Решение № 2234 от 20.10.2026, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 2234

Кюстендил, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ:

МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

АСЯ СТОИМЕНОВА

При секретар АНТОАНЕТА МАСЛАРСКА и с участието на прокурора МАРИЯНА ВЕРГИЛОВА СИРАКОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА канд № 20267110600394 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

ДИРЕКТОРЪТ НА ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ /ОПУ/ - КЮСТЕНДИЛ чрез пълномощника правоспособен юрист И. Л. обжалва решение № 119/ 08.04.2026 г. по а.н.д.№ 107/ 2026 г. на РС – Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с представен документ за собственост на поземления имот, в който е установено противоправното деяние, ясно описание на деянието и неговото доказване. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на оспореното НП. Към касационната жалба са представени и съдът е приел като писмени доказателства скица за [ПИ], снимков материал, който е част от АУАН, схема и скица с отбелязана ограничителна строителна линия.

В открито съдебно заседание пълномощникът на касатора поддържа жалбата.

В писмен отговор и в съдебно заседание ответникът Т. Й. М. оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – КЮСТЕНДИЛ намира жалбата за неоснователна. Счита, че въззивния съд е постановил обосновано и правилно решение.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но с различен от търсения правен резултат. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 1/ 30.12.2025 г., издадено от директора на ОПУ – Кюстендил, с което на Т. Й. М. за нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.“б“ от ЗП на основание чл.53, ал.1 от ЗП е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

Според установеното от съда, словесното обвинение срещу Т. Й. М. е за това, че на 13.06.2025 г. при проверка на РП I-1 /Е 79/ към км. 353+200, около 400 м след отклонението за Рилски манастир, в посока [населено място], в обслужващата зона на пътя, в границите на ограничителната строителна линия в [ПИ], собственост на дееца, е изградено рекламно съоръжение бе необходимото разрешение съгласно Наредба за специално ползване на пътищата. Нарушението е установено въз основа на констативен протокол от 13.06.2025 г., с даден срок за демонтиране на рекламното съоръжение и констативен протокол от 31.07.2025 г. за неизпълнение на указанието. Нарушението е потвърдено при разпита на актосъставителя и свидетеля по АУАН.

От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и АНО, но допуснати съществени нарушения на процедурата, свързани с противоречиво описание на деянието, което нарушава правото на защита на жалбоподателя. Съдът е изходил от дефинициите за „ограничителна строителна линия“ и „обслужваща зона“ по §1, т.5 и т.6 от ДР на ЗП и различните параметри на земните площи за тях по чл.6 и чл.7 от ЗП, които отсъстват в описанието на деянието. Съдът е установил, че липсват документи за собственост на ПИ, не са посочени неговите граници и отстоянието, на което е изградено рекламното съоръжение от ръба на асфалта. По посочените правни доводи съдът е отменил НП № 1/ 20.12.2025 г. като незаконосъобразно.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по редовна въззивна жалба, но е недопустимо. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.318, ал.1 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН, производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните. Делото пред районния съд е образувано по жалба от Т. Й. М. срещу НП № 1/ 30.12.2025 г., издадено от директора на ОПУ – Кюстендил. Съобразно разпоредбата на чл.339, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, въззивната инстанция постановява решение по жалбата, което означава, че от процесуална страна следва има идентичност между предмета на жалбата и предмета на съдебния акт. В настоящия случай съдът се е произнесъл по законосъобразността на НП, срещу което липсва жалба по делото, тъй като в мотивите и диспозитива на решението съдът е разрешил спор по отношение на НП № 1/ 20.12.2025 г. Налице е различие в календарната дата на оспореното НП и посоченото НП в решението на районния съд. По този начин районният съд е въвел предмет на оспорване, с който не е бил сезиран. Независимо дали разминаването в датата на издаване на НП се дължи на техническа грешка, липсата на процесуален способ препятства възможността за поправка на грешката от касационната инстанция.

На основание чл.221, ал.3 от АПК решението на районния съд ще се обезсили и делото ще се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане районният съд следва да извърши преценка на доказателствата, включително събраните такива пред касационната инстанция, след което да формира самостоятелен извод относно законосъобразността на оспореното НП.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 119/ 08.04.2026 г. по а.н.д. № 107/ 2026 г. на Районен съд – Дупница.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