Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 225 от 21.02.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 2090/2025
Вид
Решение № 225
Подписан
21.02.2026
В сила
24.06.2026
Състав
Ралица Ангелова Маринска Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37в, ал.3, т.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Плевен, 21.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20254430102090 по описа за 2025 година

Производството по гр.д.№2090/2025г. по описа на ПлРС е образувано по искова молба от С. А. Д., от ***, против БУЛФЕМ- НИСТОРОВ ЕООД, ЕИК ***, с която е предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр чл. 59, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2500лв.- главница, съставляваща обезщетение за ползване без основание на земеделски земи, с №044004 и 090070, находящи се в землището на ***, за стоп. 2020/2021г. и 2021/2022г. и сумата от 850,26лв.- лихва за забава- общо, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№37/2025г. по описа на ПлРС. Твърди се, че приживе, наследодателят на ищеца- А.Д.Д. – ***, е бил собственик на процесните имоти ниви- с №044004 и 090070, находящи се в землището на ***. Твърди се, че собствеността върху имотите е била прехвърлена приживе от наследодателя - през 2022 година, на трето лице. Твърди се, че ответникът е ЗП и е ползвал нивите, собственост на насл. А.Д.Д. – ***, през стоп.

2020/2021 и 2021/2022г., без неговото разрешение и без основание. Твърди се, че ищецът е единствен наследник на насл. А.Д.Д. – *** Твърди, че за ползването на двете ниви наследодателят не е получил обезщетение от ответника. Сочи, че падежът на задължението за сумата за ст. 2020/2021г. е 01.10.2021, а за ст. 2021/2022г.- 01.10.2022г, от когато се претендират и лихви за забава. Сочи се, че сумите се претендират от ищеца като наследник на 1 собственика /към посочените стоп. години/. Претендират се разноски.

Представят се писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК, отв. БУЛФЕМ- НИСТОРОВ ЕООД, ЕИК ***, ред. ув. при условията на чл. 50, ал.4 от ГПК, не депозира отговор на исковата молба.

По делото, след срока по чл. 131 от ГПК, от страна на ответника, чрез адв. Д. Н. е депозирано писмена молба, с което се изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Сочи се, че е налице нарушение на принципа по чл. 8, ал.2 от ГПК.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява, че ищцата С. А. Д. е единствен наследник на насл. А.Д.Д., поч. ***, акт за смърт № *** съставен в ***.

Установява се също, че въз основа на Решение №28/24.06.1999г. на ПК Луковит, на насл. А.Д. е възстановено правото на собственост, съгласно плана за земеразделяне на ***, върху следните имоти НИВА от 7,315 дка, имот №044004, ***- съставляващ поземлени имот с идентификатор *** и НИВА от 3,940дка, имот №090070, в ***, съставляващ поземлени имот с идентификатор ***.

По делото се установява също, че наследодателят на ищцата, приживе се е разпоредил с процесните имоти, въз основа на покупко- продажба от 20.12.2022г., обективиран в нот. Акт №87, н.д..№1106/2022г.-л.90.

По делото се установява също, съобразно представеното писмо от ОбС Луковит, че процесните имоти – за стоп.. 2020/2021г., не са подавани в заявление или декларация от ответника БУЛФЕМ- НИСТОРОВ ЕООД; посочва се, че процесните имоти са заявени в заявление по чл. 70 – от страна на ответника, за участие в масиви за ползване, за стоп. 2021/2022 г.

В допълнително представено по делото писмо от Областна дирекция Земеделие Луковит се установява, че за стоп. 2020/2021г имотите са „бели петна“ по см. на чл. 37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, като изплатените суми за ползване на имотите са изплатени в полза на насл. А.Д.. Посочено е, че за стоп.

2020/2021г., имот с идентификатор *** е ползван от Недкови ООД, а имот с идентификатор ***.- от Аглая Агро ООД. Посочва се, че за 2 стоп. 2021/2022г. имотите са ползвани от ответника БУЛФЕМ- НИСТОРОВ ЕООД, въз основа на договор, сключен с насл. А.Д..

