Решение № 688 от 08.11.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 688 гр. П., 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20215220201461 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на АНГ. Б. СТ.,ЕГН:**********, с адрес: гр.В., ул. „Г.Г.” № 4 чрез адв. К.У. против Наказателно постановление (НП) №21-1006-001350 /22.06.2021г. на началник група към ОД на МВР-П., сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя са наложени чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000лв. лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, иска да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез писмено становище на своя процесуален представител, настоява да се потвърди НП.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

На 04.04.2021 г. , след полунощ постъпил, сигнал в РУ П. за ПТП на път 1-8 км посока с.З.. Изпратен бил дежурен автопатрул, в състава на който бил св. Р., който пристигнал на място. Установил на земята, извън МПС жалбоподателя и неговата съпруга, която потвърдила,че той е управлявал МПС. Жалбоподателят не бил в състояние да бъде проверен 1 с техническо средство и не успял да подаде въздух в предоставеното му техническо средство Алкотест Дрегер, поради което му бил издаден талон за изследване.

В същия погрешно бил отразен отказ на водача да бъде изследван , а не невъзможност поради физическото му състояние. С талона ( л. 105) било указано явяване във МБАЛ П. за даване на кръвна проба до 120 мин. , Според отразеното в талона екземпляр от него бил предоставен в 2ч.15 на лицето. Върху него са налични подписи за проверено лице, които не са положени от жалбоподателя ( виж заключение по СПЕ) и не е установено по делото от кого са положени.

Жалбоподателят бил откаран до Спешно отделение на МБАЛ П. и приет в 3.27 ч. , на 04.04.21г. При прегледа било установено и отразено в документа на л. 37 следното обективно състояние „ ..адекватен, контактен , във видимо нетрезво състояние ….., а в графа „Изследвания“ било отразено че е предоставил кръв за ПКК- пълна кръвна карантина, но отказал да даде кръв за изследване за употреба на алкохол.

Докато жалбоподателят бил още в Спешно отделение , придружаван от своята сестра св. И.а, при него пристигнал св. Р., който му поднесъл за подпис процесния АУАН. Същият не бил в състояние го да подпише и Р. си тръгнал, но след известно време се върнал и помолил сестрата на жалбоподателя - св. И.а да му помогне за подписа. Тя прихванала ръката на брат си и чрез нея положила графичните символи , съставляващи наличния върху акта подпис за нарушител , вкл. в разписката за получаване на препис.

След като получил помощ в Спешното отделение жалбоподателят бил насочен към Неврохирургично отделение на МБАЛ П., където бил хоспитализиран два дни с диагноза Commotio cerebri – мозъчно сътресение ( виж и становище на лекуващия лекар на л. 70 относно диагнозата мозъчно сътресение) и изписан на 06.04.21.

На 06.04.21г. бил настанен в Ортопедично отделение за три дни,където се установила рана в областта на гръбнака , лявото коляно и дясната ръка, чиито лакът бил оточен и болезнен ( виж на л. 98).

Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, което е порочно , тъй като е издадено въз основа на процесуално неизправен акт. За да се обоснове тази неизправност обаче следва да се проследи хронологично развитието на ситуацията след настъпване на ПТП, тъй като тя включва и факти относно атакуваната със защитната теза процедура по Наредба 1/2017г. за установяване употребата от водачи на МПС на алкохол или наркотични вещества, които факти темпорално предхождат съставянето, предявяването и връчването на акта.

Несъмнено установено от всички доказателствени източници е, че е настъпило ПТП с участието на жалбоподателя като водач на процесното МПС. При това положение и както правилно се претендира от защитата, приложими са хипотезите на чл. 4 от Наредба 1/17г.

Според ал.1 на чл. 4 : В случаите, когато контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при 2 необходимост – и на останалите участници в произшествието. При необходимост на водачите на МПС се извършва проверка с тест или те се изпращат за медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози , а съгласно ал.2 :

„При невъзможност да се извърши проверка с техническо средство или тест на място, от лицата по ал. 1 се вземат проби от медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение.“ Алинея трета предвижда „В случаите по ал. 2 контролният орган незабавно да предприеме мерки за установяване на участниците в пътнотранспортното произшествие, транспортирани за оказване на медицинска помощ или настанени в лечебно заведение, като посочва на кои от тях да бъде взета проба и попълва и изпраща до лечебното заведение талона за изследване по чл. 3, ал. 2.“

Затова и в случая, при несъмнените данни за състоянието на жалбоподателя, наложило откарването му в Спешно отделение, той въобще не е следвало да бъде канен към проверка с техническо средство Алкотест Дрегер. Не само, че самият полицай – св. Р. ( виж показанията му) е възприел обективната невъзможност пострадалият водач да подаде въздух в апарата, но и е преценил, че следва да му издаде талон за кръвно изследване именно поради невъзможността да бъде изследван чрез техническо средство . Това признава самият Р. в показанията си - „ Аз в талона съм посочил, че заради физическото състояние не може даде проба и по-късно му се издаде талон.Доколкото подписаният от същия свидетел като контролен орган талон за изследване съвсем не съдържа заявеното в показанията му, той му бе предявен и Р. обясни, че „колегата го е изписал в ръкописната част, но аз се подписах, че съм го изготвил. Колегата просто е пропуснал да отрази, че отказа е поради физическо състояние“.

