Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 402 от 25.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 411/2024
Вид
Протокол № 402
Подписан
25.07.2024
В сила
25.07.2024
Състав
Красимир Георгиев Ненчев, Мариана Илиева Димитрова, Асен Валериев Велев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 252 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Закон за закрила на детето
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 12 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 402 гр. Пазарджик, 23.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20245200500411 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателят К. К. Ч. се явява лично и с адв. К. С. Г. – редовно упълномощена по делото. Страната е нередовно призована. Призовката на страната е върната в цялост с отбелязване, че адв. Г. е в отпуск от 12.07.2024 г. до 22.07.2024 г.

Ответникът по въззивната жалба А. П. Ч. не се явява лично и като законен представител на В. Ч., нередовно призована по смисъла на чл. 56, ал. 3 от ГПК, като преклузивния едноседмичен срок изтича днес – в деня на съдебното заседание. Призовката на същата е връчена на 16.07.2024 г. За нея се явява адв. Е. Г. К.-П., редовно упълномощена по делото.

Ответницата В. Ч. също е нередовно призована. Призовката е върната в цялост с отбелязване, че адв. Е. К.-П. е в отпуск до 19.07.2024 г., вкл.

За Дирекция „Социално подпомагане“ - Септември, отдел „Закрила на детето“ се явява Х.Б.С. – главен социален работник в Отдел „Закрила на детето“ – Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Септември, упълномощена със Заповед от 22.07.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Септември.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото. Не възразявам по нередовното призоваване на страните.

АДВ. К.-П.: Аз също не възразявам по нередовността на призоваването.

Моля да дадете ход на делото.

ПРЕДСТАВИТЕЛ на Дирекция „Социално подпомагане“ - Септември, отдел „Закрила на детето“: Да се даде ход на делото.

Съдът, след като съобрази становищата на страните относно нередовността на призоваването, счита, че няма процесуална пречка да се 1 даде ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение № 679/29.05.2024 г. по г.д. № 3435/2023 г. по описа на РС Пазарджик по реда на чл. 12 и сл. от ЗЗДН Е ЗАДЪЛЖЕН К. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. „С.“, ул. "П.В." №**, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на А. П. Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., бул. "Б." №*, *** и В. К. Ч., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., бул. "Б." №*, ***.

ЗАБРАНЕНО Е на К. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. „С.“, ул.

"П.В." №**, ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до пострадалата А. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. "Б." №*, *** на разстояние не по-малко от 30 метра до нейното жилище, местоработата и до местата за социални контакти и отдих, докато тя се намира там, за срок от ЧЕТИРИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 25.09.2023 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН ОСЪДЕН Е К. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. „С.“, ул. "П.В." №**, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пазарджик глоба в размер на 400 лева /четиристотин лева/, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН /§23 ПЗР/.

ОСЪДЕН Е К. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. „С.“, ул. "П.В." №**, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пазарджик държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

ИЗДАДЕНА Е Заповед за защита № 14 от 29.05.2024 г. на РС – Пазарджик.

Решението на Районния съд се обжалва с въззивна жалба от К. К. Ч., чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба е посочено, че решението на съда е необосновано, с неяснота на предмета на произнасяне, допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд и при нарушение на материалния закон. Искането, което е направено във въззивната жалба, е да бъде отменено решението на Районния съд и вместо него да бъде постановено друго от въззивната инстанция, с което да се приеме, че молбата по ЗЗДН е неоснователна.

Изложени са подробни съображения в подкрепа на въззивната жалба, като към въззивната жалба са приложени 2 броя решения на Благоевградски Районен съд и Определение за привременни мерки по гр. д. № 3600/2021 г. на Пазарджишкия районен съд.

Твърди се, че в хода на производството първостепенният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила сред които и такива, свързани със събирането на доказателства, непроизнасяне по вече допуснати и надлежно изискА. доказателства и такива, които са приети по делото.