По делото е изслушано и прието заключение по СИЕ, от което се установява, че средния пазарен наем, за двата процесни имота, за стоп.

2020/2021 и 2021/2022г. е общо 787,78лв.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, е длъжен да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Искът с правно основание чл.59 от ЗЗД, е субсидиарен, и същият следва да се приложи при липса на друга правна възможност за ищеца да предяви правата си.

Съдът приема за установено, съобразно събраните по делото писмени доказателства, че в случая не е налице фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55 от ЗЗД, като основен състав, респ. по чл. 59 от ЗЗД като субсидиарен. Съдът приема за установено, съобразно изложеното от Областна дирекция Земеделие Луковит, че за стоп. 2021/2022г. имотите са ползвани от ответника БУЛФЕМ- НИСТОРОВ ЕООД, въз основа на договор, сключен с насл. А.Д., която облигационна връзка изключва приложението на института на неоснователното обогатяване. Съдът приема, че твърдението на ищеца, направено в о.с.з., че такъв договор не съществува, не се ползва с доказателствена сила, като твърдение на изгоден за страната факт. Съдът намира, че при наличие на договорни отношения между страните и установяване факта на евентуалното неизпълнение, са предмет на друг иск.

По отношение на стоп. 2020/2021г., също съобразно посоченото в писмото, процесните имоти са ползвани от други лица, поради което, съдът приема, че в тази част, искът се явява и недоказан.

С оглед изхода на главната претенция, неоснователен се явява и искът за присъждане на лихва за забава.

На основание изложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 422, ал.1, вр чл. 59, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 2500лв.- главница, съставляваща обезщетение за ползване без основание на земеделски земи, с №044004 и 090070, находящи се в землището на ***, за стоп. 2020/2021г. и 2021/2022г. и 3 сумата от 850,26лв.- лихва за забава- общо, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№37/2025г. по описа на ПлРС е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. За пълнота следва да се посочи, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност е направено след преклузивният за това срок – по чл. 131 от ГПК.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, като бъде съобразено направеното от ищеца възражение за прекомерност на адв. Възнаграждение на ответника. В случая, с оглед цената на иска, минималният размер на адв. Възнаграждение е 635лв., при претендирано възнаграждение от 840лв., респ. 350лв.- в заповедното производство, за депозиране на възражение по чл. 414 от ГПК. Съдът намира, че с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, че възражението е основателно и следва да бъде присъдено адв-.

Възнаграждение в размер от 635лв.- за настоящето производство и в размер от 317,50лв.- в заповедното производство.

Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. А. Д., ЕГН **********, от ***, ***, иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр чл. 59, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника „БУЛФЕМ- НИСТОРОВ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, бул. Христо Ботев, № 25, вх.Б, ап.25 представлявано от Н.Н., че дължи сумата от общо 2500лв.главница, съставляваща обезщетение за ползване без основание на НИВА от 7,315 дка, имот №044004, ***, съставляващ поземлени имот с идентификатор *** и НИВА от 3,940дка, имот №090070, в ***, съставляващ поземлени имот с идентификатор ***., находящи се в землището на ***, за стоп.

2020/2021г. и 2021/2022г. и сумата от общо 850,26лв.- лихва за забава, за които суми има издадена заповед за изпълнение № 379/07.02.2025г. по ч.гр.д.

№37/2025г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3, вр. Ал.5 от ГПК, С. А. Д., ЕГН **********, от ***, *** ДА ЗАПЛАТИ НА "БУЛФЕМ- НИСТОРОВ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, бул. Христо Ботев, № 25, вх.Б, ап.25 представлявано от Н.Н., сумата от 635лв. съставляваща 4 направени разноски в настоящето производство

317,50лв.-разноски по ч.гр.д.№37/2025г. по описа на ПлРС. и сумата от

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ОС- Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5