Несъмнено е, че предвид ПТП и откарването на жалбоподателя в Спешно отделение на МБАЛ П. са били налице основанията по ал.3 на чл.4 от Наредбата ( Наредба 1/2017г). Ясно е също, че талонът за изследване погрешно не е издаден в тази хипотеза, а въз основа на несъществуващ отказ за изследване с техническо средство на място. Това обаче не влече претендираните от защитника последици вследствие неспазена процедура по Наредба 1/17г.

. Дори и талонът да не е бил издаден на правилното правно основание, все пак се е стигнало до ситуация, която и правилно издадения – по чл. 4, ал.3 от Наредбата талон би постигнал – откарването на водача до лечебно заведение, където следва да му бъде взета на кръвна проба. Да, той е бил откаран в СП на МБАЛ П. и там прегледан. В листа за преглед на пациент е отразено от лекаря, че „е адекватен и дори контактен , във видимо нетрезво състояние“ и дори отказал да даде кръв за изследване ( виж карето „Изследвания) на алкохол и то при положение, че кръв му е взета за пълна кръвна картина, съсирване , захар. В тази случай няма как да се претендира, че има нарушение на процедурата и това е засегнало правата на водача, след като той съзнателно е направил правилния предвид интереса си избор – при „Видимо нетрезво състояние“, дал кръв за изследвания, за да се погрижат за здравето му, но отказал тя да се ползва за изследване за употреба за алкохол.

Така е постигнал защита, каквато дори нормативно не притежава ( защото действително ал.3 3 на чл. 4 насочва към задължение за предоставяне на кръв за изследване). В този смисъл не е важен дори факта, че подписът върху талона не е на „ провереното лице“ ( виж експертизата), тоест на жалбоподателя – защото той е разбрал в лечебното заведение, че кръв му се взема с две цели и се е съгласил тя да се ползва само за едната - изследвания за здравето, но но не и установяване употреба на алкохол

Горният коментар води до следния извод - несъмнено установено е, че водачът е отказал да предостави кръв за изследване, но не е отказал, а е бил в невъзможност да бъде изследван с техническо средство на мястото на инцидента. С АУАН (и с НП) е вменен като нарушение само отказът за изпробване с техническо средство за употреба с алкохол, какъвто отказ няма, поради което нарушението не е извършено.

И не само това – това, неизвършено нарушение , е вменено при сериозно процедурно нарушение. АУАН е актът , с който се образува административно-наказателното производство и с който се повдига административно-наказателното обвинение. Към него има строго формални нормативни изисквания. Съгласно чл. 43, ал.1 от ЗАНН е било необходимо, след като се подпише от съставителя и свидетеля по него, актът да се предяви на нарушителя – „ да се запознае със съдържанието му“ . за да се запознае със съдържанието следва той да е в такова психо-физическо състояние, че да може да възприеме написаното .

От данните от Р. и И.а съвсем не може да се направи такъв извод, въпреки, че прегледалият го лекар в спешното отделение е приел пациента като контактен и адекватен. Все пак диагнозата от в Неврохирургичното отделение е за мозъчно сътресение , при което състоянието е динамично и се променя и с минути. Поради това не може да се приеме категорично, че към момента на предявяване на акта, нарушителят е бил в състояние да се запознае със съдържанието на акта.

Напълно категорично е установено, че нарушителят не е могъл да положи подписа си и този факт също следва от еднозначните твърдения на Р. и И.а . Сестрата на жалбоподателя прихванала ръката му и така положила някакъв подпис, който експертно е установено ( виж на л. 107) , че не е на жалбоподателя. Препис не получили, а изискването да се предостави е напълно императивно.

Горното обсъждане води до сериозна процесуална порочност на АУАН , която е засегнала правото на защита.

Дори и той да бе редовен обаче, с него се вменява нарушение, изразяващо с в отказ водачът на МПС да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство а такъв отказ не е правен , поради несъмнено установения факт, че водачът не е бил в състояние да подаде въздух за изследване с Алкотест Дрегер. В процесната сиутация контролният орган е следвало да не съставя акта за нарушение, изразяващо се в отказ за проба с техническо средство( още повече, че то не е и извършено), а да събере информация дали откараният в СО водач е дал там кръв за изследване на употреба на алкохол и в зависимост от последния факт да приеме има ли или не нарушение. Защото в случая има такова – има отказ да се даде кръв за изследване, но такова нарушение не е вменено. Недопустимо е, когато при съдебния контрол се установят факти, различни от инкриминираните, но съставомерни за процесното 4 нарушение, то да се приеме за доказано. И е така, тъй като защитата е основно по фактите на обвинението, а не по квалификацията и няма как Съда да „подмени“ тези факти, които не са били и вменени на нарушителя.

Така, по настоящото дело се доказа невменено нарушение и не се доказа вмененото, което предпоставя решение за отмяна на НП . Последното води до основателност на претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за разноски, против която не се преви възражение за прекомерност и следва да бъде заплатена в присъдения размер 400 лева .

Освен това в тежест на въвзиваемата дирекция следва да се възложат и сторените разноски за експертиза в общ размер 176 лева ( 156+20).

На основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) №21-1006-001350

/22.06.2021г. на началник група към ОД на МВР-П., сектор „Пътна полиция”, с което на АНГ. Б. СТ.,ЕГН:**********, с адрес: гр.В., ул. „Г.Г.” № 4 са наложени на основание чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.