2

Сочи се, че съдът превратно и незадълбочено е възприел значимите по делото факти, а именно че от 04.08.2023 г. и детето В. и детето М. живеели в гр. Б., кв. „С.“, ул. "П.В." №**. В тази насока били представените и приети доказателства постъпили по делото, от които се установявало, че със знаниеето и подкрепата на социалните служби детето В. е отказала още на 04.08.2023 г. да се върне в гр. С., да отиде да живее при своята майка и съжителстващия с нея мъж и е изразила категорично желание да остане в дома на своя баща, като социалните служби били преценили оставането на детето В. в гр. Б. на горепосочения адрес за правилно, като се излагат подробни твърдения в тази насока.

Твърди се, че всички държавни служби извикА. на място са осъществили личен контакт с детето В. - без присъствието на бащата и те са били взели решение, че детето не следва да бъде извеждано насила от дома на бащата и да не бъде предавано на А. Ч..

Сочи се, че А. Ч. е била консултирана от отдел „Закрила на детето“, образувала е и изпълнителни дела и то на несъществуващи към този момент изпълнителни основА.я (от 2019 г., които не са валидни към 2023 г.), като и било разяснено отново, че всяко действие на принуда по отношение на което и да било дете ще бъде предприето при спазване на Закона за защита на детето (ЗЗДт) и след изслушването на детето от съответен служител. Ч. вече е знаела, че по причини, известни й от години, децата й не желаят да живеят в гр. С. и то с нея и с лицето, с което тя съжителствала там.

Сочи се, че на 15.09.2023 г. пред ДСИ в гр. Б. била насрочена дата за доброволно предаване на децата, като на 15.09.2023 г., знаейки, че по законен път следва да бъдат спазени законови процедури, които А. Ч. е била известена от години, а и с актуална информация, че няма да протекат по желА.я, като се твърди, че същата не се е явила пред ДСИ по образувано от нея изпълнително дело. Проследила била децата и бащата, които са отишли за първи учебен ден в училището, в което са били записА. и със сила и дърпане на детето В. са отвели само нея въпреки нейното нежелание.

Твърди се, че за да постигне незаконосъобразните си цели, различни от ЗЗДН и за да облече желаното само от А. Ч. въдворяване на детето В. при нея и за да облече това в държавна принуда били направени няколко предварително решени и реализирани стъпки, като се излагат подробни твърдения за това, както и, че това не било съобразено от първоинстанционния съд.

Сочи се, че поведението на 15.09.2023 г. на А. Ч. било повтарящо се нарушително такова, като се твърди, че същата на 23.04.2021 г. по недопустим начин била отвела от училището, в което е било записано и другото нейно поголямо дете - М.. Този неин мА.ер на нарушително поведение бил признат за упражнено от нея домашно насилие с решение и издадена въз основа на него заповед за защита - Решение № 206 от 18.04.2024 г., произнесено по въз. гр.д.

№ 1052/2021 г. на БлОС.

Излагат се твърдения, че при събраните писмени и гласни доказателства 3 както за преюдициалните събития, а така също и за датата 15.09.2023 г. Ч. не е имала намерение да спази закона, а да го наруши като със сила отведе детето В. въпреки нейното нежелание и въпреки известното й становище на компетентните служби за закрила на детето. Ч. не била отишла при съдебен изпълнител, а колкото объркано и нелогично да звучат изявленията на свидетелката С.С., отразени в протокол от порочно проведена процедура по разпит по делегация, все пак ставало ясно, че целта на пребиваването на Ч. в училищния двор, а не при ДСИ било именно насилственото отвеждане на малолетната въпреки известното й заявено и устно и писмено нежелание на детето да отиде в гр. С.. Причините за това били отразени в приложените с молби от 19.12.2023 г. СПЕ и ДСПЕ, входирани с № 29944, 29945.29946 по описа на регистратурата на ПзРС.

