажба + надбавка от 10 % до 20 % (ще бъде декларирано от застрахования); при внос или покупки в страната – фактура с разходи за покупката + надбавка от 10 %. Посочен е и периодът на валидност на застрахователния договор, а именно: от 00.01 часа на 01.06.2016 г. до 00.00 часа на 01.06.2017 година.
Като изрични изисквания към застрахования са поставени задължението по време на автомобилен транспорт превозваната стока да не се оставя без надзор, като в случай на спиране за нощувка или по друга причина, по време на транспортирането, превозвачът да се опита да достигне най-близката охраняема зона, при условие, че това е разрешено съгласно съответния график на пътуване. Уговорено е задължение за застрахования, при настъпване на застрахователно събитие, незабавно да уведоми застрахователя в писмен вид, както и да предприеме всички разумни мерки за определяне на събитието и размера на възникналата щета, като в рамките на три дни от доставката на стоките до неговия склад, да покани експерт, който да проучи и изясни причините за възникналата загуба или щети, да определи техния обхват и да изготви доклад от проучването.
В чл. 2а от Общите условия на застрахователя (стр.
374), е уговорено задължение за застрахования в рамките на три работни дни от момента, в който е разбрал за застрахователното събитие, да предостави писмено уведомление до застрахователя.
Застрахователните рискове са определени чрез препращане към общите условия на London Underwriters (https://www.londonuw.com/) - INSTITUTE CARGO CLAUSES – типизирани клаузи, използвани в практиката на застрахователите при застраховки за рисковете на превоза и карго.
Самите INSTITUTE CARGO CLAUSES не са представени по делото.
От представени по делото потвърждение за резервация от
16.01.2017 г. (стр.18 - оригинал и стр. 166 - превод) и CMR- товарителница № 35492/********** от 13.01.2017 г. (стр.
46 и сл. - оригинал и стр. 167 и сл. - превод), се установява, че „С.М.“ АД е възложил на ответника „Д.Р.“ ЕООД, в качеството му на спедитор, да организира превоз на пратка № 35492, с брутно тегло от 22 609 кг, нетно тегло 20 097 кг., състояща се от 40 броя пакети (две палета медни плочи, листове и ленти, с брутно тегло от 1081 кг и 38 палета от месинг и други, с брутно тегло от 21 528 кг.), посредством камион/ ремарке ******/ ******, до клиент М.К.S.P.A., дестинация ул. „******, 21013, гр. Галарате, провинция Варезе,
Италия. Датата на товарене на пратката е посочена да е на 13.01.2017 година. В представеното потвърждение на резервация, издадено от „С.М. – отдел Износ“, е вписано изискването всички превозни средства да бъдат оборудвани с GPS устройство, като в противен случай дружеството – възложител ще определи дали за в бъдеще ще си сътрудничат и спедиторът ще трябва да плати компенсацията, която клиентът би могъл да наложи на възложителя. Изрично е указано превозният автомобил да бъде спиран на охраняем паркинг, в случай на престой през нощта или спиране по друга причина.
В графа 16 на товарителницата, озаглавена: „Специални споразумения между изпращача и превозвача“ е уговорено, че превозвачът следва във всеки случай да паркира на охраняем паркинг, при престой през нощта или спиране по друга причина. Уговорено е и изискването всички превозни средства да са оборудвани с GPS.
Като приложение към товарителницата са фактура 72 00033456/13.01.2017 г. (стр. 47 - оригинал и стр.168 - превод) и опаковъчен лист (стр. 50 и сл. - оригинал и стр. 172 и сл. – превод).
Във фактура № **********/13.01.2017 г., издадена на М.К.S.
P. A., в качеството му на клиент и получател, превозваните стоки са изрично описани, съгласно техните спецификации, като е посочена тяхната обща стойност, а именно – 110 653,09 евро или 216 418,63 лева (стр. 168-171). Видно от отбелязаното в нея, плащането е уговорено да бъде извършено 60 дни след товарене. Посочено е, че задължението за плащане по фактурата, е в полза на ABC Factors AE, Атина, което, на свой ред, е предоставило разрешение на „С.М.“ АД да събере задължението от името на ABC Factors SA. Наред с това е посочено, че „С.М.“ АД си запазва правото на собственост върху всички стоки, докато не бъде изплатена цялата дължима сума върху тях. Във фактурата са отбелязани условия на доставката - CIP Галатере (VA).
Разпечатката съдържа 41 от 234 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/358dc27e-a868-4881-a060-47b0445d2b9e