Решение № 15087 от 22.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15087 гр. София, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110100981 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците Б. Д. Р. и М. Д. Р., в качеството им на наследници на Д. Р. П. и О. Б. Р., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Допълва, че ответниците не са погасили процесните вземания, поради което претендира същите при условията на разделност, а именно: 1 817,27 лв., представляваща цена на топлинна енергия за имот за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 368,64 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г.; 24,99 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., както и 4,36 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 12.11.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2022 г. до окончателното им заплащане, при следните квоти: по отношение на Б. Д. Р. – 1/2, а именно: 908,63 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 184,32 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г.

1 до 12.11.2021 г.; 12,49 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., както и 2,18 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 12.11.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2022 г. до окончателното им заплащане; по отношение на М. Д. Р. – 1/2, а именно: 908,63 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 184,32 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г.; 12,49 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., както и 2,18 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 12.11.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

От страна на ответниците Б. Д. Р. и М. Д. Р. е подаден отговор на исковата молба, с който оспорват исковете при твърдението, че не е консумирана топлинна енергия в обекта.

Сочат, че до смъртта си през м. Февруари 2016 г. в него е живяла майка им - О. Р., но впоследствие същият не се е обитавал. Сочат, че сметките за него са били заплащани от Б. Р. при редките му прибирания в България, тъй като от 35 години живее във Франция. Не оспорват, че по време не отчетите от фирмата за дялово разпределение не са осигурили достъп, но считат, че това не е равнозначно на отказ от тяхна страна, тъй като по това време ответникът Р. е имал здравословни проблеми във Франция. Сочат, че през целия исков период – до 21.02.2022 г. радиаторите са били изключени, като всички дължими суми до м. февруари 2019 г. са били заплатени, в подкрепа на което представят доказателства.

Допълват, че за отчетен период 2019 г. – 2020 г. отчетът е бил с нулеви показатели, но за отчета за отчетен период 2018 г. – 2019 г. ответникът Р. е бил в чужбина, поради което не е могъл да осигури достъп, а ответницата Р. не е имала достъп до имота. Заявяват, че от м. февруари 2022 г. радиаторите отново са били включени и погасяват фактурите си към ищеца. С тежи съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – .... изразява становище, че услугата дяловото разпределение в сградата – етажна собственост е била законосъобразно извършвана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за 2 домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, с доклада по делото, обективиран в определение от 16.05.2022 г., съдът е отделил за безспорни между страните и не нуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в рамките на исковия период ответниците Б. Д. Р. и М. Д. Р. са били собственици на процесния наследствен имот при посочените от ищеца квоти, а именно: по 1/2 за всеки от тях, както и, че същият се намира в сграда – етажна собственост, която е топлоснабдена. Нещо повече, така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г ЗПИНМ № 184, том ХХХI, нот. дело № 6184/21.10.1974 г. /л. 9-10 от делото/ и удостоверение за идентичност от ГИС София ЕАД /л. 13 от делото/, установяващи, че приживе родителите на ответниците по делото са придобили собствеността върху процесния апартамент № 34, находящ се в ...., който след смъртта им съответно на 25.10.2014 г. и на 26.02.2016 г. е придобит по наследяване от наследниците им по закон – Б. Д. Р. /син/ и М. Д. Р. /дъщеря/. В случая, по делото не се твърди, а и не се доказва осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което съдът прави извод, че в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. всяко едно от посочените лица се легитимира като носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него.

Ето защо, следва да се приеме, че съобразно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката ответниците Б. Д. Р. и М. Д. Р. се явяват потребители на топлинна енергия през исковия период по отношение на процесния имот, респ. са задължени лица за заплащане на потребената такава съобразно обема на участието си в собствеността – по 1/2, в какъвто смисъл са и изложените от ищеца с исковата му молба фактически твърдения.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответниците Б. Д. Р. и М. Д. Р. да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период всеки от тях е бил носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 34 съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се 3 определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 16.05.2002 г., списък към него и договор от 19.06.2002 г. /л. 14-19 от делото/, представените изравнителни сметки и протоколи за отчет /91-93 от делото/, както и с оглед изложеното от вещото в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: ....., са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач - .....

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ....., е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период в имота на ответниците са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление на имота са наичислени на база мощност с четири радиатора поради неосигурен достъп за отчет за отчетен период м.11.2018 г. – м.04.2019 г., а за отчетен период м.11.2019 г. – м.04.2020 г. такива не са били начислявани, сумите за битово гореща вода също са начислени на база за 1 брой потребител за отчетен период м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и въз основа на показанията на 1 брой водомер за отчетен период м.05.2019 г. – м.04.2020 г., като експертът се е запознал със съставените протоколи за отчет съответно от 14.05.2019 г. и от 17.05.2019 г., в които действително е удостоверено, че по отношение на апратамент № 34 абонатът не е осигурил достъп. Изяснява се още, че сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са изчислени на база посоченото в т.