Твърди се, че Обективни обстоятелства, установени с влезли в сила съдебни актове са отразени в решение, произнесено по в.гр.д. № 66/2023 г. на БлОС, с които било прието, че по отношение на брата на малолетната В. молителката Ч. и лицето, с която тя съжителствала в гр. С. са упражнили физическо насилие - форма на домашно насилие върху детето М., а от съдържанието на СПЕ и ДСПЕ било установено, че малолетната В. също е възприемала тези актове на насилие, като тези доказателства, наред с приобщените такива за 04.08.2023 г. обосновавали извода, че към 15.09.2023 г. детето В. не е желаело да пребивава в гр. С., респективно да тръгне с молителката Ч.. Ако на 15.09.2023 г. бил извършен акт на насилие, то това е такъв извършен от А. Ч. и свидетелката С.С..

Твърди се, че подходът на Ч. да налага със сила, дори и по принудителен съдебен начин - чрез ЗНЗ и ЗЗДН нелегитимните си цели се установявало и от справката и актовете, постъпили по делото. Винаги когато тя извършвала нарушение на Закона, същата атакувала чрез ЗНЗ и ЗЗДН, разчитайки не на задълбоченото обсъждане на фактите, а на спекулирането с тях, като това не било съобразено от първоинстанционния съд.

Сочи се, че при горните установени наличности няма как да се приемело, че от 04.08.2023г. детето В., знайно за Ч. и за всички компетентни служби живеело на адрес в гр. Б., знаела, че детето е записано на училище там било подобно на това, което дори и със съдебно решение било прието, че представлявал акт на домашно насилие подобен на този от 23.04.2021 г. неправомерен по своята същност насилствен акт на отвеждане, този път на другото дете.

Твърди се, че по отношение на СМУ - по никакъв начин не се установявало записванията в него да имат каквато и да било връзка както със събитията в гр. Б., а така също да са били свързани с време и поведение, относими към жалбоподателя.

Сочи се, че СМУ било издадено на 18.09.2023 г., отразявало оплаквА.я без видими травматични увреждА.я по глава, шия, тяло, корем, а имало само отразени два броя охлузвА.я по дясната мишница и две синини по бедрата, житейските знаниея за причини за наличието им по никакъв начин не можели да се свържат само и единствено със субективните твърдения на Ч., записА. в 4

„предварителните сведения“. Записванията в СМУ категорично се разминавали със записванията в молбата по ЗЗДН и декларацията по чл. 9, ал.

3 от ЗЗД, като това също не било съобразено от първоинстанционния съд.

Сочи се, че показанията на свидетелката С. С. противоречали на декларацията депозирана от самата й дъщеря, като се твърди,че съдът е излязъл извън доказателствата по делото и направил изводи извън нормите и правилата на ГПК без задълбочено да обсъди съдържанието на всички доказателства и обстоятелства по делото. Именно Ч. се е намирала на място и по време и е извършила деяние, които са били нежелани и стресиращи за детето В..

Твърди се, че при произнасянето си първостепенният съд е допуснал и процесуални нарушения като нито е събрал допуснати от него доказателства например преписката, за която имало данни, че от РУ в гр. Б. е изпратена в РП Благоевград, нито се е произнесъл по доказателственото искане на жалбоподателя, заявено с вх. № 5695/29.05.24г., входирано в ПзРС в 8.42 ч. с посочено име на свидетел очевидец за събитията станали на 15.09.2023 г. в училищния двор в гр. Б.. Еднопосочна била съдебната практика, че по делата по ЗЗДН нямало преклузия, нито за събиране на доказателства пред първата инстанция, нито за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

Сочи се, че поне два дни преди обявеното заседание за 22.05.2024 г. на служебният мобилен телефон на жалбоподателя позвънила адв. К.-П. и го уведомила, че ще отсъства и ще иска отлагане на делото на 22.05.2024 г., като дори поискала от жалбоподателя и свободни дати, за които щяла да уведоми и съда, че били възможни и за двете страни.